.jpg)
„Химн” – най-краткият роман на Айн Ранд, писан преди повече от 70 години, излиза на български с логото на издателска къща «МаК» съвместно с изд. „Изток-Запад”. Книгата е съпроводена с аудиодиск. Това е aнтиутопичен разказ за едно тотално колективизирано бъдещо общество, чиято цел е незабавното убийство на човешкия дух. В „Химн” Ранд за първи път излага централните принципи на своята философия: разум, ценности, воля, индивидуализъм. Ранд прави и ясно разграничение между социалистическите/колективистични ценности на равенството и братството, и продуктивните/капиталистически ценности на постиженията и индивидуализма. И призовава хората, които приемат колективизма като морална ценност, да осъзнаят пълния смисъл и последици от това, което проповядват и което оправдават. Днес, когато и най-нелепите предложения за справяне с кризата се правят в името на „общото благо”, повече отвсякога има нужда да се напомня, че хората са най-продуктивни, когато работят за собствения си просперитет. Оставени свободни в капиталистическото общество да създават, произвеждат и строят за лична изгода, те постепенно издигат благосъстоянието на всички.
Първото нещо, което поисках да изговоря след прочита на “Химн” на Айн Ранд, беше: “Постмодернисти, измийте си очите и прочетете този текст! Няма да ви отнеме много време, а шансовете ви за просветление ще скочат! Изборът е ваш!” Разбира се, изборът е на всеки един човек, независимо от професията, възрастта и пола. Издаването на “Химн” на български език увенчава “Колекция Айн Ранд” с един истински блиц-манифест, който всеки, който иска да се разграничи от близката ни история, трябва да предпочете пред който и да бил друг лек.
“Химн” (1937 г.) е чудесен формат, подобно “Алхимикът” (1988 г.) на Коелю, или “Пророкът” (1923 г.) на Джубран. Но “Химн” се отличава с едно рядко качество – въпреки повествованието, водено от името на мъж, произведението дълбоко в себе си съдържа цялата възможност за майчинство. Темпоритъмът е точно такъв, с който една майка учи по неповторим начин своето дете на поправяне на грешки. Но преди да започне да поправя, “детето” се осмелява да мисли. Грях ли е да си по-висок и по-талантлив от другите? Трябва ли да губиш даденото ти житейско време в съизмерване на потенциала с потребностите на безличната, но въоръжена със сила груба група? Правилно ли е да крадеш свещи, за да пишеш тайно, когато можеш да изобретиш електричеството? Морално ли е да се примириш с решението на манипулативния “Съвет на Учените”, който с едно мръдване на пръста те праща в “Дома на уличните метачи”?
Структурата на обществото, описано в “Химн”, напомня кошмарната гнилост в “Слепите” на Метерлинк. Но за разлика от чакането на смъртта, целта на това общество е незабавното убийство на човешкия дух. Боравейки с изобразителните средства на символизма, Айн Ранд изгражда истинска нотна партитура в неоромантичен стил. Отликата й от Пастернак и Оруел е кинематографичното око и вкусът към детайла. Метаморфозите, през които минава основният персонаж, са напълно заслужени – той заживява реалния живот на собствената си личност. Стартира от “Равенство 7-2521” - надпис върху гривна на ръката за идентифициране от властта. Като “Непобедимият” го разпознава любимата му. “Прометей” избира на финала самият той. Женското начало също предполага оформяне на индивидуалност, но, по библейски, следва мъжа. “Свобода 5 – 3000” се превръща в “Златната”, за да достигне до архетипното божествено име “Гея”. Интересна комбинация, която, съвсем не е случайна. Прометей е символ на страдание, символ на път, символ на победа. Айн Ранд проследява “базисната перинатална матрица” (по Станислав Гроф) на героя. Той не е Бог, но досяга божественото. Той взима решение да влезе в “Забранената гора” и да се превърне в ... себе си. Нека си спомним Шекспировата Арденска гора в емблематичната комедия “Както ви харесва”. Да, животът наистина е право на избор – всеки го прави, “както му харесва”. В същото време – индивидуалистът не е анархист. И не може да бъде, носейки собствено име. Името Прометей. Защото само при пълно осветление може да осъществи всеки един акт на разграничение. Казус от Кауза например. Гея не е трагическа фигура – тя, подобно Великата богиня-майка при траките, е необходимата даденост и мерило за подвизите на героя. Нея той опложда, тя го ражда, увенчава и оплаква смъртта му.
Генезисът на творчеството е тема, която не може да бъде отмината от автор с ранга на Айн Ранд. Усещането за цикличност е назовано в категориите “Времената, За Които Не Бива Да Се Говори” , или “Думата, Която Не Бива Да Се Казва” – цикличност, която противопоставя легендата за Атлантида и невероятните човешки познания на пълното обезличаване на човека и стадното му вегетиране. 12 са степените на израстване, в идентичен брой откъси на повествованието. “На върха на айсберга” е една кратка дума – награда за катарзистичните усилия.
Изкушение е да припомним, че в периода до Втората световна война в България с подобни теми се занимава акад. Николай Райнов в територията на приказката и романа-притча (“Между пустинята и живота”).
Етичните позиции на Айн Ранд са заложени в избора на заглавието “Химн”. Химнът, по презумпция, е благодарност към боговете, които помагат на хората при изпълнението на някаква кауза. Айн Ранд доказва по един категоричен начин, че човекът е достоен за химн. Нещо повече – той Е химн. Когато реши ДА БЪДЕ. И в този смисъл, финалният цитат съвсем не звучи компенсаторно:
“Всеки човек е цел сам по себе си и не е средство за целите на другите. Той следва да съществува сам за себе си, без да се жертва за другите, нито да очаква другите да се жертват за него. Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот.” (Rand, Ayn, 1964 г., The Virtue of Selfishness.)
