Годината е 1909, мястото на действието - Виена. Виена на артистите, художниците и музикантите, Виена на бляскавите приеми и на свободната и весела бохема. Една нощ във вилата на застаряващия актьор от Дворцовия театър Ойген Бишоф се е събрало изискано музициращо общество. Откъм павилиона в двора проехтяват два изстрела - Бишоф се е самоубил. А дали някой не го е убил?
Подозрението пада върху автора, бивш любовник на младата съпруга на актьора. В хода на разследванията, предприети от приятел на автора, се открива връзка с други самоубийства и с предшестващи ги видения в "тръбящо червено", следите водят към тайнствена дебела книга и още по-тайнствена рецепта за дрога... Откритията се движат по ръба на действителното и възможното и нерядко оставят открит въпроса кое е реално и кое - фантазия. А нахлуването на ирационалното в привидно сигурния свят на виенското общество кара читателя да потрепери пред неизвестността...
Критиците сравняват творчеството на Перуц с Дюренмат, а героите му – с мащабите на Е.Т.А.Хофман. Завладяващите му романи често следват съдбата на отделния човек, повествованието преминава в сферата на фантастичното, а действието нерядко се развива в миналото. Разказът е интригуващ, изпълнен с напрежение и разнообразен с чести алюзии, ирония и объркващи, противоречащи си интерпретации на събитията. Централният мотив в творчеството на Перуц е „Кое е реално и кое е фикция?”, поддържан от противопоставянето на конкуриращите се версии на героя, разказващ сам за себе си, и на заобикалящите го, без авторът да посочва решението коя версия отговаря на „действителното” събитие.
Писател криминалист или писател фантаст, какъв е австриецът от еврейски произход Лео Перуц? Торберг го определя като майстор на фантастичния роман, докато Борхес включва "Майстора на Страшния съд" в своя списък на най-добрите криминални романи на ХХ век.
Лео Перуц, една от видните фигури на австрийската литература от началото на XX в., е роден през 1882 г. в Прага в семейството на богат текстилен фабрикант от еврейски произход. Израснал в потопените в легенди малки улички на града, от който са черпили вдъхновение Верфел, Кафка и Майринк, писателят се записва да следва във Виена. Там той попада в среди с други хоризонти и тъсения и започва да пише. На 23 години издава първия си роман, който привлича вниманието на критиката, а вторият му роман – „Чудото на мангровото дърво” – и вниманието на кинематографите.
Успешното творческо начало на младия писател е прекъснато от Първата световна война, когато той е изпратен на фронта с Русия и тежко ранен. След завръщането му във Виена следва нов творчески подем, започнал с женитбата на младия писател за неговата голяма любов и продължил десет години, през които той създава най-успешните си произведения (повечето са филмирани), влиза във виенския артистичен свят и става баща на три деца.
За съжаление щастливият и продуктивен период в неговия живот завършва със смъртта на жена му Ида, починала след раждането на последното им дете, след което Перуц изпада в тежка творческа криза.