Елиана Митова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Народният театър „Иван Вазов” ще разполага от септември с още една сцена – тази на „Сълза и смях”. Сливането на двете институции под шапката на най-авторитетната българска театрална трупа предизвика бурни реакции сред артсъсловието. Директорът на театъра Павел Васев обаче е оптимист – той смята, че промяната е позитивна и за двата колектива, а от реформата ще спечели публиката. Павел Васев ръководи Народния театър от 5 януари 2009 г. Преди това бе директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", на филмова студия, председател на Съюза на българските филмови дейци, както и шеф на Българския културен център в Москва. В периода 2000–2001 година бе административен директор на Народния.Павел Васев е завършил театрална режисура при проф. Христо Христов в НАТФИЗ. Режисьор на близо 30 документални филма. През 1991 г. за кратко беше зам.-министър на културата, а в периода1996-2000 г. - председател на Съюза на филмовите дейци.

- Г-н Васев, Народният театър се превръща в едно културно мегапредприятие. Не създава ли това обективни трудности за неговото управление в чисто административен план?

- Нека припомним някои факти от историята на Народния театър, които показват неговата естествена връзка със „Сълза и смях”. Всъщност Народният театър е изграден в исторически план на гърба на славната трупа „Сълза и смях” още през 1904 година.
През 1892 г. трупата „Сълза и смях” прави своите първи стъпки, изнасяйки спектакли в читалище „Славянска беседа”. Сцената е на същото място, където театърът играе и до ден днешен. През 1903 та нейният директор Илия Миларов първо е назначен за председател на комисията, която трябва да избере мястото за строеж на Народния театър, а малко по-късно получава поста “интендант” на Народната драматическа трупа „Сълза и смях”. В края на 1903 година Миларов вече е директор на Народния театър. Първите три- четири месеца на 1904 година театърът се нарича Народна драматическа трупа „Сълза и смях”, чак през месец април 1904 година словосъчетанието „Сълза и смях” изчезва от титула на Народния театър. Ясно е, че гръбнакът на творческия колектив на театър „Сълза и смях” са създателите на Народния театър, който днес носи името на Иван Вазов. Тези метаморфози не са повлияли кой знае колко на трупата, защото става дума за едно театрално братство, което винаги е работило по колегиален начин.
Не съм съгласен с твърдението, че Народният театър става много голям културен институт след сливането със „Сълза и смях”. Ще припомня, че в края на 1989 година Народният театър наброява 430 души състав. Днес той е в състав от 188 души, а заедно с колегите ставаме 216 души. От гледна точка на размера на трупата това е половината Народен театър през втората половина на ХХ век.
Смятате, че от съединението няма да дойдат непредвидени проблеми?
Не виждам никакви проблеми в съединението на двете трупи. Задачите са идентични, хората, които работят, са същите - все са български артисти. Въпрос на сработване, въпрос на взаимност, въпрос на обща посока. Реално е занапред театърът да се развива по възходяща линия, което се надявам да се случи. Много колеги изразиха огорчение, че става нещо лошо с театър „Сълза и смях”. Според мен е точно обратното. Славната сцена на “Сълза и смях” придобива статута на национален културен институт.

- Ще има ли обмяна на спектакли между двете трупи?

- Салонът на „Сълза и смях” е за 430 души. Някои спектакли там са паднали под 200 зрители. Което ще рече, че те ще могат да имат по-дълъг живот, ако се играят на Камерната сцена на Народния театър, която има места за 120-130 зрители в зависимост от конфигурацията на всеки спектакъл. В същото време в Народния театър има спектакли, които, така да се каже носят, живота на голямата сцена, но вече са паднали до броя зрители, адекватен на салона на „Сълза и смях”. Възможно е да разменим такива спектакли на двете сцени. Но и занапред театър „Сълза и смях” ще си запази статута на открита театрална сцена, на която да се представят спектакли на различни формации - като се започне от ъндърграунда и се стигне до частни театрални формации, а също и извънстоличните театри. Ще се запази и принципът на създаване на собствени театрални спектакли на сцена “Сълза и смях”.

- Вие бяхте един мандат директор на Българския културен център в Москва. Познавате добро театралния живот в руската столица. Ще приложите ли у нас някои мениджърски подходи, които са популярни там?

- Руският театър в момента има три кита. Това са държавните театри, с изключително добро финансиране, които са 100- процентови бюджетни структури. Общинските театри също са на 100 процента издръжка на общините, а в градове като Москва и Санкт Петербург са изключително богати структури. И частните театрални формации, които се появяват, играят един спектакъл, разпадат се, създават се нови, правят друг спектакъл. В руския език има специална дума за този вид театър – антреприза. Това, което бих искал да се усвои от практиката на съвременния руски театър, е огромното количество публика. В Москва ходех непрекъснато на театър, никога не съм видял полупразен салон, примерно 50 процента. Такова нещо няма. И още една практика бих искал да усвоим у нас от Русия - държавата да финансира театъра 100 процента. Но се съмнявам, че ще се случи скоро и у нас. От гледна точка на принципите на създаване на репертоар, начина на подбор на творчески екипи, формулите за участие на артисти, художници, музиканти нашият театър не се различава от руския.

- Предстоят ли съкращения в Народния театър?

- Да, ще има съкращения. Те са предопределени от министерско постановление номер 152 от 30 юли 2010 г.. Министърът на културата вече е издал заповед, определил е числеността, към която трябва да се приведе театърът към 30 септември. Към днешна дата това са 14 бройки за съкращаване. Но тази цифра ще се увеличи в момента, когато получим корекцията на бюджета, която е с 15 процента по-ниска на годишна база. В субсидията, която театърът получава, ще се намалят разходите с 15 процента. Това, което трябва да заработим като приходи обаче, не се намалява. Снижаването на субсидията означава още около 15 бройки съкращения - общо 30 позиции от щатното разписание на Народния театър.

- Ясно ли е вече дали съкращенията ще засегнат само администрацията, или ще има и съкратени актьори?

- Не може да бъде нито едното, нито другото. В Кодекса на труда критериите са много ясни. Съкращенията стават по определени правила. Принципът този ми е симпатичен, а другият – не, не важи. Ако някой от колегите прецени, че е неправилно съкратен, може да заведе искова молба в съда, а както знаете, трудовото правораздаване е безплатно. Тоест, ако един съкратен служител иска да заведе дело срещу Народния театър, защото смята, че е неправомерно съкратен, това става, без да заплаща нищо. И ако аз съм извършил неправилно действие, съдът го възстановява веднага, с всички последствия за театъра. При съкращенията обикновено става дума за колеги, на които им предстои да се пенсионират или са вече пенсионирани, или, да речем, за няколко души, които са на една и съща позиция. Условно казано, ако има 10 души осветители и от тях трябва да останат 8, избират се осемте с най-висока квалификация и това е видно от техните досиета. Просто трябва да се спазват правилата, които държавата е определила.

- Как ще започне сезонът на Народния театър?

- Започваме с премиера на спектакъла „Снегирьов”, откъс от романа „Престъпление и наказание” на Фьодор Достоевски. Режисьор и автор на драматизацията е Стоян Радев, в главната роля на Снегирьов е Камен Донев. Участват още Цветан Алексиев, Карла Рахал, Стоян Алексиев, Илияна Коджабашева. Първият премиерен спектакъл ще бъде по време на фестивала „Сцена на кръстопът” в Пловдив. От 23 септември следват четири последователни премиерни спектакъла на „Снегирьов” на Камерната сцена на Народния театър.
Между 15 и 16 септември започваме с представления на трите ни сцени. Ще предложа на колегите от „Сълза и смях” да започнем сезона по-рано, тъй като в условия на криза най-важното е да работим повече и да акумулираме повече средства.

- Има ли репертоарен удар в афиша на театъра за 2010–2011 г.?

- Той се нарича “Американски театрален сезон”. Това са четири пиеси за голяма сцена, които заедно с „Козата, или коя е Силвия” на Едуард Олби ще оформят този американски сезон. Зад идеята застава и “Фондация Америка за България”, чието сътрудничество е особено ценно за нас. Без тяхната подкрепа нямаше да се осъществи и гостуването на Едуард Олби в България. Задачата е много мащабна, защото пиесите са много сложни, те дават една много значима представа на българските зрители за американския театър днес. Става дума за пиесите „Ангели в Америка”на Тони Кушнер, „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси – драматизация и режисура на Сашо Морфов, следва един изключителен текст, който получи много театрални награди през 2007 и 2008 година - „Америка, окръг Осейдж” на Трейси Летс, както и за отложения от миналата година спектакъл „Смъртта на търговския пътник” на Артър Милър. Отложихме го заради заболяването на Велко Кънев. Той, слава Богу, вече е в много по-добро състояние, огнищата, които се бяха активирали, са изцяло регенерирани, лечението е успешно. Велко се възстановява с много бързи темпове. Оставили сме този спектакъл за края на програмата, за да може нашият колега още повече да укрепне. Нали всички артисти се стремят колкото е възможно повече да играят, повече срещи с публиката да имат, пазим го да не се претовари. Мисля, че за американския сезон му трябваше време за осмисляне, защото не всяка трупа може да се заеме с такава сложна задача. В момента трупата е съставена от изключителни артисти и тази програма е по техните възможности. Те могат да издържат на предизвикателствата на тази сложна драматургия.
Започваме и един спектакъл на френския драматург Ив Жамиак - „Господин Амилкар”, при нас ще излезе със заглавието „Всичко платено” с участието на група звезди на Народния театър – Аня Пенчева, Михаил Петров, Йорданка Кузманова, Георги Мамалев, Марта Кондова, Христо Терзиев. В момента писателят Боян Папазов и режисьорът Маргарита Младенова работят по един нов проект, който се нарича „Рицарят на светия дух” - пиеса, посветена на трагичната съдба на Алеко Константинов. Ще се реализира през 2011 година. За Сцена на четвъртия етаж подготвяме „Онзи, който се хили” на Венци Кулев с режисьор Гаро Ашикян, както и други неща, които са още във фаза на последни корекции. Ще ги обявим, когато започнем работа върху тях.

- Как се прави театър по време на криза? Има ли рецепта за оцеляване?

- Парите никога няма да ни стигнат – на никой театър не стигат. Всички казват, че сме зле. Върнете се 40-50 години назад и ми посочете един период, в който не сме били зле. Силно ще се учудя. Като контрапункт на всичките приказки, че сме много зле, аз считам, че ние можем да отговорим само с нови и интересни спектакли, привличайки повече публика. Да играем повече и публиката да се радва все повече и повече, когато посещава нашите спектакли. Няма друг отговор на кризата. А ние сме си винаги в криза. И на други места по света са в криза. Само в Швейцария не са в криза. Но това е за мен едно изключително скучно общество, където нищо не се случва. Затова предпочитам българската криза, предпочитам програмите, които стоят пред нас, предпочитам българския театър.