Йълдъз Ибрахимова: С джаз ще спечелим младата публика
Йълдъз Ибрахимова омая публиката в Банско в компанията на своите неизменни сътрудници Живко Петров, Веселин Веселинов - Еко и Христо Йоцов. Джазпримата подари на публиката незабравим шоу спектакъл още преди да са пристигнали другите артисти, които ще се представят тази година на традиционния музикален фест. В тъмновиолетов тоалет, спокойна и уверена, Йълдъз демонстрира вокалната си техника с класика от Дюк Елингтън, изля душата си в парчето Black coffee, просълзи стотиците си почитатели с „Дилмано Дилберо” и показа завидни умения в кючека, докато пееше „Ориент Експрес”. Накрая вдигна публиката на крак с цигански романс, а на бис изпя народна песен, която знае от баба си „Любимата ми със синьото елече”.
Йълдъз се похвали, че е записала българската половина от проекта „Балкантолия 2”, и пя вместо Иво Папазов, който ще участва в него. Втората част, изпълнена от известни турски музиканти, ще бъде завършена в Анкара до няколко седмици.
- Йълдъз, вие имате особено отношение към феста в Банско. Заради старите приятели ли се връщате към този подиум?
- Доста дълго време не съм била в Банско, цели седем години. Атмосферата на този фестивал не може да се сравни с никоя друга. Изпитвам огромно удовлетворение от възможността на музицирам тук. Но градът е променен. Виждам нови хотели, полите на планината са доста бетонирани, което е за сметка на прекрасната зеленина. Много ми се иска това да не продължава, защото характерното за Банско е тази уникална природа.
- Работите върху нов албум, който обаче е предназначен само за Турция?
- Да, работя върху стари народни румелийски песни, знам ги от майка ми, която ги е научила от своята майка и баба. Аз съм четвъртото поколение, което ги изпълнява. Това е моят малък подарък за майка ми, това, което тя ми е дала като музика – като песни, това е една много здрава основа от детството. Работя както винаги с великолепните български музиканти Живко Петров, Веселин Веселинов - Еко и Христо Йоцов. Албумът наистина е предвиден за Турция, но ако има интерес, ще го представя и в България. Имам идея една от песните да бъде записана с участието на дъщеря ми и майка ми. Суна сериозно се занимава с музика от няколко години, имаше изяви като пианистка. Сега тя свири на контрабас.
- Продължавате да бъдете живият мост между България и Турция в сферата на културата?
- Мисля, че ще го правя винаги. Защото двете страни са съседни, те би трябвало винаги да бъдат приятели. Аз завинаги съм свързана с България, със София, където минаха детските и студентските ми години. Затова и всяко завръщане в София ми действа по особен начин – още щом пристигна на летището, щом приближа нашата улица и спомените нахлуват. А вече в зряла възраст се свързах и с Турция, тъй като се омъжих за турския депутат Али Динчер. Той самият бе голям приятел на България, така че и двамата бяхме особено пристрастни към задълбочаването на тези връзки. След смъртта на Али Динчер дълго време се бях откъснала от сцената, преживявах шок. После си дадох сметка, че самият Али би искал да продължа да пея. Той винаги ме подкрепяше в моето творчество, пътуваше с мен дори на концерти в чужбина, когато бе възможно. Хората, които го познаваха добре, непрекъснато ми припомнят какъв голям човек беше Али Динчер. Защото най-силното му качество бе неговият хуманизъм. Той умееше да обединява хората. И като депутат имаше приятели от всички партии, които бяха готови да го подкрепят. До голяма степен неговият пример ме кара да продължа в изкуството.
- Али Динчер е личност, уважавана от най-широки кръгове в Турция. По тази причина кметът на Анкара кръсти на негово име един великолепен парк?
- Това е паркът на нашия татко, така сме си го нарекли с дъщеря ми Суна. В края на септември 2007-а кметът на Анкара го откри официално. Става дума за 70 хиляди квадратни метра залесена площ в центъра на квартала, построен от Али Динчер по времето, когато е бил кмет на турската столица. 6-метрова статуя на мъжа ми се издига насред парка. Територията е достъпна за всички, с много спортни съоръжения, които се ползват безплатно. Алеи за тичане, водопади, езерца, детски площадки. Тенис кортове, ресторанти и кафенета. Успокоява ме това, че и след 100 години този парк ще го има, че името на Али Динчер ще се споменава. Неотдавна ни поканиха и в Измир, където също бе открит парк „Али Динчер“, с бюст на мъжа ми. Човек не може да е щастлив, ако не е оставил нищо след себе си. А Али Динчер остави толкова много!
- Напоследък всички ваши колеги – и от джаза, и от попмузиката, се оплакват, че попфолкът им изяде хляба. Споделяте ли това мнение?
- Да, попфолкът звучи навсякъде. Не съм пристрастна към тази музика, но си давам сметка, че хората предпочитат по-лекия жанр. Особено младежта. Едно време още в училище ни учеха да слушаме класика, опера. Имаше музикално образователни концерти, организирани от Министерството на културата, аз самата съм участвала в много от тях. Сега децата не знаят какво да слушат, родителите им – също не знаят. Никой не ги е завел на опера, на симфоничен концерт. Мисля, че джазът е точно тая музика, оцеляла през годините, която може да ни помогне да привлечем младата публика към качественото изкуство. Защото е лесно разбираем и близък до всяка аудитория.
Интервюто взе Елиана Митова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
