Разпространението на книжнината и увеличаването на грамотността са пряко свързани с появата на бельото. До този извод е стигнал Марко Мостерт, специалист по историята на модата от университета на Утрехт. Той е представил хипотезата си на международен конгрес в Лийдс, съобщи в. "Гардиън". През XIII век е бил извършен истински пробив - парцалите от износените гащи и панталони се превърнали в суровина за производство на евтина хартия, която заменила скъпоструващите кожи. Специалистът по история на модата е установил, че от началото на XIII век обичаят да се носи долно бельо стремително започнал да се разпространява както в континентална Европа, така и в Англия, тъй като все повече хора започнали да се преместват от селата в градовете. Селският навик да се обличат дрехите от груб плат на голо станал неприемлив, когато вече бившите селянки и селяни започнали да се занимават с търговия. В магазинчетата трябвало да обслужват представители и на противоположния пол. Според Марко Мостерт колкото повече бельо носели хората, толкова повече парцали се трупали и толкова повече суровина за производство на хартия се събирала. В онези времена книгите били истински разкош, тъй като се правели от обработена овча кожа. Само за една било нужно да се заколи цяло стадо овце. А хартията от долно бельо се оказала не само много евтина, а и доста трайна и качествена. През 1476 година, когато Уилям Кекстън създал първата печатница в Англия, евтината хартия вече е била напълно достъпна. Досега се признаваше единствено заслугата на Кекстън за разпространение на книжнината в Англия. Според Мостерт обаче трябва да се отдаде заслуженото и на хартията. Производството и усъвършенстването на хартията благодарение на увеличените запаси от парцали, безспорно, е способствало за разпространението на книжнината, за развитие на книгопечатането, твърди ученият.