Яна Маринова: Гримирах се за първи път на 25 години
Ефектната блондинка Яна Маринова до месец ще обсеби тв екрана – с ролите на Елена от „Стъклен дом”, който се излъчва по bTV , и с Ева от „Забранена любов” по Нова телевизия. От ефектна блондинка, която печели само с външния си вид, Яна се превръща в актриса, която ясно си дава сметка за плюсовете и минусите на професията. Участието й в „Стъклен дом” бе забелязано дори от американския посланик Джеймс Уорлик, който покани Яна за своя дама на церемонията по връчването на българските кинонагради.
Как сама Яна Маринова приема метаморфозите в кариерата, в която стремглаво навлиза? На тази тема репортер на „Класа“ разговаря с актрисата.
- Яна, предстои ви дебют на театралната сцена. Къде и кога ще се случи това?
- Трябва да се случи през декември в бургаския театър „Адриана Будевска”. Става дума за пиесата „Облак рай” на руския автор Георги Василиев, сценична адаптация на режисьора Богдан Петканин, който има зад гърба си над 30 успешни постановки. Петканин нашумя напоследък с постановката „Горката Франция”.
Ролята на Валя е много противоречива. За тази жена времето е спряло. Може би е имала надежди, може би е била женствена. Но цели 15 години с нея не се случва нищо ново. Тя не живее, тя живурка. Фахрадин Фахрадинов, с когото си партнирахме в „Забранена любов”, играе мъжа ми. Иван Бърнев пък е ангажиран в главната мъжка роля, Коля – едно момче, което минава за безделник. Но именно безделниците понякога са хората с най-голямото въображение, защото не искат да влизат в трошачката на мечти, в която се превръща животът ни.
Има много психология в моята роля. Още не съм я усетила достатъчно дълбоко, защото репетираме само от 15 дни. Честно казано, не очаквах, че ще вляза и в театъра, но се радвам, че това се случи. Вълнуващо и малко страшно е да знаеш, че много хора очакват да те видят наживо. И че не бива да ги разочароваш, защото вече са те гледали в киното и имат някакво мнение за теб.
- Явно и през ваканцията работите! Остана ли ви време за почивка?
- Пет дни абсолютна почивка и безметежно щастие. Със сина ми Никола и мъжа ми Тихомир отидохме на гости при приятели в Лозенец. И понеже сме все неспокойни духове, не се задоволяваме само с лежането на плажа. Задължително трябва да има турнир по плажен волейбол например. Или табла. Моите приятели имат коне. Вечер изкарваме кончетата чак до морето. Те са като децата, плуват, става много весело. Гледам, Тихомир плува с кончето, виждат му се само ушите и опашката. „Няма ли да те ритне под водата”, питам аз уплашена. „А, няма, той внимава”, отговаря Тихомир. Моят кон се казва Ромео, двамата плувахме. Ама влизам само до гърдите, правя няколко замаха, защото не съм опитна, не мога да се отпусна и да се държа само за опашката на коня. Е, не се разминава без показни падания! Хората около мен се стряскат, а след като падна, ме успокояват: „Спокойно, спокойно ние и толкова не можем!”
- Вече сте твърде популярно име заради сериалите „Стъклен дом”, „Забранена любов”, „Хотел „България”, „Руслана и Людмил”. Как възприемате факта, че навсякъде ви разпознават?
- Спокойно! В днешно време гримът и външният вид имат огромно значение. Мен ме свързват най-напред със „Сървайвър“, където всичко ми личеше на лицето. Всеки скандал, всяко преодоляване личи, защото форматът е такъв. Преживяваш го искрено, защото можеш да се осакатиш, защото си изложен на опасност. И заради този „Сървайвър“ съм чувала за себе си коментари от рода: „Ей, ама каква красавица е тая, че тя в „Сървайвър“ беше като бабичка! Как ще играе във филми?” Приемам всичко това философски, защото съм убедена, че е много важно да съхраниш себе си, искреността, чувствата. Та какъв човек си, ако не можеш да си позволиш да преживееш по нормален начин страх, радост, мъка!? За мен това е много, много важно. Далеч по-важно от екранния успех в сериалите. Естествено, аз много обичам работата си, което означава, че се привързвам и към героините си. Опитвам се да вляза по-пълноценно в кожите им. Интересувам се от всичко, което се случва според сценария и извън сценария, но свързано с филма. Знам, че „Стъклен дом” тръгна в Турция, искрено желая там филмът да се хареса. Зад големите хитове винаги стоят умни хора, които са извън светлините на прожекторите. Но те знаят много добре какво трябва да правят, за да бъде продуктът успешен.
- Какво се случва с Елена, зловещата красавица от „Стъклен дом”?
- Тя е в застой, който за нея е трагедия. Елена да остане без средства, да бъде ограничавана в харченето! За нея това е по-лошо от смърт. А тя всъщност не оценява колко много й е дала природата, колко пълноценно би могла да използва личните си качества. Вместо това тя се оставя в ръцете на злобата. Убедена е, че ако управлява парите на мъжа си и съдбата на дъщеря си, ще получи всичко, което иска. А всъщност тя сама не знае какво точно иска. Елена се гърчи, тя е на дъното. Как ми се иска да й кажа: „Учи се, момиче, тия мъки ще те изградят като човек!” Но това, както знаете, не зависи от мен, а от сценаристите. Те ще решат дали Елена ще претърпи развитие в положителна посока, или ще продължи да се гърчи.
- Какво ви дават партньорите в сагата?
- Твърде много. Всички ни тегли Стефан Данаилов, като пчели към мед се стичаме към него. Достатъчно е да го имаш в обкръжението си, за да се чувстваш по-спокоен. С колегите поддържаме много топли връзки, които приличат на артерии. И по тях тече енергия. Най-много ми дава екипът сценаристи. Той усеща образите и ги повежда напред, а чрез образите – и нас. Този екип неусетно вкарва всички нас, актьорите, в цялостното действие. На моменти се усещам, че не мисля какво точно трябва да правя аз самата, а как ще продължи да се развива самата история. И това е страшно полезно за крайния продукт. Мисля, че още не сме станали семейство, защото снимаме отскоро. Чак пред ваканцията започнахме да усещаме сближаването.
- Накъде клонят вашите симпатии – Кадурин, Вергов, Данаилов?
- Към всички! Жоро Кадурин ме допусна твърде близко до себе си. В чисто актьорски план си вземам много от него. Докато при Стефан Данаилов също вземаш, но първо питаш „Мога ли да си взема?” Юли Вергов пък е страхотен стълб – винаги запазва самообладание, никога не греши. И с това те подкрепя. Ако искаш да знаеш как се случват нещата, учи се от него. Калин пък е цар на харизмата. Мине покрай тебе и те зарежда. Достатъчно е да го видиш как танцува брейк, за да ти се повиши самочувствието. Елена Петрова, с нейната толкова тежка роля, е пример.
Младите ги обичам всичките, имам голяма слабост към Луиза Григорова. Не ми се ще да подмина режисьорите. Първият, Виктор Божинов, вече не работи с нас, замина за Русия. Но пазя много добър спомен от работата с него. Много лесно се работи с режисьорския екип, защото те се вслушват в актьорското мнение. Хем са железни и дисциплинирани, хем не се налагат и са готови да приемат чужда идея.
- А кой все пак ви е най-близък от екипа?
- Деси Бакърджиева! До 25-ата си година не бях слагала грим. Деси ме гримира за първи път, сложи ми сенки, почерни ми миглите със спирала. Имам й пълно доверие, оставям се спокойно в ръцете й. Консултирам се с нея за всякакви козметични продукти. С нея сме сродни души.
- Жестът на американския посланик Джеймс Уорлик предизвика противоречиви коментари и в обществото, и в медиите? Вие как го оценявате?
Наистина голяма чест! Оценявам огромното внимание от страна на посланика. Общуването с този човек бе за мен едно сверяване на часовника. Даде ми по-голямо самочувствие, по-голяма увереност. Защото той наистина разбира от кино, следи добронамерено българските филми. И наистина му вярвам на думите, че му харесват и „Източни пиеси”, и „Светът е голям...”. Пък и никак не е малко да общуваш с дипломата, който представлява САЩ у нас. В този смисъл аз въобще не се обиждам, ако някой напише, че съм ПР на американския посланик!
- А вярно ли е, че Негово Превъзходителство Джеймс Уорлик ще участва в „Стъклен дом”?
- Зная, че той го иска. Но още няма никаква яснота по въпроса. Само гадаем дали ще говори на български, както обеща. И кога точно ще се случи това.
Интервюто взе Елиана Митова
е This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
