This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Ако хората винаги са търсили храни, които да събуждат Ероса и да разпалват страстта, ако са възприемали горичивото като целително, а сладкото като удоволствено; то оказва се, че в традицията съществуват и такива, за които се счита, че поради неутралния си вкус, би следвало да се употребяват срещу развилнелия се и неубоздан Ерос. Храни, които потушават страстта и подпомагат трудно постижимата свобода на лекотата без томления. Палавият бог можел да бъде обуздан с ястия, който пропъждат стрелите му – анти-афродизиаци. Със сигурност занем името на един анти-афродизиак – марулята, на която римляните приписвали отрезвителна сила и я използвали като храна в мигове на безумна любов. Определяли я и като „ястие позходящо за евнусите”.
Кулинарните археолози, подкрепени и от мненията на ботаниците твърдят, че именно добре позната ни палава градинска маруля е пра-прабаба на всички зеленчуци. Нейният род намира началото си в резедавата благородна кръв на един непокорен, разпространен из цяла Южна Европа бурен - Lactuca scariola, който някога освен своенравността си е бил и доста жизнеустойчив - дребен, къдрав и леко горчив. Първите исторически сведения за марулята и нейното гастрономическо разкошество идват, като какво ли не още от кулинарните вкусове в древен Египет, които бълзо разпознали питателната й нетипичност. Доказват го както многобройни рисунки, открити в гробници отпреди 4500 г. пр. н. е., така и някои намерени рецепти по папируси. Античността в лицето на мъдрите и далновидни елини и достолепните в чревоугодието си римляни също познавали и високо ценели марулята като изкушение.
Самият баща на историята Херодот на едно място, малко след като е описал кървави битки, свидетелства, че още през VI в. пр. н. е. нейните къдрави листа украсявали трапезата на персийските царе.
В Рим пък дълго време обичали да я поднасят като десерт, дори я сервират със сняг, фурми или стафиди. Доста по-късно става предястие, което се консумира сурово - с топли сосове или подправени винегрети. Всъщност от епохата на император Тит Флавий Домициан някъде през I –ви век от н.е. идва традицията салатата да се консумира като предястие, който така възбуждал апетита си. Макар и като млад да раснал в крайна бедност и да не притежавал никакви сребърни съдове Домициан като император не само давал щедри подаръци, но на пиршествата си държал марулите да се сервират само в сребърна и златна посуда, която да подчертава вкуса й.
Но Античността, макар и да почитала изискаността на марулята се бояла от нея, защото считали, че тя охлажда кръвта и потушава страстите и ламтежа по плът. Както пише в една от своите шарени истории късният римски писател, който знаел атическия гръцки като майчин, но никога не бил пътувал по-далеч от пределите на Италия, Клавдий Елиан: „Афродита криела сред марули Фаон, който бил най-красивият мъж”, за да го опази от другите жени. А древния поетът Калимах от Кирена пък споменава също за скриването на Адонис в марули, като с това намеква, че прекаленото ядене на марули води до полова немощ или помага да се намали или забрави любовното желание.
Марулята анти-афродизиак се противопоставя на повсеместната представа за преимуществата на могъщите зелени афродизиаци - магданоз, кервиз и копър. От древността до днес те се включвали в блюдата и защото се предполагало, а днес вече се знае със сигурност, че засилват либидото не само на мъжа, но и на жената заради влиянието, което оказват върху хормоналните нива.
Древните гърци пък вярвали, че ако съд с пелин се постави под леглото, той ще разпали в любовната двойка огнена страст, както и отварата от горчиво-дъхава билка. Хрониките удостоверяват обаче, че в женските манастири през средновековието в зеленчуковите градини отглеждали поне три вида маруля – обикновена Lactuca Sativa, червената Lollo rosso, която тъкмо тогава била култивирана, както и сладката ниимоверно крехка COS lettuce. Тази популярност едва ли е била толкова невинно случайна...
Без да е нужно лековерно да пренебрегваме марулята – можем да се наслаждаваме на удивитерната свежест на характера й, на нейната питателност и крехкия й вкус, защото тя тъй или инак си е некоронованата „кралица на салатите”.
