Петър ПЛАМЕНОВ

6 март 2010 г., Събота
Продължават кино-вечерите с дискусия на инициативата "Четене на филми", организирани от
Сдружение ХАРТА
Книжарница "Верен"
София, пл. Славейков № 1, 
Начало: 18:00 ч.


Изкуството и в това число и киното са специфична памет за историята на човечеството и на човешкото като такова. Това е една особена памет за начина, по които светът се преживява от хората, памет за малките и невидими образи от голямата история на битието и света, памет за малките и големете герои, която не разкрива документалната истина, а онази, за която няма документи, която е само свидетелство-трепет, спомен или емоция.
 
Ето защо ако събитията от Втората световна война протичат някъде между 1937 – 1945, то в киното тя е още живо събитие и продължава да оттеква в дълго емоционално ехо като израз на нравствена съпротива и съвест. Безумието на войната винаги е било необяснимо и толкова обезличаващо, че творците създават своите произведения, за да завърнат човека към неговата собствена мяра – човешкото – към добротата и благостта, а не към зверството и жестокостта на братоубиството.

В този аспект на тих бунт, нравствено разобличение и претокриване на топлотата е и забележителната лента на големия италиански режисьор Еторе Скола „Един особен ден” (Una giornata particolare) от 1977 г. с две от най-големите звезди на киното София Лорен и Марчело Мастрояни. Скола има зад гърба си почти четиредест филма някои от тях са знакови за историята на киното като „Балът” 1988 – филм без думи както и „Толкова се обичахме“ (1974), „Грозни, мръсни и зли“ (1976), „Терасата“ (1980), „Сплендор“ (1988).

Сред тях „Един особен ден” заема твърде нетипично място – едновревенно рамкиран от конкретно историческо събитие – денят 8. май. 1938 година, когато Хитлер идва в Рим на среща с Дучето... Почти камерен филм, на ръба между жанра на романтичната и военна драма, чиито стил - забавени дълги кадри, елегантно елегично движение на камерата, приглушени цветове, скрита и ненатрапчива символика, притаила и някаква дълбока горчива ирония към своеволията на властта, разкрива една обикновенна човешка драма.
На фона на големите исторически събития показва съдбата на един несретен мъж и не по-малко обърканата му съседка. Чрез драмата на изгонения радио-журналист Габреле – типичен социален аутсайдер по времето на Мусолини, Скола заговаря за топлотата и толерантността, за другостта и културата, за варварството на политическите борби, но без прокламации или плакатност, а отвътре – през живота на двама непознати, които откриват истинска емоционална близост и обич и при това само в един ден.
Филмът започва със страскащ сетивата шумов ефект и празен екран, за да внуши усещане за хаос и объркване – всъщност това е пристигането на влака на Хитлер... Отношението между голямата история и малката съдба е въплътено от един дълъг кадър, който показва блуждаещ от високо поглед, плъзгащ се по жилищна сграда с много прозорци, който постепенно се спуска към този на главната героиня – майката Антониета, за да ни разкрие нейния свят – дома й...

Антониета /София Лорен/ е домакиня, женена с шест деца, която прекарва времето си в непрестанна грижа между къкрещите тенджери и простирането на прането. В този майски ден цялото семейство, както и всички хора, обитаващи кооперацията, отиват на тържествения парад по случай посещението на Фюрера в Рим. Само Антониета остава вкъщи потънала в неотложни къщни задължения. Домашният любимец е малка птичка, но когато започва да я храни, птичката отлита. За да я хване, търси помощ на първата сеседска врата. За щастие Габриеле /Марчело Мастрояни/ също си е останал вкъщи, до този момент те не са се срещали, запознава ги избягалото птиче. Между тях се поража истинско топло чувство на взаимност и неусетно прекарват целия ден заедно. Антониета се увлеча по красивия и деликатен Габриеле, но той й признава, че е хомосексуалист. Заради това наскоро е бил уволноен и от радиото, където е бил журналист. Запленена от неговата мекота Антониета обаче го обиква такъв какъвто е. Вечерта всички се прибират по домовете си.

Унесено тя дълго гледа през прозореца падащия мрак над вечния град, в ръка дъжи книгата, която той й е подарил по-рано... Но през сумрака забелязва как Габриеле се отдалечава в нощта, придружен от двама непознати...
Поредната кино-вечер, организирана от Сдружение ХАРТА, под мотото: „За нас филмите не са бягство от действителността, а прозорец към нея”, е посветена тъкмо на този забележителен филм "Един особен ден" на Еторе Скола. Модератор на дискусията е Тодор Велчев, а към спецификата на направата, стила и езика на лентата кратък екскурс ще направи, както винаги, очарователната Елизавета Боева – Лиза, филмов режисьор и киновед.

"Един особен ден" (Una giornata particolare)

Романтична-военна драма

(Италия/Канада, 1977 г.), реж. Еторе Скола, продължителност 110 мин.
В ролите: София Лорен, Марчело Мастрояни, Джон Върнън, Франсоаз Берд, Алесандра Мусолини и др.

Награди:
"Златен глобус" за най-добър чуждоезичен филм
"Оскар" - номинации за най-добър актьор в главна роля и най-добър чуждоезичен филм
"Цезар" за най-добър чуждоезичен филм
Две награди "Давид на Донатело" за най-добра актриса и най-добър режисьор
"Златна палма" в Кан - номинация