Петър ПАМЕНОВ

Продължение на разговора с голямата актриса Анета Сотирова:

Първа част - Талант за щастие

Втора част - Апетит за живот



 

Докато разговаряме погледът на Анета Сотирова е спокоен и дружелюбно среща моя, сякаш ми позволява да се любувам на потока на мислите, които прелитат през него, от време на време някак мечтателно се зарейва към гледки отвъд видимостта. Гласът й е спокоен и откровен в интонацията си, а понякога придобива една особена мекота, особено когато говори за най-близките си или доверява изстраданите житейски поуки, но най-впечатляващото е удивителната непосредственост и жизнерадост, които се излъчват от цялото й същество. Тъкмо за това ми се иска да разбера, кои са изворите на тази вътрешна светлина на тази философия на лъчезарието.

• Откъде идва Вашата надежда, Вашата сила, изкуството ли ви научи как да откривате пътищата към тях?

• Човек винаги е намирал път как да се съхрани и мисля, че и сега ще го открие. Вярвам в мъдростта на съдбата, в универсалната хармония, във всеобхватния обмен на енергия и театърът и изкуството въобще са част от него... Самият човек е енергия и той действа, чрез тази сила. Не мога да приема, че натрупаната енергия в човека си отива безсмислено, душите идват и си отиват, но не се губят, а са в непрекъснат обмен. Науката говори за 21 грама, за 40 ден и т. н., но има една промисъл, която пази всичко това в единство.
  

  
   
  В "Нерви за любов" от Кирил Топалов

• Не мога да не Ви попитам какво четете и каква е литературата и музиката, които съпътстват дните Ви. Обичате ли джаз, все пак невероятната Белослава е Ваша дъщеря?

• Чета много, но подбрани неща, улавям се, че съм започнала да препрочитам любими книги... Чета поезия наскоро пак разлистих томчето с френски поети, достави ми удивително удоволствие. Близък ми е някак си ми допадата стилът на Аполинер, неговото чувство към живота. От съвременните поети, прочетох съвсем скоро, последната книга на Валя Радниска, разплаках се над стиховете й. Особено силни са онези, посветени на сина й и съдбата му... Тя е изключителен поет, надарен с извънредна чувствителност... Тя е от онези творци, които излизат по-мъдри, по-зрели и по-стойностни от всяко страдание и каква сила лъха от текстове й, каква мъдрост. Защото няма подарено щастие – то трябва да се извоюва и да се пази. Всичко стойностно трябва да узрее в теб самия, то не се ражда ей така от никъде. Иначе покрай мен непрекъснато звучи музика джаз – да разбира се, по много, и не по-малко класическа музика, предпочитам хармоничните звуци без излижен шум.
  

  
    Анета Сотирова и Илка Зафирова в "Странната двойка" от Нил Саймън

• Говорихме си за толкова неща, но нищо не ми казахте за това, какво Ви се играе още, дали още се нуждаете от сцената, защото тя определено има нужда от специфичния Ви актьорски почерк, който е пример за всички начеваши артисти и наслада за любителите на театъра.

• Благодаря за оценката. Много е важно да има приемственост между поколенията. Истината е, че макар и все още да се чувствам много привлечена от сцената, разбирам, че трябва да отделям повече внимание на съпруга си, да имаме повече време за нас самите. Театърът изисква себеотрицание, поглъща всичката енергия, но след като угаснат прожекторите оставаш напълно сам и трябва да има при кого да се прибереш, а това е по-важно. Все се казвам, че не бива да поемам нови ангажименти, после получавам предложения и обещавам хайде само този път още и така... Но пак съм жадна и гладна за работа – иска ми се обаче да направя нещо наистина стойностно. Например мечтая си за някоя бляскава и бравурна чиста комедия, това ме кара да бъда във форма.
  
  

  
  Илка Зафирова и Анета Сотирова

• Послъгвате ме като че ли, знам за вашите драматични увлечения. Сам не веднъж съм потръпвал пред ваши превъплъщения, да не говорим за емблематичната Ви интерперетация на Маша от „Три сестри” на Чехов, за която се носят легенди, не проявявате ли интерес и в тази посока?

• Уцелихте болното ми място, да това е другата ми скрита мечта и много се боя, че може никога да не се осъществи. Много искам да направя някоя руска пиеса, но новата им драматургия е твърде разнообразна по стил и внушение и трябва добре да се подбере, а за съжаление класиката и Чехов у нас не се тачат твърде. Просто не импонират на българския темперамент, докато на Запад Чехов не слиза от сцените. Искам задълбочен и много силен текст, но трябва и подходящ екип... Не ми се иска да правя компромиси, вече съм на етап, в който ми се ще играя за себе си, т.е. неща, които ме докосват и са важни за мен самата, разбира се, и за публиката, а не просто, за да бъда на сцената... Истината е, че добре разбирам „руската душа” и ме привличат дълбочините в нея, писхологическата нееднозначност, конфликтите на чувствата, жертвоготовността. Все още не мога да разбера този комплекс у нас за разрушение. В промените разрушихме и хубавото – днес не се играе руска драматургия, не се търсят текстове, както някога това се правеше с американските пиеси, а културата е се поражда от натрупвания и сравнения.
  
  

  
  В партньорство със Стефан Данаилов
  

• Какво Ви дава тази чисто човешка сила? Знаете ли, когато си мисля за слънчев човек, за човек способен на щастие си представям Вашия образ, откъде идва у вас този тъй рядък талант за щастие?

• Не мога да кажа от къде, това си е природна даденост, човек просто се ражада такъв. Майка ми не веднъж ми е казвала „Анета, такава си те родих - слънчева!”, човек не трябва да се отдана на страданията си, а да се бори за щастието си, да настоява то да го споходи. Опитвам се да не натоварвам никого вън от най-тесния семеен кръг, защото хората не са ти виновни и едва носят своите страдания, че да могат и твоите да понесат. Важно е да уважаваш хората срещу себе си. Но аз по природа съм с ведър характер и живея и се наслаждавам на мига сега, не отлагам за утре, този миг - тъкмо той ме вълнува. Трудно е човек да надскочи себе си, ако „генът”, програмата в теб е нещо сбъркана, не можеш много да промениш. Е да, в младостта можеш да поприкриеш, да пооправиш нещо, но после то отново си проличава. В тази работа има нещо несправедливо, но е факт - някои хора не знаят нико так да са доволни от живота, нито как да живеят, а това не се научава. И пак подчертавам, за да си щастлив трябва да се трудиш за щастието си. Може би на това ме е научил моят съпруг.
  

   
  
   В "Портретът на Дориан Грей" от Ю. Дачев
  
  

• Говорите с голяма любов за него д-р Борислав Стоянов, които е психиатър, на какво Ви учи той?

• Ние със съпруга ми сме връсници. Най-голямото богатство е, че имам тъкъв човек до себе си, че всяка вечер заспиваме, както някога, хванати за ръце. Показва ми къде точно се корени същността на живота – безкрайното доверие и търпение. Човек прави компромиси не за другия, а за себе си, за да не превърне другия от любим във враг, за да не се отчужди от него. Хубаво е да се говори, да се общува, да има интимни мигове, общи интереси. Най-важното е да намериш човек за себе си, които да ти съответства, да импонира на същността ти, защото не всичко е секс, има нещо по-силно, което задържа хората един при друг и тъкмо то трябва да бъде пазено. Сърцето си го даваш, даваш не можеш непрекъснатато, търсиш и дай Боже да намериш. Трябва да има ответ, ценно е да дадеш, да бъде прието и да има отзив - иначе всичко е на вятъра, просто не си заслужава. Това е според мен, което държи живота.

Телефонът звъни настоятелно Анета вече закъснява за среща, не зам как са се изнизали цели два часа. Обещаваме си да поговорим отново. На сбогуване ми се иска да я прегърна и тя ми разрешава. В живота си човек рядко се среща с толова непосредствени, откровени и ведри личности. Истина е, че когато си голям си повече човек, а големите хора са скромни и мъдри. И все пак за мен си остава неразгадаем този осбен талант за щастие, който Анета, притежава.
Вече ми е трудно да си мисля за нея само като за изключителна актриса, тя успя да ме спечели и покори с мекото очарование на своята лъчезарност. Бих искал да й пожелая не само всичко най-хубаво, но и много вдъхновение за работа, за да дарява щедро мъдростта на своя талант за щастие.