"Не се опитвам да опиша бъдещето.
Опитвам се да го предотвратя."
Рей Бредбъри
Опитвам се да го предотвратя."
Рей Бредбъри
Петър ПЛАМЕНОВ
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Големият американски писател Рей Бредбъри, автор на стотици романи, разкази, пиеси, телевизионни и филмови сценарии с над 70-годишната пикателска кариера, е починал на 91-годишна възраст в Лос Анджелис, съобщи АП, като се позова на дъщерята на писателя – Александра, скръбната вест е потвърдена и от сайта на писателя. Дъщеря му е оповестила само, че баща й е починал във вторник вечерта в Южна Калифорния и не знае повече подробности.
Знаменитият писател е автор на десетки романи, на много разкази, пиеси, телевизионни и филмови сценарии в над 70-годишната си кариера. В едно от свроите прозрения казва: "Разбра, че всички хора са така; че всеки човек в себе си е сам.", но литературата е преди всичко среща, комуникация, преодоляване на самотата, въпреки времето, разстоянието и властта.
“Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на “Франкенщайн”, ми е майка.” – казва за себе си великият писател.
Рей Дъглас Бредбъри е роден на 22 август 1920 г. в Уокигън, Илинойс от майка шведска имигрантка. Баща му е работел като кабелен техник. Дядо му и прадядо му по бащина линия били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката.
Произведенията му "Вино от глухарчета" и „Чувствувам, че идва нещо зло" описват Уокигън под името "Зеленият град", и са почти автобиографични. Семейство Бредбъри са живели в Тъксън, Аризона през 1926-1927 и 1932-1933 г, и в крайна сметка се установили в Лос Анджелис пред 1934 г, когато Рей е бил на 13 години. Завършва гимназия през 1938 г, но вместо да постъпи в колеж започва да продава вестници. Самообразова се в местната библиотека и, повлиян от научно-фантастични герои, започва да публикува разкази. За пръв път му плащат за публикация в списанието "Супер Сайънс Сториз" (Super Science Stories) през 1941 г. Към края на 1942 г. започва да се занимава само с писане.За първи път лети със самолет 62-годишен, но на 48-годишна възраст се е качвал на рекламния дирижабъл на компанията "Гудиър".
Първата му книга, сборникът разкази „Мрачният карнавал", излиза през 1947 г. Оженва се за Маргерита Маклайър (1922-2003) през 1947 г., с която имат четири дъщери.
Описват Бредбъри като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория. Въпреки романите за космически кораби, междузвездни пътешествия и пр., Бредбъри никога през живота си не е карал дори автомобили. Причината е тежък инцидент с кола на младини. "Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и тя е "451 градуса по Фаренхайт", която е базирана на реалността.
Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че "Марсиански хроники" не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават за дълго." обяснява писателят.
Бредбъри приписва навика си да пише всеки ден на два „инцидента”: единият е, когато майка му го завела да гледа „Гърбушкото от Нотр Дам“ от 1923г. с участието на Лон Чейни и други, когато през 1932 г. карнавална развлекателна машина, наречена Господин Електричко, пипнала младият писател по носа, карайки косата му да се наелектризира и да щръкне цялата, и след това извикала – Живей вечно! От тогава Бредбъри искал да живее вечно и избрал за свое призвание да стане писател, за да изпълни това, което му е било заръчано – живей вечно.
Сред най-забележителните му книги са "451 градуса по Фаренхайт" (Fahrenheit 451) - антиутопия, издадена през 1953 г., когато в САЩ са в разгара си шпиономанията и ловът на вещици, свързани с маккартизма. Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения.
През 1966 г. френският режисьор Франсоа Трюфо прави филм по романа с Джули Кристи и Оскар Вернер в ролите.
"Марсиански хроники" (1950) са хронологично свързани разкази (някои определят книгата за роман), в които авторът рисува безразсъдна и същевременно трогателна човечност сред един странен свят.
"Вино от глухарчета" (1957) е полубиографичен роман, чието действие се развива през лятото на 1928 г. в измисления град Грийн Таун, а герой е 12-годишно момче.
В "Дървото на Вси светии" (1972) момчета от малко американско градче предприемат в часовете преди полунощ странно пътешествие през пространството и времето, за да открият изгубения си приятел и да разберат какво всъщност означава Вси светии.
"Нощен влак за Вавилон" представя една носталгична, чудата Америка, която никога не е съществувала, вселена на странни възможности, която събужда незабравимите спомени от детството.
На български език са преведени и издадени много книги и сборници с разкази на писателя.
Освен белетристичните си книги, Бредбъри е написал много есета за изкуства и култура. Бил е консултант на американския павилион на Нюйоркското световно изложение през 1964 г, и на изложба в геосферата "Космически кораб Земя" в "Уолт Дисни Уърлд".
За приноса си към киното Бредбъри получава звезда на Холивудската алея на славата. На Негово име е кръстен Астероид 9766.
Лунният кратер "Кратер на глухарчето" (Dandelion Crater) е кръстен на неговата новела "Вино от глухарчета".
През 2004 г. Бредбъри получава Националния медал за изкуства, връчван от американския президент. Носител е на Световна награда за фентъзи за цялостно творчество през 1977 г. Носител е на наградата „Еми" за работата си по телевизионната продукция "Дървото на вси светии".
Дъбокото послание на неговото творчество като че ли се побира в собствените му думи:
"Смисълът на нашето съществуване е любовта, всичко трябва да е любов - това е моят подарък към вас. Правете това, което обичате, и обичайте това, което правите. Скочете от някоя скала и си създайте крила, докато летите надолу.", изречени във видео подланието от 90 годишния му рожден ден.