Със Сребърни значки ще бъдат удостоени директорката на гимназията „Св. св. Кирил и Методий” в Цариброд Снежана Симеонова и директорката на Городненското училище в Болградски район, Одеска област, Украйна, Мария Пинти, за принос за запазването и съхраняването на българския език и за дългогодишната си дейност сред българите в чужбина.
Със Златни значки ще бъдат удостоени бивши и настоящи сътрудници на Института, с особени заслуги към развитието на българското езикознание, българистиката в чужбина и Института за български език.
В научната сесия ще участват известни чуждестранни българисти от Полша, Русия, Германия и Норвегия. В изложбеното пространство на Централната сграда ще може да се видят представителните издания и най-новата продукция на Института в експозицията със заглавие „70 години Институт за български език “Проф. Л. Андрейчин”. Тя дава представа за научно-фундаменталната и научно-приложната продукция на колективите и на отделните учени. Ще се видят най-известните трудове на Института, от една страна, и част от най-новата му продукция, от друга. Изданията които неизменно се обвързват с нашия Институт са многотомният тълковен Речник на българския език, Правописният речник на съвременния български книжовен език, Българският етимологичен речник, Старобългарският речник, Българският диалектен атлас. Тук е и първото българско издание на представителния Супрасълски или Ретков сборник – Х век, направено от Йордан Заимов и Марио Капалдо, един от бисерите на Преславската книжовна школа от „Златния век на българската книжнина”.
Още в устава си Българското книжовно дружество (Браила, 1869 г.) е отбелязало насоката – “обработване и усъвършенстване на българския език, история и народната наша словесност въобще”. Не случайно най-старият институт на Българската академия на науките е Институтът за български език. Историята му започва на 15 май 1942 г., когато официално се създава Службата за български речник към Президиума на БАН. През 1947 г. тя се преименува в Институт за български речник, който през 1949 г. прераства в Институт за български език. Първоначално са създадени два отдела – за езикознание и за български речник като още тогава задачата е да стане истински научноизследователски център. С работата на Института от това време са свързани най-големите имена в областта на езикознанието. От първите две поколения: академиците Любомир Милетич, Беньо Цонев, Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, Стоян Романски (директор 1942-1951); от третото: акад. Владимир Георгиев (директор 1951-1957), чл.-кор. Любомир Андрейчин (директор 1957-1975), чл.-кор. Кирил Мирчев, чл.-кор. Иван Леков, чл.-кор. Цветан Тодоров, проф. Стойко Стойков, ст.н.с. Стефан Илчев.
Институтът за български език “Проф. Любомир Андрейчин” към БАН е натоварен от Министерския съвет на Р България да проучва и определя националната езикова политика и книжовната норма на съвременния български език, както да внася промени в нея, при необходимост. От позицията на 70-годишнината си Институтът за български език “Проф. Любомир Андрейчин” продължава да е главният научен център за изследване на българския език, което се потвърди и от високата международна оценка, която му бе дадена. Тя ни постави сред първите в системата на БАН.
