Виолетов дъжд - японската глициния

Освен дървета и храсти, за постигане на художествения облик на японските градини, се използват още скали, пясък, изкуствени хълмове, езера и течаща вода. За разлика от геометрично подредените дървета и скали в градините в западен стил, в традиционните японски градини се изграждат композиции, които възможно най-близко наподобяват природните пейзажи.
При изграждането на пейзажите създателите на градини следват три основни
принципа. Това са умален мащаб, символизъм и "заимвствани пейзажи".

Първият принцип се отнася до умаляването на планински и речни природни гледки, така че да образуват органично цяло. Така могат да бъдат създадени идеализирани пейзажи от планинско селце в сърцето на големия град. Символизмът включва много абстракции, като например белия пясък, който представлява морето. Проектантите "заимвстват" пейзажи, като включват гледката зад градината например, планината или океана като неразделна част от композицията.

Според една от философските школи основната конструкция на японската градина са скалите и начинът по който те са подредени. Древните японци вярвали, че обградените със скали места се обитават от богове и затова ги наричали амацу ивасака (небесни прегради) или амацу ивакура (небесни места). По същата логика гъста горичка се наричала химороги (божествена ограда), а рововете и потоците се смятало, че заграждат свещена земя и ги наричали мицугаки (водни прегради).

Японските градини могат да се разделят на два основни вида: цукияма (хълмиста градина), композиция от хълмове и езера, и хиранива (плоска градина), равна площ без хълмове и езера. Първоначално хълмистият стил бил използван за главните градини на дворците, а равнинният стил за по-ограничени пространства. Последният вид става популярен с въвеждането на чайната церемония и чашицу (стая за чайна церемония).

Особено популярно растение в японската градина е глицинията. Чудновато лияноподобно растение Глицинията или Вистерия – Wisteria е от семейството на граховите (pea family). Бобово (Fabaceae -бившето Leguminoseae) растение, чийто род включва десет вида листопадни катерливи лиани, две от които са с естествен хабитат Съединените Щати, а останалите – източна Азия. Наречена е в чест на професора по анатомия на Пенсилванския Щатски Университет Каспар Вистер – Caspar Wistar (1761-1818).

Вистериите са атрактивни увивни дървовидни лиани с широко приложение в ландшафтния дизайн. Издържливи, жизнени и дълголетни, те могат да се катерят на високо по стени, огради или оформящи рамки и опори. Високо са ценени заради красивите си висящи на гроздове цветове – бели, розови, лилави, сини или виолетови. Плодовете им са плоски зелени шушулки, в които се намират семената. Старите растения са с усукани, вдървени стволове, не много дебели. Глициниите, отгледани от семена, цъфтят на десетата до петнадесетата година от поникването, често и по-късно. Затова, като методи за размножаване са предпочитани присадките и вкорененяването на резници – при тях има по-малък интервал от време до фазата на цъфтеж.

Основно се отглеждат два вида Вистерия: Китайската глициния – Wisteria sinensis и Японската глициния – Wisteria floribunda. Китайската е по-популярна, тъй като е по-малко капризна и цъфти обилно. На височина достига до осем метра и повече, цветовете са синьо-виолетови, леко ароматни, на гроздове с големина от 15 до 30 см. Най-обилен е цъфтежа в средата на май. Китайската глициния, цъфтяща в бяло е Wisteria sinensis’Alba’, е силно ароматна. Два сорта са с кичест цвят – ‘Black Dragon’ – тъмно лилав, а ‘Plena’ – светло лилава. Цъфтят три или четири години след като се засадят.

Японската глициния също достига на височина 7-8 метра, има виолетово-сини ароматни цветове. Всеки цвят се отваря индивидуално, отгоре на долу по гроздообразното съцветие с дължина от 30 до 50 см. и цъфтежа е най-обилен през май. Има сортове японска глициния с различен цвят:

· ‘Alba’- с бели цветове
· ‘Carnea’- свежо розови цветове
· ‘Longissima’- много дълги съцветия, бледо лилави
· ‘Longissima Alba’- бели цветове, дължина на съцветието до 40 см.
· ‘Macrobotrys’- съцветията достигат до 90 см. дължина, на цвят от червено-виолетови до виолетови
· ‘Praecox’- цветовете са по-дребни, синьо лилави
· ‘Purpurea’- цъфти в лилаво
· ‘Rosea’- бледо розови до светло лилави, дължина до 45 см.
· ‘Rubra’- тъмно розови до наситено червени цветове.
· ‘Violacea Plena’- кичести, от червено до виолетови цветове

Паркът на цветята в Ашикага

Намира се в едноименния град в провинция Точиги на о. Хонсю, на около един час път от Токио.
Разположен е на 8,2 хектара и благодарение на огромното разнообразие от дървета и цветя, които цъфтят тук, пейзажът му се изменя непрекъснато във всеки сезон, като за цялата година се оформят осем тематични групи.

Една от най-впечатляващите атракции всяка година е в разгара на пролетта, когато цъфтят японските глицинии. Това е времето от средата на април до средата на май. На японски глицинията се нарича „фуджи“ и едно от най-старите цъфтящи дървета, за които се споменава в японския сборник от поеми „Маниошу“, събран на 10 хиляди листа. Общо в парка има няколко хиляди глицинии.

Парк Ашикага

Четири от най-големите и най-стари дървета в парка са оформени така, че да разпростират клоните си върху огромни перголи. Не само заради красотата, която създават така, но и за да ги подпират да не грохнат. Най-старата глициния е на 100 г., а около 160 дървета са на по 60 г. От азалиите към 1500 са над 60 годишна възраст.

Парк Ашикага - сто годишна глициния

Някои от най-младите дървета са аранжирани като храсти. Други са оформени като каскади, които се поддържат с помощта на ферми /т.е. поддържащи конструкции/.

Парк Ашикага

Глициниите цъфтят в бяло, розово, лилаво, пурпурно и жълто, под формата на едри висящи съцветия /като чепки/ и изглеждат много красиво и ефектно на фона на зелените листа. Жълтите глицинии в България са известни като „златен дъжд“ /и са отровни!/
Уханието на цветове на лилавата глициния напомня аромата на бялата акация.

Из парка Ашикага

В парка има и една много интересна конструкция, оформена като 80-метров тунел, по който се преливат като дъга изумително красиви и нежни багри: бели, розови, лилави…

Дължината на съцветията на някои глицинии достигат дължина към 50 см и имат неповторим и, разбира се, незабравим, леко сладък аромат.

Да се насладим без думи на още малко от японските красоти: