„ Към сърцето на Изтока” Калиграфия и фотография е обща експозиция на Ирина Робева - калиграфия и Дора Терзиева - фотография в Галерия „АСТРИ”. Изложбата ще се открие на 3 април, вторник от 19 часа и продължава до 24 април 2012.
„Към сърцето на Изтока” води към една топла среща с духовните и творчески светове на две жени единени не само от ценностните си системи, но и от факта, че са майка и дъщеря. Ирина, художник със завидна творческа биография е майката. Изложбата е олицетворение на артистичните й тъсения в областта на калиграфията за последните три години. Дора, дъщерята, прави своите първи професионални стъпки в изкуството чрез фотографията. Прави го със завиден финес и усет за съвременно, което е обещаващо за бъдещите й творчески изяви.
Калиграфия е изкуството на красивото писане. Съвременната дефиниция на калиграфската практика е „изкуството на даване на форма на знаците по експресивен, хармоничен и майсторски маниер“.
Съвременната калиграфия има широк спектър - от функционални ръкописни надписи и чертежи до творби на изящните изкуства, където абстрактно изразяване на ръкописните символи дори може да притъпи или направо заличи тяхната четливост. Класическата калиграфия се различава от типографията и не-класическите изписвания, макар че всеки калиграф може да използва всичките видове писмо. Външният вид на символите се образува с течение на времето и въпреки това е гъвкав, спонтанен, раждащ се при самото писане.
Калиграфия на китайски се нарича "Shufa" и е уникална част от китайската култура с история от пет хиляди години. Това е форма на живописта, което прави използването на китайски символи да общува с духовния свят на хората на изкуството. В буквалния смисъл на думата, калиграфия е форма на изобразително изкуство и то често се нарича като изкуството на писане. Това е и уникалното изкуство на изразяване и клон на обучение или дисциплина. Китайската калиграфия използва език като красива форма на изразяване. Той се отбелязва с богата и дълбока си съдържание, което привлича вниманието на артисти от целия свят. И именно в този стил се изявява и разработна Ирина Робева.
Европейската калиграфия също има не само богата традиция, но и много съвременни последователи от цял свят. През последните десетилетия в резултат на множеството калиграфски изложби и семинари калиграфията донякъде се освободи от чисто практическото си приложение, свързано с изработване на официални документи, картички и етикети за вино например, като зае полагащото й се място сред изящните изкуства. Усеща се и източното влияние за нейното еманципиране от приложността.
Ето и рефлексиите за творчеството им на Любомир Терзиев:
Калиграфиите търсят закономерната случайност на мига. Тук няма значение какво е било и какво ще бъде. Мигът е началото, мигът е средата, мигът е краят. Калиграфската мазка, оставена от опитната, сръчна и одухотворена ръка на художника, е самодостатъчна. Тя е закон за самата себе си и за света, който изгражда. Всяко основание или цел ще я вкарат в хронологията, тоест в просвещенския разум на Запада. В света на калиграфската мазка техниката и душата са събрани в едно. Калиграфската мазка търси Изтока през единението между ставането и бъденето. Може би черното и бялото, които постоянно се търсят в калиграфиите, олицетворятват точно това събиране. Мигът е кратък, но пътят към мига на единението е най-дългият път.
И за характера на фото-разказа на Дора Терзиев споделя:
Всяка фотография, макар и направена с японски фотоапарат, е възможна единствено благодарение на западния просвещенски разум, доколкото той е родил технологията. Тези фотографии разказват как се прави сърце. Разказът е западен и технологичен, тъй като не вярва в неповторимостта на мига. Вярва, че миговете имат смисъл само като елементи на някаква хронология. Миговете са логично подредени моменти от направата на нещото. Накрая сърцето е съшито с черни конци. През тях лъсва незавършеността на нещата във времето. Няма я целостта на органа. Няма го Изтока.
