Повече от шест десетилетия Дечко Узунов се движи към своето изкуство. От символизма, сецесиона, експресионизма и неокласиката през академизираната формула на соцреализма до пространствената чистота, променяйки своя изказ, сякаш за да внуши, че за всяка мисъл има пластичен еквивалент. В своя творчески път художникът е упрекван, че малко работи, в по-късните години, че е много плодовит. Укоряван е и за бързината и лекотата, с която борави с четка, за уловения мигновено мотив или образ. Живописец, илюстратор, театрален художник, стенописец, преподавател в Художествената академия, председател на Съюза на дружествата на художниците в България. През 1999 г. ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за световноизвестна личност по случай 100-годишнината от рождението му, така творецът получава посмъртно още едно признание за своя принос в изкуството.



Трудно могат да се изброят всички области на художествения живот, до които се докосва многостранният талант на художника – от кавалетните и монументалните форми, театъра, илюстрацията, графиката, декоративно-приложните изкуства до керамиката и мозайката, от нежните акварели до проектите за панаири.

Дечко Узунов е роден е в гр.Казанлък, на 22 февруари и там става ученик на писателя и художник Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г.... Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар.





Първата му изява е през 1925 г., по повод на която Сирак Скитник пише в сп. "Златорог": "Дечко Узунов малко работи, излага два познати вече портрета на Н. Лилиев и госпожица М. - но той притежава едно вътрешно виждане, което ще опази малкото му работи от забрава".

Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.




При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката — Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов.
 
От 1926 работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен — от 1942 до 1963 г. 

Негови ученици са художниците Александър Поплилов (1916 - 2001), Атанас Нейков (1924 - 2003), Владимир Гоев (1925), Генко Генков (1923 - 2006), Георги Баев (1924 - 2007), Димо Заимов (1930), Дора Бонева (1936), Дора Кънчева (1926), Елза Гоева (1928), Иван Б. Иванов (1933), Калина Тасева (1927), Лиляна Дичева (1928), Магда Абазова (1923), Мария Столарова (1925), Милка Пейкова (1919), Михаил Карапаунов (1928), Николай Ников - Ничето (1924 - 1989), Олга Вълнарова (1914), Светлин Русев (1933), Стоян Илиев (1934), Христина Петрова (1938) и др.

Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.





Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племеника: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графѝка Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са преките наследници на Узунов и даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък. Негов доведен син е спортния журналист Ричард Груев.