This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  

Абстрактната живопис възниква веднъж като разрушителна опозиция срещу традицията на строгия сух академизъм от края на 19-ти и началото на 20-ти век - постулирал, че образът може да бъде единствено конкретен, реалистичен и ясно разпознаваем и това е върховната мяра на изкуството и втори път като опит да се представи непредставимото, да се намери подход за долавяне и изразяване на вътрешния свят, на неизповедимия живот на духа. Абстракцията търси облик за неизобразимото, за лишеното от очертания и сетивна достъпност, за психическата изразимост на емоцията или дори за изобразяването на идея, на хладна рационална обективност.

От друга страна абстракцията е утеха и лек срещу края на живописта след възникването на фотографския образ с неговата непостижима документална способност и още повече с ясната му реалистична стилистика, играеща с енергиите на границите с действителното. Още повече, че чрез абстракцията живописта най-сетне се превръща в наистина безгранично свободно изкуство, което вече може да бъде нещо повече от онагледяване, историческо засвидетелстване на владетелско величие и дори визуална религиозна проповед, да съществува заради една друга цел – тази на свободния, играещ и създаващ неповторимости поглед.

Свободната, спонтанна "Кълбовидна мълния" на Пламен Монев е в потока на абстрактния лиричен експресионизъм, изследващ емоционалното въздействие на визуалния образ освободен от конкретиката, но все пак надарен с цветова експресия, динамика и геометрична драматургия. В това свое маслено платно Монев съпоставя и сблъсква не просто енергията на топлото наситено жълто и електриково синьо зелено, на места избистрено в тюркоазена хладина, но също така съпоставя геометричната енергия на спиралата с тази на правоъгълника, с тежката каменна материя на основата.

Емоционалната стихия на завихрянето въплъщава пукота на статичното електричество, просветването на искрата, която завърта енергията на кълбовидната мълния - нейното чудо и като че ли свръхприродно откровение, което означава и докосване до особената неустоима красота. Творбата търси драматичния момент в това противопоставяне между статиката на тишината и неустоимото, въртеливо, стихийно всмукване на погледа от движението, превъплътено от спиралата и нейното разпростиране върху цялата зрима вселена на платното.

Пламен Монев е роден през 1961 г. в Белослав. Завършва Художествена гимназия в Казанлък през 1980 г. и Художествената академия в София през 1988 г. Работи в областта на маслената живопис, графиката и илюстрацията. Участва в ред представителни изложби на българското изкуство в Канада, САЩ, Холандия, Франция, Полша, Швейцария, както и в Международното биенале на графиката - Варна. Изявява се в сферата на графиката, живописта, илюстрацията. Живее и работи във Варна. Има самостоятелни изложби във Варна, Одеса - Украйна, Верона - Италия, Цюрих - Швейцария, Тингвол - Норвегия, и в Макс Планк институт - Германия. През 1993 г. получава наградата на фондация "Свят" за участието си в Биеналето на графиката във Варна. Пламен Монев е носител на наградата на фондация "Свят" на Седмото международно биенале на графиката във Варна (1993).