Голямата награда на Варна - не се присъжда.

Старша възраст:

Жени

. Първа награда - Златен медал и диплом – Сае Еун Парк, Корея

. Втора награда - Сребърен медал и диплом – Сиюан Жанг, Китай

. Трета награда - Бронзов медал и диплом не се присъжда

Мъже

. Първа награда - Златен медал и диплом – Мюнглю Ким, Корея

. Втора награда - Сребърен медал и диплом – Сяодонг Ма, Китай

. Трета награда - Бронзов медал и диплом - Аветик Карапетян, Армения

Младша възраст

Специално отличие „Варна 2010” не се присъжда.

Девойки

. Отличие първа степен – диплом и медал - Жи Йонг Че - Корея

. Отличие втора степен – диплом и медал - Хюнхее Сим, Корея

. Отличие трета степен – диплом и медал - Мария Елиза Баранова, Финландия

Юноши

. Отличие първа степен диплом и медал – Кимин Ким, Корея

. Отличие втора степен диплом и медал – Сонг У Хан, Корея

. Отличие трета степен – не се присъжда

. Награда “Силвия Ко” - Япония за перспективни млади танцьори от група “Б” Младша възраст, Девойки - Шан Яо Чен – Китай, за юноши НЕ СЕ ПРИСЪЖДА 

Поощрения:

2. Диплом за финалист: Че Юн Янг, Корея; Олег Ивенко, Беларус; Елдар Сарсембаев, Казахстан; Бруклин Мак, САЩ; Абудурехеман Адилиджянг, Китай

 За хореография

За оригинални постановки със съвременна хореография, изпълнени на конкурса, създадени през последните 5 години, т.е. след 15 юли 2005 г.

Отличие грамота Щрак 2010 – Ана Пампулова, България

От името на Министерство на културата и от името на фотограф-художника Виктор Викторов - авторска фотография на Марсел Марсо - на Бруклин Мак, САЩ

От името на Министерство на културата и от името на д-р Мадлен Енгелке – картината „Цветя за теб” - на Жи Юнг Че, Корея

От името на Министерство на културата и от името на Светлозар Захариев – картината „Сакс и...” - на Сае Еун Парк, Корея

Поради тези причини дискусиите възникнали около някои от наградите на ХХІV-ия Международен балетен конкурс – Варна, са повече от необходими и еднакво нравствено, а и технически-стилово обосновани. 

Като че ли най-голямо раздразнение и съпротива събужда Отличие ІІ степен – диплом и медал за Корейската двойка - Сонг У Хан и Че Юн Янг, които сякаш се промушиха между капките до трети тур, но на финала не бяха нито убедителни, нито впечатляващи с едно неуверено Па дьо дьо от І-во действие на Дезире и Аврора от „Спящата красавица”. 

Другата награда, която предизвиква двусмислени реакции е на следващата Корейска двойка- Златното отличие на Сае Еун Парк и Мюнглю Ким. Дует с изработена техниника, но далеч от изяществото и майсторството на очевидно безспорната в кластата и стила си двойка от Китай - Сиюан Жанг и Ксяодонг Ма, изненадващо получи само среброто. 

Едва ли може да се аргументира логично тази подредба, тъй като двамата притежават едно от най-редките качества за класически балетен изпълнител благородство на стила и извънредно почти графично чувство за линия. 

Златото при Младша възраст, затова пък не събужда коментари тъй като двамата Джи Йон Че и Ки Мин Ким – отново от Корея са извънредно лъчезарен дует, чудесно спени характери и темпераменти, който умело подпомагат сценичното си присъствие. Все още почти дете Шан Яо Чен - Китай, покори публика и жури с акуратността и културата на своята изява с нежността на присъствието си и напълно логично е поощрена с наградата на “Силвия Ко” - Япония за перспектиевн млад танцьор. 

Най-неприятната изненада при отличията обаче дойде от страна на недооценяването в старша възраст на Аветик Карапетян, Армения, поставен на третата позиция при мъжете, макар че безапелационното му представяне очевидно нямаше конкуренция. Карапетян прижева отлични данни и се отличи с неочаквана психологическа многоликост, впечатляваща техническа виртуозност, зрялост и премиерско благородство на стила. 

Оригиналната много сложна в кинетичните си обрати, образно експресивни престроявания и поддръжки, пиеса „Молитва” от 2010 на Ин Со Лийг, Корея, бе наградена с І-ва степен за хореография. Пиесата бе въплътена безупречно в изпълнение на отличената Хюнхее Сим и нейния партньор Юонг Гю Чой. С ІІ-ра степен бе откроена и ефектната хореография „Под заплаха” от 2008 на Максим Матю Куирога, Франция, в негово собствено изпълнение. Драматичен монолог за очакването, безпътността и страстта на съвремения човек. От българска страна като хореографски текст между наградените се нареди и забавната пиеса на Анна Пампулава „Щрак” от 2010. Пампулова е хореограф, който умее да гради отношения и да създава драматични колизии чрез ярки пластически решения, които в един момент са напълно преобъранати през един нов ключ на зрение. Пампулова иронично разрушава строгите канони на класическата лексика и търси в рамките на тялото спонтанното и изненадващо движение, което е възникнало чрез освобождаването на стаената енергия и натрупаното желание за свобода. Тълкува движението чрез една свойствена дистанция, която и помага да го претълкува пародийно и да постигне ярки иронични обертонове. Движенческият език е богат и свободен като съчетава съвременни пластически и кинетични представи с клесически и неокласически елементи, като всичко това е обобщено от един драматургично-театрален подход, който вижда в движението повече взаимоотношение и психологическа динамика, отколкото чиста или свободна форма на независима, сама по себе си красота. „Щрак“ е посветена на палавия младежки дех, на опознаването на себе си и света, а също и на игрите, които тъй или инак всеки един е принуден да играе дали заради властта на другия поглед, дали заради любовта. Ефектите се постигат посредством силното пластично взаимодействие между опора и оттласкване, както и заради смелостта на експерименталната лексика. 

 Не бива обаче да се забравя, че не само миналото, но и отговорността пред бъдещето е задача за развитието и смисъла на Международния балетен конкурс Варна. Като всяко истинско съревнование и той е разрешаване на някаква нравствена и ценностна дилема, но тъкмо начинът и отговорността на решението съдават истинската класа и мяра на подобни културни събития. Успехът от своя страна винаги е бил сложно взаимодействие между готовност и признание, проникновение и публика, шанс - дързост и смирение. Уверен съм обаче, че тъкмо силата на характера и качеството на дарованието са основата, върху която никнат най-добрите плодове на тежкия и неблагодарен артистичен труз. Също така обаче съм съвсем сигурен, че ХХІV-я международен балетен конкурс Варна 2010 показа, артисти способни на значими художествени изяви и бъдеще на големи фигури в танцовото изкуство.

• Снимките в материала са дело на Виктор Викторов. Авторът изказва специална благодарност на г-н Викторов за пълното фото отразяване и акуратността.