This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Едно от най големите културни събтия на Лято 2010 бе ХХІV-ия Международен балетен конкурс – Варна. Събитието предполага повече от богат материал за размисъл и поради актуалната културна ситуация в страната и поредната неуспешна стратегия за реформа и поради събитията, които произвежда и начина, по който те присъстват сред обществото.
Един конкурс, така или иначе като надпревара, винаги предполага повдигането на въпроса за единството на критерия, за нравствеността и цеността. Най-напред съществен недостатък на организацията е липсата на адекватно оповестяване и медийно присъствие, което се дължи на своеобразното безразличие или високомерие от страна на организаторите към представителите на критиката и журналистите от една страна, а от друга отсъствието на пресцентър, работещ и актуален саит, договор за медийно партньорство от страна на телевизии, радиа и печат. Смущава обаче, че тази некомуникативност пропива изобщо в начина, по който Конкурсът присъства в общественото пространство. Неговите събтия – интересните изпълнители, хореографи и педагози си остават затворени само в рамките на изявата, без с тях да се осъществят контакти, без да се канят в българските трупи или да се договарят гастроли.
Въпреки всичко 24-то издание задържа нивото и дори изненада с много ярки и артистични кандидати, които спасяват от скуката на все едни и същите изпитни номера. Този път пристигнаха за участие 113 танцьори от 32 страни. 17 членното жури включва безспорни имена и е едно от постиженията на конкурса е тяхното събиране. Председател е живата легенда Акад. проф. Юрий Григорович - Русия - хореограф, гл. балетмайстор на Болшой театър – Москва, замесник председатели - Елизабет Плател - Франция - лауреат на ІX-я конкурс - Варна 1978 г., примабалерина, педагог, директор на Балетното училище към Гранд опера – Париж, Константин Дуту - Румъния - балетист, хореограф, Държавен секретар на Съвета за аудиовизуални средства и посланик за изкуство и култура към Съвета на Европа и проф. Петър Луканов - България - хореограф, преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Сред останалите се открояват - Красимира Колдамова – България, Маргерита Парила – Италия, Септим Уебър - САЩ - хореограф, художествен директор на The Washington Ballet, проф. Сун Хи Ким – Корея, проф. Сяо Сухуа – Китай, Тадеуш Матач – Полша, Хидео Фукагава – Япония.
Българското участие този път бе доста разочароващо и немногобройно – едва 4-5 представители, и то предимно в младша възраст. Единственото щастливо изключение бе Красина Павлова – Старша възраст, която дава заявка за стабилно развитие. Силната конкуренция, както и не твърде обоснования репертоарен подход, обаче й попречиха да бъде допусната в трети тур, но на първи и втори тя категорично показа стабилност, уверост и характер.
Пропуските на българските представители могат да се обобщят преди всичко в детайлизацията на техническите елементи в танца, стиловата изчистеност и ясната техническа постановка, факт който пролича дори в партньорствата.
Международното на жури, въпреки математическата точкова ситема, и високото си професионално ниво, на няколко пъти защити твърде компромисни решения и допусна необясними пристрастия.
Ако селекцията до трети тур не будеше и съмнение, то пъвата неприятна изненада бе недопускането на Мелиса Хамилтън – Великобритания с отлични физически данни и всоко стилово ниво до трети тур.
Въпреки това Хамилтън бе една от големите изненади. Представи се в „Жизел” ІІ-ро действие Гранд па с Алберт и Одета в Па дьо дьо със Зигфрид от ІІ-ро действие и вариация от „Лебедово езеро”.
Движението и се отличава с лекота, въздушност и грация, музикалният й инстинкт й помага без усилие да открива и задържа емоционално-кинетичните пикове. Корпусът е чудесно разположен без напрежение, а линията на ръцете се поддържа безукурно, а изваяните дълги алонже, допринасят за филигранността на изпълнението.
Онова, което изненадва в изпълненията й е усещането за прозрачност и максималната обезплътеност на движението, нежната дори призрачната ефирност, обагрена в меланхолична хладина – артистичен подход твърде рядък в съвременния танц.
Също толкова необяснимо ми се струва и пренебрежението към силно изявените Бруклин Мак САЩ, Елдар Сасембаев – Казахстан и Абудурехман Адилиджян – Китай, които успяха да вдигнат летвата на конкурса до пределно ниво и да нажежат състезателната развръзка до краен предел. Огорчително е, че журито отказа да забележи перфекционизма на изпълненията им и да отчете силата на сценичната им енергия.
Своя висок професионализъм и артистична освободеност Елдар Сасембаев - Казахстан, защитава с умело подбран репертоар Корсар, Актеон, Джеимс от Силфида и една провокативна сложна и изненадваща модерна хореография "Statue", която изявява не просто в пълна мяра възможностите на силното му гъвкаво тяло, но артистичната му мощ - тембриста емоционална гама – пиесата е на ръба на иронично-пародийното, на упрека към крайното технологизиране, което прониква отвътре в човека и ко гара да се превръща в машина.
Смях, който в един момент прераства в драматично осъзнаване за маската на съществуването, което чрез иронията разкрива истината за нищетата на вътршния живот, за лишеността от гъвкав екзистенциален мотив, който да изпълва битието, а не да го сковава.
Разочарова и поощрението на Абудурехман Адилиджян – Китай. Въпреки великолепното си представяне не можа да се намеси в разпределението на наградите, макар и безспорните качества на дарованието му да станаха съвсем очевидни. Няма как да не се запомни излъчването му в Корсар, Дон Кихот, Обер или Класическото па дьо дьо на Чайковски.
Това е балетист с благодатна физика, но и първокласно чувство за пространствено разгръщане на движението и иманентна стилова мяра, което го постави сред най-ярките образи на конкурса. Класата на изпълнението му се разкрива най-плътно в чистите класически образци, който той интерпретира с премиерска осанка и първокласен щрих на движението, чиято чистота се откроява на фона на стаената потенциална енергия, кулминираща в красивите серии скокове и виртуозни пируети.
Носителите на златен медал: Сае Еун Парк и
Мюнглю Ким- Корея
Международният балетен конкурс Варна е първото по рода си в света професионално балетно съревнование, основано в далечната 1964 г.. То е уникално по своя замисъл – разпределение в стараша и младша възраст, три тура и представяне с класическа и съвременна хореография. Отдаването на дължимото на съвремения танц подсказва силната мотивировка на това събитие да бъде нещо повече от състезание, но също така да се превърне в културен форум за срещи и обмен на идеи. Разбира се, трите тура, наличието на съвременни танцови форми подпомага артистите да разкрият повече страни от своя характер и талант. Сред имената носителите на призове от Варна, откриваме такива, които вече са емблеми на световното балетно изкуство, знаменити артисти като Владимир Василиев, Наталия Maкарова, Ева Евдокимова, Михаил Баришников, Наталия Безсмертнова, Патрик Дюпонд, Силви Гилем, Агнес Летесту, Йоко Моришита, Мартин Ван Хамел, Евелин Харт, Лупа Араужо, Владимир Малахов, Владимир Деревянко, Фернандо Бужонес, Maксимилиано Гуера, Марин Бойеру, Дмитри Симкин, Раста Томас, Ален Ботайни и др., а сред тях и първокласните българи: Вера Кирова, Красимира Колдамова, Бисер Деянов, Ясен Вълчанов, Мария Илиева, Владимир Роже, Вяра Начева, Бойко Досев и др.
Мария Елиза Баранова - Финландия
Един конкурс, така или иначе като надпревара, винаги предполага повдигането на въпроса за единството на критерия, за нравствеността и цеността. Най-напред съществен недостатък на организацията е липсата на адекватно оповестяване и медийно присъствие, което се дължи на своеобразното безразличие или високомерие от страна на организаторите към представителите на критиката и журналистите от една страна, а от друга отсъствието на пресцентър, работещ и актуален саит, договор за медийно партньорство от страна на телевизии, радиа и печат. Смущава обаче, че тази некомуникативност пропива изобщо в начина, по който Конкурсът присъства в общественото пространство. Неговите събтия – интересните изпълнители, хореографи и педагози си остават затворени само в рамките на изявата, без с тях да се осъществят контакти, без да се канят в българските трупи или да се договарят гастроли.
Въпреки всичко 24-то издание задържа нивото и дори изненада с много ярки и артистични кандидати, които спасяват от скуката на все едни и същите изпитни номера. Този път пристигнаха за участие 113 танцьори от 32 страни. 17 членното жури включва безспорни имена и е едно от постиженията на конкурса е тяхното събиране. Председател е живата легенда Акад. проф. Юрий Григорович - Русия - хореограф, гл. балетмайстор на Болшой театър – Москва, замесник председатели - Елизабет Плател - Франция - лауреат на ІX-я конкурс - Варна 1978 г., примабалерина, педагог, директор на Балетното училище към Гранд опера – Париж, Константин Дуту - Румъния - балетист, хореограф, Държавен секретар на Съвета за аудиовизуални средства и посланик за изкуство и култура към Съвета на Европа и проф. Петър Луканов - България - хореограф, преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Сред останалите се открояват - Красимира Колдамова – България, Маргерита Парила – Италия, Септим Уебър - САЩ - хореограф, художествен директор на The Washington Ballet, проф. Сун Хи Ким – Корея, проф. Сяо Сухуа – Китай, Тадеуш Матач – Полша, Хидео Фукагава – Япония.
Изводите, които се очертават от ХХІV-ия Международен балетен конкурс – Варна лесно могат да се обобщят, тъй като са част от глобалните тенденции в танцовото изкуство от последните 10-15 години. Много силно присъствие на азиатските школи– Китай, Корея и Япония; отличаващи се с развитие на руския стил и много категорична работа по постановка, фразиране и акуратност към спецификите. Очевидна и категорична диференциация в нивата на участниците, универсализиране на техническите умения, всоко средно ниво, трудности при изграждането на собствен стил и чисто актьорско присъствие. Изработване на представителни конкурсни стратегии, чито акцен е преди всичко върху техническата виртуозност и физическа одареност на изпълнителите и в значително по-ниска степен върху стиловата задълбоченост.
Красина Павлова - България "Жизел"
Българското участие този път бе доста разочароващо и немногобройно – едва 4-5 представители, и то предимно в младша възраст. Единственото щастливо изключение бе Красина Павлова – Старша възраст, която дава заявка за стабилно развитие. Силната конкуренция, както и не твърде обоснования репертоарен подход, обаче й попречиха да бъде допусната в трети тур, но на първи и втори тя категорично показа стабилност, уверост и характер.
Пропуските на българските представители могат да се обобщят преди всичко в детайлизацията на техническите елементи в танца, стиловата изчистеност и ясната техническа постановка, факт който пролича дори в партньорствата.
Преимуществото, което демострират представителите на Китай и Корея е обяснимо тъкмо в отлично разработените стратегии за представянето на състезателите. От съществено значение е и особено задълбоченото разбиране за естеството и характера на балетното движение, което е основано на чистотата на традицията и не на последно място почти непоколебима техническа свобода. Корейските изпълнетели, повечето заслужили награди, са и психически уверени – тъкмо тук грешките са най-малко и добре овладяни, без да нарушават общата цялост на изпълненията. Корейската школа стъпва на строгостта на системата Ваганова, което очевидно дава твърде добри плодове и дава сценична свобода.
„Молитва” от 2010 на Ин Со Лийг,
в изпълнение на отличената Хюнхее Сим и партньор Юонг Гю Чой - Корея
Международното на жури, въпреки математическата точкова ситема, и високото си професионално ниво, на няколко пъти защити твърде компромисни решения и допусна необясними пристрастия.
Ако селекцията до трети тур не будеше и съмнение, то пъвата неприятна изненада бе недопускането на Мелиса Хамилтън – Великобритания с отлични физически данни и всоко стилово ниво до трети тур.
Мелиса Хамилтън – Великобритания, "Жизел", Гранд па на Жизел и Алберт
Въпреки това Хамилтън бе една от големите изненади. Представи се в „Жизел” ІІ-ро действие Гранд па с Алберт и Одета в Па дьо дьо със Зигфрид от ІІ-ро действие и вариация от „Лебедово езеро”.
Движението и се отличава с лекота, въздушност и грация, музикалният й инстинкт й помага без усилие да открива и задържа емоционално-кинетичните пикове. Корпусът е чудесно разположен без напрежение, а линията на ръцете се поддържа безукурно, а изваяните дълги алонже, допринасят за филигранността на изпълнението.
Онова, което изненадва в изпълненията й е усещането за прозрачност и максималната обезплътеност на движението, нежната дори призрачната ефирност, обагрена в меланхолична хладина – артистичен подход твърде рядък в съвременния танц.
Също толкова необяснимо ми се струва и пренебрежението към силно изявените Бруклин Мак САЩ, Елдар Сасембаев – Казахстан и Абудурехман Адилиджян – Китай, които успяха да вдигнат летвата на конкурса до пределно ниво и да нажежат състезателната развръзка до краен предел. Огорчително е, че журито отказа да забележи перфекционизма на изпълненията им и да отчете силата на сценичната им енергия.
Още с първите си появи и екзотично излъчване, подкрепено с изумителна физика и не по-малко серьозна техника - Бруклин Мак се превърна в любимец на публиката САЩ – силов таньор с експлозивен скок, стихийна аура и шеметна повратливост – получил само поощрение. Цялата му харизма и талант се разкрива не толкова в строго класическия репертоар, колкото в съвремения танц, където Мак напълно разгръща своя изразен потенциал, без да се налагат върху му накави щампи и норми, тъй като дарованието му е пределно богато и многообразно. Той е надарен със свое лице и незабравимо присъствие, което непрестанно се оттласква мощното физическо присъствие до чисто метафизични метафори, постигнати чрез сложни кинетични решения, осъществени като че на един дъх.
Своя висок професионализъм и артистична освободеност Елдар Сасембаев - Казахстан, защитава с умело подбран репертоар Корсар, Актеон, Джеимс от Силфида и една провокативна сложна и изненадваща модерна хореография "Statue", която изявява не просто в пълна мяра възможностите на силното му гъвкаво тяло, но артистичната му мощ - тембриста емоционална гама – пиесата е на ръба на иронично-пародийното, на упрека към крайното технологизиране, което прониква отвътре в човека и ко гара да се превръща в машина.
Смях, който в един момент прераства в драматично осъзнаване за маската на съществуването, което чрез иронията разкрива истината за нищетата на вътршния живот, за лишеността от гъвкав екзистенциален мотив, който да изпълва битието, а не да го сковава.
Разочарова и поощрението на Абудурехман Адилиджян – Китай. Въпреки великолепното си представяне не можа да се намеси в разпределението на наградите, макар и безспорните качества на дарованието му да станаха съвсем очевидни. Няма как да не се запомни излъчването му в Корсар, Дон Кихот, Обер или Класическото па дьо дьо на Чайковски.
Това е балетист с благодатна физика, но и първокласно чувство за пространствено разгръщане на движението и иманентна стилова мяра, което го постави сред най-ярките образи на конкурса. Класата на изпълнението му се разкрива най-плътно в чистите класически образци, който той интерпретира с премиерска осанка и първокласен щрих на движението, чиято чистота се откроява на фона на стаената потенциална енергия, кулминираща в красивите серии скокове и виртуозни пируети.
Абудурехман Адилиджян – Китайр Асафиев, "Пламъците на Париж" - вариация
- Снимките в материала са дело на Виктор Викторов. Авторът специално благодари на г-н Викторов за пълното фото отразяване и акуратността.
Следва...
