Продажбата на активи на „Лукойл“ в България ще може да се извършва само след одобрение от ДАНС и с решение на Министерски съвет. Това приеха на първо четене членовете на енергийната и икономическата комисии в парламента на извънредно заседание, проведено на 8 октомври.

Промените в Закона за насърчаване на инвестициите бяха внесени предния ден – 7 октомври – от Делян Добрев (ГЕРБ), Станислав Атанасов (ДПС – Ново начало), Иван Ибришимов (БСП) и Павела Митова (ИТН). Чрез тях управляващите от ГЕРБ, БСП, ИТН, както и "ДПС-Ново начало" на Делян Пеевски, предложиха ДАНС да се произнася със задължително становище за всякакви сделки, свързани с продажбата на "Лукойл Нефтохим" и другите компании от групата на руския петролен концерн у нас. 

Действащият скрининг предвижда пряка инвестиция от чуждестранен инвеститор да се извършва само след издаване на разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, ако вложението отговаря на определени критерии. Въпросният съвет се ръководи от вицепремиер и в него влизат представители на множество министерства и комисии, включително на ДАНС и ДАР. Решенията обаче се взимат колективно.

И към момента ДАНС или Държавна агенция "Разузнаване" могат да поискат дадена чуждестранна инвестиция да мине на скрининг, независимо дали отговаря на критериите в закона, ако има данни, че тя може да окаже въздействие върху сигурността и обществения ред. Двете агенции обаче нямат решаващ глас.

Според промените, внесени от Делян Добрев и група депутати, разпоредителните сделки, свързани с дялове или акции от капитала на "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България" и останалите дружества от групата, подлежат на предварително становище и проучване от ДАНС. Същото важи и за сделките по прехвърляне на недвижимото и движимото имущество на компаниите, включително на съоръженията за преработка на нефта.

Текстовете предвиждат въпросните операции да могат да се извършват само "след решение на Министерски съвет при наличието на положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност".

Обявената още в края на 2023 г. предстояща продажба на българските активи на "Лукойл" в последните месеци беше в застой. До идеята за смяна на собствеността се стигна заради налагането на европейската забрана за внос на руски петрол, който до онзи момент бе основната суровина за рафинерията. Стигна се и до шортлист с кандидати, с които се водеха преговори за подобряване на офертите, но в последно време нямаше информация за напредък в процедурата. На всичкото отгоре "Лукойл Нефтохим" обяви огромна загуба от дейността си през 2024 г. - 213 млн. лв., която оправда най-вече със забранените доставки на руски петрол.

В мотивите на законопроекта се посочва, че през годините „Лукойл“ е развила сериозна мрежа от икономически субекти в България, които имат структуроопределящо значение за пазара на нефт и продукти от нефтен произход. Въпреки постигането на пълна диверсификация на доставките, собствеността на рафинерията остава „отворен риск за националната сигурност“ и изисква механизми за защита на националния и съюзния интерес.

Вносителите твърдят, че с двойния контрол – писмено становище на ДАНС и решение на Министерския съвет – ще се избегнат грешки от миналото, когато рафинерията е продадена на „Лукойл“ ОАО само със становище на НСС, „променяно няколко пъти по неясни подбуди“.

Депутатите приеха измененията с голямо мнозинство, но опозицията остро разкритикува спешното им разглеждане. От ПП–ДБ заявиха, че законопроектът е внесен в деловодството на Народното събрание в 18:31 ч., след края на работното време. От „Възраждане“ напуснаха заседанието, след като няколко пъти прекъсваха изказванията на управляващите.

„Защо се прави това в момента? Намерихте ли купувач на „Лукойл Нефтохим“?“, попита Ивайло Мирчев от „Да, България“. По думите му бързането няма нищо общо с националния интерес: „Изглежда, че законът се пише, за да защити интересите на един конкретен човек с голямо Д.“ Мирчев посочи, че лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски иска да има глас, когато се продава „Лукойл“, затова настоява сделката да минава през ДАНС.

От своя страна Станислав Анастасов от ДПС – Ново начало отговори, че не те, а „ортаците“ на Мирчев – Кирил Петков и Асен Василев – търсели купувач за рафинерията. „Питайте Атанас Атанасов как като председател на НСС навремето продаде „Нефтохим“ на „Лукойл“, обърна се той към Мирчев.

Богдан Богданов (ПП) изрази опасения, че с новите текстове се заобикаля действащият междуведомствен съвет за скрининг на стратегически инвестиции, който вече включва ДАНС. „Защо се изземва функцията на този съвет? Какво ще стане с предвиденото одобрение от Европейската комисия?“, попита той.

Делян Добрев (ГЕРБ) аргументира законопроекта с необходимостта да се избегне продажба на активи на компании, обслужващи руски интереси: „Купувачът трябва да е от държава – наш съюзник в НАТО, а не от страна, която работи за Русия.“

След заседанието Ивайло Мирчев заяви пред журналисти, че „Лукойл“ вече има купувач. „Разбираме го не чрез официално съобщение от компанията, а чрез извънредна поправка, внесена половин час след работното време на парламента. Депутати от ДПС – Ново начало искат одобрението на покупката да минава през ДАНС, защото Пеевски го няма в сделката“, каза той.

Мирчев посочи, че това е свързано със статията на „Уолстрийт джърнъл“, в която също се говори за продажбата на „Лукойл“. Той призова Бойко Борисов да напише официално опровержение до изданието:
„Ако не го направи там, а не пред български псевдожурналист, ни очакват големи проблеми по три линии – с Европейската комисия, защото се засягат стратегически обекти; с българското законодателство, тъй като политик води преговори за изваждане на друг от „Магнитски“; и с американската държава, защото такива разговори не могат да се водят неофициално.“

По думите му реакцията е остра, защото става дума за сделки, които не обслужват българския интерес. „Няма как „Лукойл“ да бъде купен от руска фирма“, подчерта Мирчев.

Съпредседателят на ДБ Божидар Божанов добави, че вече съществува механизъм за скрининг на чуждестранни инвестиции, който включва ДАНС и би предотвратил участието на скрити руски инвеститори. „Не е нужна нова законова поправка, за да се приложи контрол“, уточни той.

Източници: dariknews.bg, segabg.com, OFFNews.bg, mediapool.bg