Публични заявки за административни реформи – повече прозрачност и бързина в административните услуги.

Арх. Богдана Панайотоваобеща да прегледа над 500 залежали преписки и създаде “пътна карта” за справяне с административните забавяния, справяне с незаконното строителство и с презастрояването с твърдението че съществуват двойни стандарти в административното обслужване и в издаването на разрешителни за строеж; дигитализация на процесите в НАГ (“Направление архитектура и градоустройство”); по-тясно сътрудничство с професионалните общности и браншови организации в търсенето на административни решения и обсъждане на бъдещи реформи.

Всъщност този обществен ангажимент на главния архитект до голяма степен се припокрива с обещанията, които даваше предшественикът на арх. Панайотова – арх. Здравко Здравков. Фасада от намерения, зад която обществото трудно може да разпознае реалното задкулисие. Включването по специфичен начин в обсъждания, с участието на браншови организации не генерира повишаване на обществената прозрачност, а създава условия за бягство от персонална отговорност.
Липсата на цялостна визия за развитието на града потъна, а на повърхността останаха административни хватки за уж уеднаквяване на противоречиви практики в прилагането на закона. Налудничаво и напълно безсмислено начинание…

Указателните писма от държавни институции, които често се определят като тълкуващи промени в закона не са задължителни и често се променят. Институцията на Богдана Панайотова няма правото да тълкува закона, а да го прилага. Още повече, че дори Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което ги издава, не е обвързано с тях в дългосрочен план. Тези писма отразяват само моментното разбиране на служителите и могат лесно да бъдат променяни при смяна на ръководството или при възникването на нов, по-сложен казус.

Стабилна практика се създава само когато съд и администрация имат съгласувани и предвидими решения. Институционалната независимост обаче предполага нееднакъв прочит в контекста на възникнали казуси дори в рамките на една и съща институция или съдебен състав.

В момента Столична община предлага своя интерпретация на закона, което е особено интересно, тъй като това се случва на фона на многобройни по рода си спорове, обвързани със съдебни дела и решения. Дори днес да се уеднаквят административните подходи в администрацията на арх. Богдана Панайотова, то във всеки един момент те могат да са в пряк сблъсък и противоречие не само със съдебната практика, но и с тълкуванията на закона от страна на други институции. В този смисъл това нейно усилие е напълно безсмислено и е загуба на време. Това е административен популизъм, генериращ псевдо-активност, нещо за което да се говори и пише, нещо, което да е повод за интервюта и пресконференции, нещо, което да прикрива административния хаос, в който се намира в момента Столична община.

Връзка между административните пречки и цените на жилищата

Ако се проследят всичките изявления на Столична община се формира ясното намерение по всякакъв начин да се забавят темповете за развитие на града чрез блокиране на инвестиционни намерения, с твърдението, че столицата се пре-застроява. Но докато се намаляват темповете на строителство, търсенето на нови жилища прогресивно нараства, защото се генерира дефицит. Столична община се явява един от съучастниците в устойчивото нарастване на цената на жилищните имоти в София и не само… цените на наемите също растат.

Трябва да се обърне внимание на един от административните аргументи, с които може да се блокира инвестиционно намерение и то е липса на адекватна инфраструктурна среда. С други думи, ако вие искате да строите не в центъра, а в периферията на града, в митичния северен град например, вие ще се окажете с отказ, поради липсата на каквато и да е инфраструктура там. Парадоксът е, че инфраструктура няма да се появи при липсата на инвестиционно намерение. От друга страна инфраструктура може да се появи вследствие на лобистки и корупционни взаимодействия с администрацията. Това не е отворена вратичка, това е портал за извършване на престъпления, само защото Столична община няма дългосрочен план за цялостно развитие на инфраструктурата в столицата. Инфраструктура може да се появява там, където земята отдавна е изкупена от подходящите фирми.

Но да се върнем към цените на недвижимите имоти…

Въпрос на време е, както в Испания, столичани да излязат на протести поради невъзможността да закупят собствено жилище или да обслужат месечния си наем или кредит.

Според председателя на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), Георги Шопов, Столична община не спазва законовите срокове за административно обслужване. Това забавяне води до дефицит на жилищния пазар, което от своя страна предизвиква непрекъснат ръст на цените на имотите в София.
Всяка свободна площ в града, подходяща за строеж, в крайна сметка ще бъде застроена. Административният контрол следва да се ограничава само до спазването на законовите параметри на строителството, а не да се използва за политически цели и популизъм. Административните услуги трябва да са ефективни и да спазват законовите срокове, а не да се превръщат в инструмент за властови рекет.

Приоритетите на общинската администрация

Обществото се нуждае да чува от кметската администрация за инфраструктурни проекти като паркинги, метро, детски градини, канализация, Околовръстен път.

В европейските столици инвеститорите не познават главните архитекти и не търсят връзка с тях, защото административните процеси са прозрачни и законово регулирани. У нас политически мотивираните спорове и пресконференции по конкретни казуси са симптом на деформирана система, която създава ненужно напрежение и пречи на нормалното развитие на града.

Темата за градското развитие, администрацията и обществените конфликти е пряко свързана със социологията.

Социологически аргументи

През призмата на урбанистичната социология и социологията на институциите можем да твърдим, че Столична община има основна роля за усилването и на други важни за обществото ни проблеми, освен корупцията:

- Нарушаване на институционалното доверие: Когато главният архитект изнася административни казуси пред обществото, вместо да ги решава институционално, подкопава доверието в публичната администрация. Според социологията, ефективността на една система зависи от спазването на правилата и процедурите от нейните участници. Подобни действия създават впечатление за хаос, некомпетентност или политическа злоупотреба, което води до аномия (липса на норми) и отчуждение на гражданите от институциите.

- Класов конфликт и социално неравенство: Като не успява да контролира растежа на цените на жилищата, общината допринася за задълбочаване на социалното неравенство. Административните забавяния, които оскъпяват строителството, правят жилищния пазар недостъпен за все повече хора от средната класа. Това води до социална сегрегация, при която хората с по-ниски доходи са принудени да живеят в по-отдалечени и по-слабо развити райони. От социологическа гледна точка, достъпът до жилище е ключов фактор за социалната стабилност и мобилност.

- Манипулация на гражданското общество: Явният опит на арх. Богдана Панайотова за въздействие и управление на гражданско недоволство, свързано с един или друг казус се вписват чудесно в социологическия анализ на „астротърфинг“ (astroturfing), т.е. създаване на фалшиво гражданско движение. Социологията изучава как политическите и икономически елити могат да манипулират общественото мнение и да използват уж спонтанни „граждански“ протести за постигане на собствени цели. Това опорочава идеята за гражданска активност и прави автентичния граждански глас трудно различим.

- Динамика на властта: Демонстрирането на „административна власт” е проява на властова динамика, при която държавните служители използват позицията си, за да оказват натиск върху социалната среда, вместо да служат като неутрални арбитри, спазващи закона. В социологията това се разглежда като индикатор за слабост на правовата държава и липса на ефективен контрол върху бюрокрацията.

Скандалите с тримата общински кмета на столицатаи демонстративното бягство на зам. кмета по финансите в Столична община Иван Василев доказват, че градът ни е в състояние на административен колапс. Отстраняването насивия кардинал до кмета Терзиев – Адриана Поповае още едно доказателство, че корабът потъва…