Президентът се готви да получи мнозинство в новия ВСС. На „Дондуков“ 2 вече има изготвен списък с имена на членове на ВСС, мнозинството от които са свързани с НПО-та от мрежата на Сорос

Желанието на президента Радев да има влияние и позиции по върховете на съдебната власт е ключово в плана му да материализира многократно заявяваното намерение да предложи алтернатива на настоящия политически модел, който той многократно е критикувал.

Възгледите му за това вероятно ще разберем на 4 февруари, когато под неговата егида ще се състои дискусията Оттук накъде със съдебната власт?. А домакин на самото събитие е НПО-то на Христо Иванов БИПИ, захранвано през годините от фондациите на Сорос у нас.

Поставянето на Радев във фокуса на такава дискусия е знак, че той вероятно планира да изземе от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ тяхното знаме, идеология и смисъл на политическото съществуване - „съдебна реформа“.

Ако преждевременната ликвидация на „Промяната“ е напълно логична с оглед фиаското, което претърпяха лидерите ѝ – Кирил Петков и Асен Василев, лансирани през 2021 г. от самия Радев като министри в неговото служебно правителство, то по отношение на ДСБ и „Да, България“ изземването на тяхното говорене е стратегически ход на "Дълбоката държава".

Две са ключовите причини за интереса на Радев към съдебната власт.

За първи път едва сега той вижда шанс в този парламент да се формира лоялно към него мнозинство (нужни са минимум 160 гласа), което да приеме лансирани от него промени в конституцията: изземване на основните функции на прокуратурата в съдебния процес, които фактически водят до заличаване на държавното обвинение като самостоятелен орган.

Планът, който на "Дондуков" 2 е обсъждан, включва президентът да се възползва от конституционно регламентираното му правомощие и да внесе проект за промяна на основния закон в 51-вото НС, който ще бъде припознат от ПП-ДБ, депутатите на Доган, както и от ИТН, БСП и „Възраждане“, а в крайна сметка и от ГЕРБ-СДС, за да не бъде упрекван Бойко Борисов, че се позиционира до единствения опонент на президента – Делян Пеевски, и воденото от него ДПС-НОВО НАЧАЛО.

На критиките, че за да не противоречат на конституцията, промените следва да се направят от Велико народно събрание, защото се касае за промяна на държавното устройство – на практика се заличава прокуратурата като самостоятелен орган, част от съдебната власт - ще бъде лансирана тезата, че държавното обвинение остава част от съдебната система, т.е. няма промяна на устройството на републиката и промяната може да се приеме и от обикновено Народно събрание.
Припомняме, че през лятото на 2024 г. Румен Радев проведе официална среща с ръководството на ССБ, на която присъстваха правният му съветник Иванка Иванова и юридическият секретар Крум Зарков.

След това ССБ и Йонко Грозев организираха дискусия по темата в тесен кръг с представители на мрежата на Сорос в България и гости от няколко европейски държави. Всички те са обединени около т.нар "радикална реформа" - прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт и да мине в изпълнителната

Каква е целта?

Наред с конституционните поправки, които очакваме Радев да представи, а пропрезидентското мнозинство в НС да приеме на три четения с над 160 гласа, да се договори и разпределението на местата в следващия състав на Висшия съдебен съвет, както и на съдебния инспекторат. Президентът се готви да получи мнозинство в новия ВСС, като за целта през парламентарната квота успее да вкара верни на него и на кръга „Капитал“ юристи. Срещу това ПП-ДБ ултимативно ще поискат създаването на специална комисия по подбор, която да извърши пресяването на кандидати, а депутатите единствено да гласуват спуснатите номинации. На „Дондуков“ 2 вече има изготвен списък с имена на членове на ВСС, мнозинството от които са свързани с НПО-та от мрежата на Сорос, казаха източници от Бялата къща.

Наред с това Румен Радев може да разчита, че ако ССБ излъчи свои членове в съдийската колегия, избрани пряко от магистратите, то те ще синхронизират действията си занапред с държавния глава. Така ще се отвори възможност – при избор на „нагласен“ състав на ВСС, „Дълбоката държава“ да излъчи „наш“ главен прокурор, както и „наш“ председател на Върховния административен съд.

Това е и реалната причина, поради която Румен Радев от месеци обяснява, че макар да има становище на Конституционния съд, според което, макар и с изтекъл мандат, ВСС може да извършва избор на „тримата големи“ в съдебната система, той няма да издаде указ за утвърждаването. Заради това въпреки две процедури нямаме кандидат за председател на ВАС, както и се стигна до провал на процедурата за избор на обвинител №1.

Каквито и аргументи да излага публично Радев, целта през цялото време е била – той не просто да утвърждава избраните ръководители на върховните съдилища и прокуратурата, но и да участва чрез свои членове на ВСС в преговорите по техните номинации, изслушване и избор на „наш“ кандидат.

Определението „наш“ бе лансирано от Кирил Петков буквално дни след като стана министър-председател и поиска незабавната оставка на главния прокурор, защото трябвало ПП-ДБ да си назначат „наш“ прокурор.

Макар да се очаква, че президентът ще получи подкрепа от ПП-ДБ, неправителствените организации и медиите, финансирани с грантове на Сорос, от лобистите в съдебната система в лицето на няколко адвокатски кантори, както и от икономически играчи, натрупали богатства през криминални схеми и неизгодна приватизация на държавни активи, опитът на Радев да нагази в съдебната власт може и да се окаже неуспешен.

Защото зад сценария прозира Христо Иванов, който след краха на ПП-ДБ през миналото лято изчезна от публичния живот, за да се заеме с обичайната си задача – задкулисен играч на интересите на Сорос у нас. Като такъв Иванов е известен с участието си в изготвянето на черновите на докладите на Брюксел по Механизма за сътрудничество и проверка, които години наред се използваха за натиск над страната, а всъщност обслужваха интересите на кръга „Капитал“.

Това сближаване на Радев до олигархичните структури на „Дълбоката държава“ може да се окаже фатално за самия него и да пропилеят шансовете му за продължение на политическата му кариера като партиен лидер и евентуален премиер след 2 години или половина или 4 години. Особено с оглед новите реалности през Океана.

Какви точно са намеренията на президента, ще научим във вторник, когато проследим участието му в дискусията „Оттук накъде със съдебната власт?“