Кълнящите се във вярност на демократката Камала Харис (и щедро захранвани с грантове по тази линия) ПП-ДБ и олигархичният кръг „Капитал“, от който произхождат, започнаха да завъртат позицията си

„Един е страдал от война, друг от жена, а пък мен ме изеде „Бакиш“. Яде ме на хапки, не изведнаж, та ми душицата извади.

Само че — да ти го кажа отначало“. С тези думи започва един от най-колоритните разкази на Николай Хайтов „Когато светът си сменяше папуците“, в който се разказва за онези промени в дневния ред на обществото, които никой не може да спре.

Е, днес денонощие след като Доналд Тръмп пожъна бляскава победа над опитите да бъде открадната истината и приватизирана демокрацията, зъбчатото колело на историята започна да скърца доста шумно и у нас.

Само до преди броени часове кълнящите се във вярност на демократката Камала Харис (и щедро захранвани с грантове по тази линия) ПП-ДБ и олигархичният кръг „Капитал“, от който произхождат, започнаха да завъртат позицията си.

Като малки политически ветропоказатели, усетили че вятърът на промяната няма да ги подмине, ПП-ДБ започнаха да се опитват да пренаредят собствените си позиции и карти, за да останат в голямата игра.

А целта е една – да убедят САЩ, че са единствените и неповторими евроатлантици, които могат да защитят светлото бъдеще на двустранните ни отношения. Жалко, но факт – за хората на олигарха Иво Прокопиев подобни политически лупинги са от жизненоважно значение.

Защото ако ги няма грантовете, те няма как да оцелеят – нито в политически, нито в обществен план, тъй като вече е видно, че дори и с „ала-бала“ няма как да държат обществото в капана на лъжите си. А доверието към тях се топи като ланския сняг.

Най-добър пример за това е Кирил Петков, образ като излязъл от роман на Илф и Петров, който типично по мошенически веднага бръква в джоба със селфитата и извади снимка с Майк Помпео. С фотоса Петков поздрави за победата своите „приятели републиканци“.

Дали въпросните републиканци знаят, че са му приятели, е друг въпрос. Важното е в обществото да се въртят снимки, селфита и илюзии за топли връзки със силните на деня. Все пак дори като премиер Петков, а после и наследникът му Николай Денков, се прочуха най-вече с външната си политика, основана на причакване за селфи на различни световноизвестни лидери по коридорите на различни конференции.

Досущ като ловците на автографи, Кики и Ники хващаха неподготвени за тази неочаквана фотолюбов различни топ политици и после се перчеха в социалните мрежи със снимките си с тях. Нищо, че едва ли въпросните хора може и никога на не си спомнят за тях, важно е какво усещане за „връзкарство“ ще се създаде в обществото.

В хора на новопокръстилите се републиканци влезе и незабравимата с факта, че успя да осребри успешно дните си на професионален протестър Елисавета Белобрадова от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ).

В прочувствено слово във Фейсбук тя обръща внимание на това, че дори в "най-светлия момент" на кандидата на Демократическата партия Камала Харис, Тръмп я е водел във всички традиционни държавни сектори - икономика, външна политика, трудов пазар.

"Казвам го, не за да заемам позиции постфактум, а за да подчертая, че тези въпроси имат значение. Всички коментатори, дори тези в “синия” сектор, признаха, че Харис никога не е влязла в истински подробности по тези теми.

Та, отвъд цирка, който си мислим, че наблюдаваме и вероятно изкушението да си кажем, че американците нищо не разбират от президенти, се доказва, че е добре да имаш отговори на стандартните въпроси. Що се отнася до нас - европейците, ние отдавна трябваше да проумеем, че проблемът не е в Америка, Русия или Китай, а в нас", пише загърбила дните си по площадите Белобрадова в социалните мрежи.

Вярно е – проблемът е в тях, защото са измамници и никой (най-вече хората зад Океана) не обичат да ги правят на глупаци, като им пробутват някакви новопокръстени „републиканци“ за автентични евроатлантици.

Така и сега – след победата на Тръмп, който изданията на олигарха Иво Прокопиев громяха неуморно и осмиваха месеци, че дори и години наред, сега вече се усеща, че и за тях започва нов (поне 4-годишен) „републикански период“.

В който ще се опитат да пробутат на новата администрация на САЩ същите лъжи и опорки, които преди години успяха да продадат успешно на демократите зад Океана. Опитът им едва ли ще успее, защото, както и Хайтов е казал: „Когато светът си сменяше папуците, няма кой да го спре“.

А повелителите на постистината няма как да бъдат част от новото общество. Просто защото точно срещу такива като тях се пребори Тръмп зад Океана и няма да му е никак трудно да ги познае и у нас.