Кирил Петков можел да чете, но бавно. Звучи покъртително трагикомично, но именно това умение, което по принцип се усвоява в първи клас, се оказа основният фокус в поредната предизборна телевизионна проява Кирил Петков.
Този път съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и кандидат за депутат от ПП-ДБ „изгря“ в предаването „На фокус“ по NOVA в неделя привечер, където посвети половината от тв времето си, за да се хвали, че е прочел новата книга на бившия премиер на страната Иван Костов. „Когато я четях, имах чувството, че чета книга за днешния ден.
Това даже леко ме стресна. Единствената разлика, която виждах е, че имената са заменени, въпреки че някои са споменати“, редеше той, докато използваше книгата, за да яхне отново съдебната реформа. Обяснявайки, че именно затова „трябва да сменим системата на правосъдието“, защото иначе „ще продължаваме да си заменяме един лош герой с друг“.
За да сме честни, хвалбите на политици, че са прочели една или друга книга на свои по-именити предшественици, не са рядко явление. В конкретния случай целта на Петков очевидно е да се опита да върне поне част от разбягалия се жълтопаветнически електорат на ПП-ДБ, като развее като знаме името на човека, считан за ментор на тази общност.
А именно – Костов. Евтин пиар, с който обаче си вкара автогол, защото разобличи собствената си несъстоятелност и кухота, както и лицемерното си двуличие – и своето, и на останалите ръководни кадри на ПП-ДБ. По няколко причини.
Първата е, че Петков развява името на Костов като изпразнена от съдържание мантра, защото очевидно не е чел нито тази книга, нито предните му. Ако го беше направил, щеше да е наясно, че не друг, а именно предшественикът му на премиерския пост нарече през 1999 г. бившия почетен председател на ДПС и настоящ „земеделски“ кандидат за депутат Ахмед Доган „проклятието на България“. В мемоарите си пък го обявява за едно от „най-вредните за българския преход лица“ и напоително обяснява защо.
Костов впрочем напомни тази реплика и тези дни, покрай представянето на книгата си, като се оплака, че тогава никой не го е чул и „едва сега обществото разбира негативната роля на Доган за обществените процеси в България“ .
Е, Петков и останалите жълтопаветнически лидери очевидно не са го чули и сега, нито имат желанието да го направят, защото в същото това интервю съпредседателят на „Продължаваме промяната“ освети напълно сглобката на ПП-ДБ не с друг, а с Доган и „дерибеите му“. И даде да се разбере, че двата кръга не само ще се подкрепят взаимно преди изборите, но и след тях. Ако – разбира се – се доредят до Народното събрание.
Тук е моментът да припомним, че в събота от ПП-ДБ обявиха, че ще подготвят искане до Конституционния съд за тълкуване на текста в основния закон за депутатския имунитет. Поводът е арестът на една от емблемите на „дерибейския“ кръг около Доган – Джейхан Ибрямов, задържан на столичен паркинг с подкуп от 100 000 лева, белязани пари, които поискал, за да уреди обществени поръчки в МО и възнамерявал да ги използва за купуване на гласове на вота на 27 октомври.
Арестът е сред най-големите удари срещу корупцията по високите етажи на властта, направен у нас. Настоящият депутат и кандидат за народен представител от земеделската коалиция АПС е хванат на местопрестъплението, като явно е броил парите преди да ги сложи в джоба си, защото ръцете му са „светнали“ от маркировката по тях.
Доказателствата срещу него пък са запечатани със СРС-та. В тези СРС-та впрочем ясно се чува и как обяснява на човека, от когото поискал подкупа, че „Ахмед Доган му казал, че нямало да е все така и че по-натам ще убият момчето (бел.р. така бившият почетен председател на ДПС нарича лидера на движението и на парламентарната група на партията Делян Пеевски)“, но „само трябва да намерят парите за това“. Т.е. в случая има самопризнание и за подготвяно покушение срещу политик, превърнал битката с „дерибеите“ като Доган, Ибрямов и останалите от тази групичка, точеща ресурсите на страната, в своя кауза.
На този фон, на чия страна застават „борещите се за правосъдие“ ПП-ДБ? На правосъдието и законността? Не – на страната на хората, рутещи същата тази законност.
От интервюто на Петков стана ясно, че от коалицията планират да внесат искането до КС, след като получил обаждане за помощ от страна на бившия съпредседател на ДПС и също настоящ кандидат за депутат от АПС Джевдет Чакъров. На въпрос защо помагат и планират да си сътрудничат именно с Доган и хората му, отговорът бе: “Ние сме готови да правим компромиси, които да позволят на България да върви напред“.
Колаборацията между ПП-ДБ и „дерибеите“ може да звучи изненадващо за мнозина, но всъщност е напълно закономерна. И причината за това далеч не се крие само във факта, че самият Кирил Петков ще остане в историята на страната като единственият премиер на България, уличен от Конституционния съд, че е погазил разпоредбите на основния закон, лъжейки за двойното си гражданство.
Нито в това, че дясната му ръка, бивш шеф на кабинета му и също настоящ кандидат за депутат от ПП-ДБ – Лена Бориславова, е разследвана за фалшифициране на подписи и подаване на неверни документи в Агенцията по вписванията.
Причината за съюза между ПП-ДБ и Доган се крие в самия генезис на първите. Те бяха създадени от задкулисието в лицето на бизнесмена с олигархични амбиции в политиката и медиите Иво Прокопиев, за да бъдат проводници на интересите на кръга „Капитал“ във властта. Задкулисие, което отдавна си сътрудничи с Доган, както лъсна от разкритията, че едни от най-верните хора на бившия Почетен – Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай отдавна са си разпределили порциите във ВЕИ сектора с Прокопиев.
И което сега прави сглобка по (престъпни) интереси с една единствена цел – да обязди правосъдието в своя полза, за да си осигури пълен имунитет за престъпленията и закононарушенията си и да направи невъзможно в бъдеще присъди като тази на КС срещу Петков и арести на корумпирани политици като този на Джейхан Ибрямов. Това е бъдещето за България, което иска съюзът между ПП-ДБ на Прокопиев и АПС на Доган и „дерибеите му“.
Лошата новина за тях обаче е, че от гражданите на държавата зависи дали то ще се сбъдне, а те отдавна искат държавата да се отърси от подобни лица, паразитиращи на гърба й. И имат шанс да го направят на 27 октомври, когато решаващият глас е не на задкулисието, а на избирателите.
