Противно на това, което си мислят либералите, в България консервативните победи са веднъж на високосна година. Я спрат Истанбулската конвенция, я построят ограда по границата, я прокарат закон срещу ЛГБТ пропагандата в училища.
Веднъж на 3-4 години се случва нещо, за което консервативните хора да се хванем като удавник за сламка, колкото да си кажем "ето, и ние печелим!" на фона на абсолютно безспирния, победен марш на цялата Западна цивилизация към прогресивната си деконструкция. Това коментира политолога Кристиян Шкварек.
Публикуваме останалата част от думите му във Facebook:
Та едно от най-вбесяващите неща е, когато някаква такава рядка, дребна победа бъде опропастена скоро след това. От нас самите. Предупреждавах изрично да не се предобря след гласуването на закона за училищната пропаганда. Нали сме спечелили? За какво протести, за какво списъци, за какво късане на ризи? Какво се цели, след като е минал законът, президентът го е пуснал, въпросът е приключил?
Но не, няма как. Ганьо-Шизо-патриотът няма усмирение. Трудно мисли, още по-трудно се контролира. Задължително трябва винаги всичко да ос*ре. Докато печели - да протестира. Докато постига успехи - да къса ризи.
Докато прокарва закони - да лови вещици. И с цялата си тъпота ВСЕКИ път да пада право в капана на либералната машина, която е перфектно смазана и фино настроена да превръща всяка своя загуба в "битка срещу надигащия се фашизъм". А всяко свое политическо искане в "борба за човешки права".
Виждал съм го това десетки пъти, и у нас и навън. Знам как работи системата и затова предупреждавах от ден едно. А сега ще се случи следното: ППДБ ще предложат промени в закона, които де факто ще го обезсмислят.
След масираната кампания "в България фашисти правят списъци на учители" изведнъж ще се намери парламентарно мнозинство за промените. Ще се гласува, и цялата работа отива в кофата. Но нещата няма да са просто както преди, а вече съвсем смело ще си натиснат от фондациите тип "Заедно в час", понеже сте им дали чудесния, дългосрочен щит срещу всякаква критика: "пак ли почвате да преследвате учителите, както тогава...".
От години предупреждавам срещу онова, което на запад наричат "къксерватизъм" - слабият, конюнктурен консерватизъм в политическия център, който отстъпва от каузите си и "олевява" във всичко, което вече не е популярно. Типично за англосаксонските консерватори в Британия и САЩ. Е, сега имаме и нагледен пример срещу другата крайност, уж свръх-автентичния, народняшки патриот-консерватизъм на масите.
Да, той не отстъпва конюнктурно и страхливо от това, което е правилно. Но той редовно проиграва спечелени мачове - предимно от глупост. Тресе го манията вечно да демонстрира колко автентичен е, поради което е склонен към постоянна, шумна, публична позьорщина, клоунство и демагогия.
Тотално лишени от всякаква стратегическа мисъл, "народняк-консервативните" популисти се оказват отново и отново непригодни в схватки със свръх умелите в тази игра либерали и тяхната добре разработена машина.
Просто не става само с "милеене за родината" и "да тачиш българщинАта" - трябва и мисъл, стратегия, сдържаност и познаване на системата на либералната демокрация, в която се намираме. Иначе всичко, което си мислим за победа на нормалното и консервативното неизбежно ще бъде обръщано в загуба и използвано от либералната машина като картбланш за изземане на още повече терен.
