Ивайло Вълчев коментира поредните предсрочни избори и провалените преговори за съставяне на кабинет. Говори и за това защо в България става все по-трудно да се състави правителство и каква е причината политиците да не могат да разговарят нормално помежду си.

Ивайло Вълчев

„В България в един момент хората започват сами да си решават проблемите дотам, докъдето могат самостоятелно и започват да изключват политическата класа от сметките си“, твърди Ивайло Вълчев.

По думите му „след дълбоката държава се появява и дълбок народ“.

„Силно се страхувам, че в един момент никой няма да ходи на избори“, призна евродепутатът от „Има такъв народ“ (ИТН).

Освен това той призна каква е истината за едно нововъведение, което дразни не само българите, ами и всички в Европа. Вълчев сподели как се родила идеята за капачките, които не се отделят от бутилките и защо ЕП се занимава с подобни безумия.

Ето какво заяви Ивайло Вълчев в интервю за „Труд“:

- България за пореден път отива на предсрочни избори, защо съставянето на правителство се оказва невъзможно?

- Този път не съм пряк участник в процесите. Когато се прибрах от Брюксел и се включих, тогава третият мандат беше стигнал до ИТН. Смятам, че едва тогава, беше направено това, което трябва да се прави по принцип - да се седне и да се говори прагматично и спокойно, нещо, което ние имаме като теза, още преди предишните избори.

Още тогава казахме, че нещата трябва да се случват в диалогичен режим, ако може първото, което ни идва на акъла да не са червените линии и отрицанията, а какво можем да свършим заедно.

За съжаление, на другите май им отне много време, за да разберат, че имиджът им на сериозни политици и егото им няма да пострадат, ако седнат да разговарят по тези въпроси. В България има теми, които много политици смятат за собствена територия и някак си не искат да ги обсъждат с другите, не искат да допуснат някой друг да работи по тази тема.

- Не разбирам какви са тези червени линии, защо са те и какво пречи на политиците да разговарят помежду си?

- И аз не виждам друга причина, освен тази, която опира до егото на определени хора. Защото не може 10 или 20 човека, които са на една маса и са съгласни, че каквито и политически различия да имат, да не са наясно кои са важните неща, които трябва да се решат в авариен режим за България в момента.

Човек трябва да е откачен или сляп, за да не вижда какви са проблемите. Тук има един голям проблем и той е, че хората губят доверие в политиците.

Не съм чувал на друг език поговорката „На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата“. Няма и нещо, което да я доближава.

В България в един момент хората започват сами да си решават проблемите дотам, докъдето могат самостоятелно и започват да изключват политическата класа от сметките си. Както има теория за дълбоката държава, в която никой не вижда какво се замисля, аз абсолютно вярвам в съществуването на дълбокия народ, който си живее и си подрежда живота, опитвайки се да си създаде паралелен свят, в който ако може политиката и политиците със своите решения да му се месят минимално.

И силно се страхувам, че в един момент никой няма да ходи на избори не защото не се интересува от политика, а защото обществото така ще се саморегулира, че да няма никаква нужда от хората в онази сграда - парламента. А на политиците ще се наложи да докажат своята необходимост.

Идването на партия ИТН като първата извънсистемна партия, която влезе в парламента и със сигурност отворихме вратата и за други партии, които не са системни, доведе до момента, в който политиците разбраха, че не са богоизбрани. И че не те са хората, които трябва да диктуват какво да се случва.

Отворихме прозорците и в тая сграда взе да се чува какво става отвън. И Слава Богу, в Народното събрание (НС) им хора, които знаят какво се случва отвън.

- Вече знаете ли какви са грешките, които допуснахте и с които провалихте два свои мандата за правителство?

- Основните ни грешки бяха в това, че имахме огромно доверие на хората, които бяха декларирали, че ще работят с нас - хора, които ние знаехме, че представляват класически системни партии, но вярвахме, че обещавайки ни да свършим нещо заедно ще го направят. Бяхме наясно, че не можем сами и не можем веднага.

В ентусиазма хората решиха, че ние казваме, че всичко ще се случи веднага, за една вечер, едва ли не. Разбрахме, че да спечелиш избори по никакъв начин не означава да започнеш да управляваш държавата.

Знаем къде и с какво сме сбъркали. Голямата ни политическа грешка беше (казвам това с голяма ирония), че не направихме това, което ни съветваше Мая Манолова, цитирам дословно: „Кажете им нещо, обещайте им, пък после не го изпълнете!“.

Ние не обещахме и не сме обещали и едно нещо което няма да стане. Казахме, че е необходимо време, но хората по време на избори са като деца, на които им разказваш приказка за лека нощ. Детето иска да му кажеш нещо, което ще го успокои и ще заспи.

Добре, ама ние искаме да му разкажем нещо, което ще го притесни и дето ще го накара да скочи и да работи. Единственото, което ме радва от тази дълга поредица избори е, че хората започнаха да стават претенциозни, да се ядосват повече. За мен в основата на всяка демокрация стои не спокойният и успан избирател, а ядосаният, който иска нещо да промени.

- Какъв е начинът да се реши проблемът с голямата фрагментация на парламента, която според експертите е най-сериозната пречка за съставяне на правителство?

- Има различни европейски опити, ние не сме стигнали до германския модел. Там коалиционни споразумения се сключват предварително.

Не се прави коалиция, която да отива заедно на избори, но се казва: Ако ние влезем в парламента и вие влезете, и третите, и четвъртите влязат, тогава ние заедно ще се съберем за да направим еди какво си. Фрагментацията не е нещо лошо.

Помним времето, в което имаше една партия, не, всъщност - две партии - БКП и БЗНС. Фрагментацията означава различни мнения, но в един парламент, такъв какъвто е в момента, доста хора влизат с червените линии да демонстрират това, което ги различава от другите, а не да търсят това, което ги събира с останалите.

Хората в НС не си говорят един с друг. Това започна да се случва едва сега, при срещите за третия мандат. Нещото, което дава надежда е, че всички, независимо какво решение взеха, казаха че и занапред разговорите трябва да продължат.

И много хубаво, само дето в Бургас имаме един въпрос, който звучи така: Къде беше, като те нямаше. Какво пречеше разговорите да се проведат и преди, ами трябваше да се чакат нови избори?

- Смяташ ли, че за да няма такава фрагментация е добре да се вдигне бариерата за влизане в НС, каквито гласове вече се чуват?

- Това с бариерата е много странно, защото ако при една ниска избирателна активност вдигнеш бариерата, влизат две партии. Ти на практика играеш за големите, играеш за системата. Това не го намирам за демократично.

Ние лесно можем да кажем, който не мине 10%, няма работа в парламента. Покрай европейските избори забелязах друго - че в много от големите страни свалят бариерата.

Имам чувството, че го правят като някаква клапа, ако се появи някаква извънсистемна партия, то да избие там, в Европейския парламеннт, и да не се бърка в политиката на собствената си страна. Не мога да си представя кипърския ютюбър, който се мота в ЕП, да се мота и в националния им парламент.

- Говориш за Фидиас Панайоту, който каза че евродепутатите вземат по 60 000 евро на месец, това истина ли е?

- Това не е истина. Заплатите на евродепутатите не са тайна - всичко го пише на сайта на европарламента.

Ужасих се, когато особено млади журналисти възторжено казаха, че той бил разкрил всичко. Нищо не е разкрил, просто те не четат достатъчно!

Евродепутатите разполагат с голям бюджет, от който не виждат и стотинка. Един евродепутат има около 30 000 евро бюджет, с който се плаща на асистентите, плащат се пътуванията до Страсбург, има и много други разходи.

Контролът е огромен върху всеки разход. Никой не бива да си представя, че членът на ЕП ходи с една торба пари и ги раздава. Единствените суми, които реално вижда, са от преводите на заплатата му в банковата карта.

- Преди да влезеш в ЕП, защитаваше въглищните централи. Смяташ ли, че могат да бъдат спасени и в този мандат на ЕП ще наблюдаваме ли още казуси по Зелената сделка?

- Самите апологети на Зелената сделка вече са наясно, че тя не работи и то не работи в няколко посоки. Първо, застрашава отделни национални икономики. Второ, застрашава енергийната и суровинната сигурност на Европа. Европа не добива сама суровините си, не си произвежда сама нищо, защото като нямаш суровини, няма как да произвеждаш.

Самата Урсула фон дер Лайен, кандидатирайки се за втори мандат, мина на среща през всички парламентарни групи, по време на срещата си с нас - групата на на европейските консерватори и реформисти каза, че нейното мнение за зелената сделка е като за нещо, което подлежи на ревизия.

Проблемът е, тя като човек, който от една страна застава зад тезата, че Европа трябва да гради собствена сигурност и военна, и икономическа, а в същото време тя бива преизбрана на поста с гласовете на Зелените и на левите, на които е обещала обратното.

- Не разбрах от всичко казано ще спасим ли въглищните си централи?

- Мисля, че да. Когато отидох в Брюксел, надявах се че има и други хора, които мислят като нас, но не знаех, че са толкова много. Със сигурност това е и мнението на групата на европейските консерватори и реформисти.

- Каква е истинската причина евродепутати да искат излизането на Унгария от Шенген и по този начин атакуват Виктор Орбан?

- Единият от зам.-председателите на нашата група италианецът Никола Прокачини, когато обсъждахме този казус каза: Опитват се да изкарат, че Орбан е виновен за всичко и че той е в дъното на всички беди на Европа, забравяйки за какво всъщност говори Орбан и каква всъщност е причината той да се държи по този начин.

Да, със сигурност Виктор Орбан може би не подхожда съвсем кооперативно по отношение на Европейския съюз (ЕС).

Но не Виктор Орбан е проблемът, не е той черният в случая. Защото ако не съществуват редица други проблеми, Орбан няма да изглежда по този начин. ЕС ще трябва да реши какво ще прави със замразените руски авоари, с лихвите от тях ли ще плаща на Украйна, или няма да се пипат. Това са все неща, които чакат отговори.

И понеже Орбан ходи и пита, той става виновен. Не е виновен Орбан, че задава въпроси и насочва вниманието към важни теми.

- Успя ли да разбереш как се родила идеята за капачките, които не се отделят от бутилките и защо ЕП се занимава с подобни безумия?

- Със сигурност това не е решение на Европейския парламент (ЕП). По-скоро е инициатива на зелените, насочена към опазване на природата. Зелените за доста неща са прави, но нерядко налагат неща, които излизат от границите на здравия разум.

Капачките ще ги преглътнем, какво пречи да ги скъсаме от бутилките и да си пием водата, както си искаме. В Брюксел вече продават вода в картонени кутии, защото пластмасата е вредна, очаквам да се върнем и към стъклото.

Проблемът е следният - не може ти да направиш така, че капачката да не се отделя, за да пазиш околната среда и в същото време да има държави и градове, където да няма къде да изхвърлиш това нещо разделно.

Кой е той?

Ивайло Вълчев е роден на 9 януари 1972 г. в Бургас. Завършва Френската гимназия в родния си град. Учил е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” - специалност “Българска филология”.

От 1992 г. е сценарист на телевизионните предавания “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”, “Файв старс”, “Сървайвър”, “Мюзик айдъл”, “Пей с мен”, “Lord of the Chefs”, “Младост 5”, “Гласът на България” и др.

Депутат е в 45-ото и 46-ото НС, а в 47-ото се отказва от депутатско място, депутат е и в 49 НС. Избран е за евродепутат на 9 юни 2024 г.