Бащата на теорията за „Черния лебед“ – икономистът и есеист Насим Талеб има една чудесна мисъл: „Слабите мъже действат, за да задоволят нуждите си, а силните – за да изпълнят дълга си“. Тя важи с пълна сила и за мъжете в политиката, а също и за тези, които много им се иска да се наредят до тях, но винаги нещо не им достига. Типичен пример за последните е настоящият евродепутат от ДПС, избрал „пътя на дерибеите“ в движението Илхан Кючюк.
Подобно на мастърите в овладяването на властта в лична полза – Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай, които се оказаха скрити ВЕИ олигарси през синовете си, и Кючюк си има своя доста тъмна страна – милионер в имоти, незнайно как натрупал несметно богатство на гърба на гражданите, които уж трябва да представлява в евроинституциите.
Същият Кючюк, който преди време буквално се изкачи по гърба на настоящия лидер на ДПС Делян Пеевски, за да стигне до Съвета на Европа, днес показва отровното си лице, жадно за власт.
През уикенда евродепутатът, за когото все по-упорито се твърди, че мечтае за шефския пост в движението, се появи в ефир, за да нападне човека, на когото дължи цялата си еврокариера. В напоително и доста удобно интервю Кючюк разказа част от мечтите си – че нямало как да бъде спрян процесът по отстраняването на Делян Пеевски от ДПС.
И набързо забравил как не просто подкрепи кандидатурата на Пеевски за лидер на ДПС през февруари тази година, но и се нареди до него като негов заместник, сега се опита да обясни, че в партията са изпитвали неудобство, че Пеевски държи цялата власт в ДПС. И видиш ли - в последните няколко месеца всички в партията са си мълчали с надеждата, че нещата ще бъдат коригирани. Кючук отдаде мълчанието на страха, който хората изпитвали към съпредседателя на ДПС.
С две думи – когато обявеното от Пеевски „ново начално“ в партията и разчистване на дерибеите и задкулисните играчи засегна и самия Кючюк, той рязко се самоосъзна като „репресиран“ и без свян се обърна срещу Пеевски, за да се превърне в последните седмици в лице и говорител в чужбина на групата на „дерибеите“ във формацията.
Ролята, изиграна от евродепутата, удиви мнозина предвид факта, че той дължи израстването си в ДПС от младежки кадър до настоящата си позиция, именно на настоящия лидер на ДПС Пеевски, който винаги го е подкрепял и лансирал в политиката. Но се оказва, че всъщност Кючюк има железен мотив да го прави. Защото самият той се нарежда в предните редици на „дерибеите“ в ДПС с имоти на обща стойност почти 3 млн. лева, закупени с необясними средства.
„Някои хора ще ви благодарят за това, което сте им дали, а други ще ви обвиняват за това, което не сте им дали“, казва още Насим Талеб. И Кючюк е живото доказателство за това.
Кратка справка в биографията му показва, че той вече веднъж се обръщал срещу първия си покровител в партията – изключеният Лютви Местан, чието протеже всъщност беше. През 2013 година, когато Местан поема ръководството на партията, той вкарва в централния й съвет невзрачния лидер на младежкото ДПС – Илхан Кючюк. Въпреки, че мнозина обвиняват Кючюк в почти пълното ликвидиране на младежките структури на движението и овладяването им в своя полза, той все пак успява да се издигне нагоре в партийната йерархия. За да стигне дотам, през 2014 година да се нареди до Местан в предизборното турне на ДПС и да го следва неотлъчно във всеки един посетен град. Само две години по-късно, когато Местан е изгонен от ДПС, Кючюк бързо се обръща срещу благодетеля си и започва да обикаля телевизионните студиа, за да обвинява доскорошния си шеф в „еднолично и авторитарно“ управление на движението. Да ви звучи познато?
Явно, както поведението, така и аргументите, които Кючюк ползва в подобни ситуации, са винаги едни и същи. „Моралният човек избира професията си в съответствие с убежденията си вместо обратното“, пише още Талеб. И това се доказва от избора на Кючюк да нареди в професионалната си биография обучения на двата полюса на геополитическия спектър – в Програмата на департамента на САЩ по икономически, политически и социални въпроси на Европа и Програмата за външна политика към Россотрудничество, Русия. Както се казва – двоен шанс за политическа реализация, в зависимост от конюнктура, а не в зависимост от личните му убеждения и каузи. Доста различно от маската му на евроатлантик и убеден борец за правата на хората и демокрацията, нали?
Явно самият Кючюк ще се окаже обаче Черен лебед за самия себе си, защото аналите на историята помнят всички тези негови забежки и разкрачвания между Изтока и Запада и пируетни завъртания спрямо собствения интерес. Или както казва и самия Талеб: „Разликата между величието и арогантността е в това какво прави човек, когато никой не го гледа“. А Кючюк очевидно има доста за криене и дори сам признава с половин уста за това. Е, най-доброто предстои и явно тепърва маската и на този Черен лебед предстои да бъде свалена публично, а двойнственият му живот – осветен.
