Тази седмица се навършиха две години от две знаменателни събития в българо-македонските отношения, които днес са пълен провал:
На 24 юни 2022 г., след силен натиск от Париж, Брюксел и Вашингтон, Народното събрание прие френското предложение за Северна Македония и даде „зелена светлина“ за началото на преговори на РСМ с Европейския съюз.
На 17 юли 2022 г. в София се проведе второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, създадена на основата на член 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, подписан на 1 август 2017.
В гласуваното на 24 юни решение българският парламент постави на Скопие тези условия:
- Ефективно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;
- Гарантиране на правата на българите в Северна Македония чрез тяхното вписване в македонската конституция;
- В процеса на присъединяване на Скопие към ЕС нищо не може да се тълкува като българско признание за съществуването на "македонски език".
До този момент подписаният от правителството на ГЕРБ българо-македонски договор от 2017 г. не само не се изпълнява, но премиерът Мицкоски иска неговото предоговаряне.
Що се отнася до вписването на българите в македонската конституция, процесът е напълно прекратен от новото правителство на ВМРО-ДПМНЕ.
На 26 юни т.г. македонският премиер грубо отговори на призива на президента Радев за изпълнение на френския план:
„Съжалявам, че подобни послания идват от източната съседка. Мисля, че подобни послания са част от Средновековието. Източната ни съседка трябва да знае, че отмина времето на политиците, които коленичиха, като подписваха всичко, което се слагаше на масата, а в същото време ограбваха народа с европейското знаме. Вие трябва да свикнете с македонски политици, които работят денонощно, с политици, които нямат намерение да превиват гръбнак..."
На 1 юли т.г. Християн Мицкоски конкретизира отказа си не само от договора за приятелство от 2017 г., но и от френския план за македонското еврочленство, като предяви претенции за „македонско малцинство“ в Пиринския край:
"Конституционните промени в РС Македония, които са част от френското предложение, са допълнение към Договора за добросъседство и приятелство с България, тоест аз настоявам за предоговаряне. С диктат и ултиматуми не се преговаря. Ако договорът с България може да бъде предоговорен и към него да се добави френското предложение, не виждам защо да не се добави ново френско предложение, което ще задоволи исканията на македонците в България. Не можем да водим политика на двойни стандарти. Ако искате промяна на македонската конституция и вписването в нея на няколкостотин души, които се обявяват за българи, тогава нека видим какво ще се случи с онези граждани, които казват, че са част от македонската общност в източната ни съседка...“
На 9 юли т.г. правителственият пресцентър в Скопие разпространи българските акценти от лекцията на премиера Мицкоски в американския университет „Джон Хопкинс“ в Балтимор:
„На нас ни казват, че няма да може да започнем преговори за членство в Европейския съюз, ако не включим в конституцията няколкостотин наши граждани от българското малцинство в Македония. Но дали това е последното им искане? Кой може да ни каже, че това е последното искане? Коя е институцията в Европа, която отсъжда дали нечии права са нарушени? Аз говоря за Съда за човешките права в Страсбург, където има 14 присъди, които казват, че човешките права на македонската общност в България са нарушени и те са репресиран. Такова нещо по отношение на българското малцинство в моята държава няма. Логичен е въпросът, чии права са нарушени и каква е целта на такава крачка. Аз съм свикнал с обиди и провокации, но накрая винаги печеля...“
На 17 юли т.г. премиерът Мицкоски отправи четвърто предизвикателно послание към София:
„Не мога да приема промяна на конституцията ни заради вписването на няколкостотин македонски граждани, които казват за себе си, че са част от българската общност тук. Защо трябва да правим това? Коя е причината? Нека някой ми обясни. Защо трябва да го приема, само защото е вписано в преговорната рамка? Това е ултиматум! Освен това решенията на Европейският съд за правата на човека са 14:0 в наша полза. А те постановиха, че правата на македонската общност в България са ограничени или ги няма. По логиката на българите, те утре могат да ни поставят друго условие...“
Тук веднага трябва да поясним - претенциите на Мицкоски за „македонско малцинство“, позовавайки се на решения на Европейския съд за правата на човека срещу България, са безпочвени по две причини:
Първо, твърдението на Мицкоски е в разрез Договора за приятелство от 2017 г., в който Скопие се отказва от такива претенции.
Второ, присъдите в Страсбург не задължават България да признава малцинство. В тези съдебни решения изобщо не се говори за репресии и малцинство, а единствено за нарушено право на сдружаване на български граждани в организацията „ОМО Илинден-Пирин“.
През 2000 г. регистрацията на организацията бе прекратена, след като Конституционният съд определи дейността ѝ за „противоречаща на Конституцията и насочена срещу териториалната цялост на страната“.
След четирите вербални атаки към България, проведени в Скопие, Брюксел и САЩ, изводът за България е един: доминираното от ВМРО-ДПМНЕ ново македонско правителство погазва договора за приятелство с България, подписан на 1 август 2017 г. от премиерите на България и Македония – Бойко Борисов и Зоран Заев.
И не само това - премиерът Мицкоски предявява претенции за „македонско малцинство“, което ни дава основанието да денонсираме въпросния договор. След като македонската страна през 2017 г. документално се отказва да търси „македонци“ в България , а през 2024 г. подновява това искане, договорът е погазен, значи може да приемем, че е невалиден.
Нека сега видим какви са резултатите от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, проведена на 17 юли 2022 г. в София.
Точно две години по-късно и най-големите оптимисти за бъдещето на българо-македонските отношения трябва да признаят: Равносметката е една голяма Нула!
Ето какво гласи член 2 в протокола от второто заседание на междуправителствената комисия:
„Двете страни, чрез компетентните министерства и органи на местно самоуправление, в срок до две години, да включат всички вече договорени резултати от работата на Комисията - в съответствие с чл. 8 ал.2 от Договора за приятелство в учебните програми, учебниците и релевантните учебни материали, като същите резултати бъдат взети под внимание и в съответствие с тях да бъде приведено съдържанието на надписите на паметници, табели, информационни материали в музеи и други обекти с образователно и културно значение, както и релевантната информация в електронни информационни масиви с публична собственост.
Двете страни ще приведат в съответствие с препоръките на Комисията, в срок не по-дълъг от две години, след одобряването им от Съвместната комисия по чл. 12, методическите указания, учебниците и други релевантни учебни материали, в съответствие с чл. 8 ал.2 от Договора. Оригиналите на съответните исторически извори и литературни текстове да бъдат достъпни, използвани и представяни от съответните образователни институции при тяхното изучаване...“
В случая се визира и работата на смесената историческа комисия, която до този момент няма никакъв напредък. Дори съгласието за българската национална принадлежност на Цар Самуил вече се оттегля от македонските историци.
Учебните програми в македонските училища са непроменени, в учебниците българите продължават да се наричат „татари“, „окупатори“ и „фашисти“. Да не говорим за стотиците паметни плочи от югославско време с антибългарско съдържание, вменяващи ни най-тежки престъпления – те продължават да „красят“ площади и булеварди в македонските градове и села.
Специално внимание заслужава темата за историята по време на второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, защото през изминалите две години Скопие саботира тази тема.
При подписването на протокола е поето задължението страните да публикуват, в срок от един месец, на интернет страниците на двете правителства всички резултати и препоръки от досегашната работа на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. В изпълнение на чл. 8 ал. 3 от Договора двете страни приемат да честват съвместно през 2022 г. и 2023 г. всички общи исторически събития и личност, които вече са договорени от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. При наличие на политическа воля двете страни се задължават да честват и други общи исторически събития и личности...
И сега най-важното - Скопие се ангажира да подготви и представи примерен урок за 7-ми клас от образователната програма на Република Северна Македония по темата за Цар Самуил, в съответствие с препоръките на Комисията и в съответствие с чл. 8 ал.2 от Договора...
При това в протокола от 2022 г. правителството на РС Македония се е ангажирало до началото на учебната година 2023-2024 г. да промени съдържането на учебника по география за 7-ми клас във връзка с неоснователни етнически/териториални претенции към България.
Дори двете страни са се договорили, че при идентифициране на други случаи на неоснователни етнически/териториални претенции в учебници и учебни помагала, те ще бъдат изтеглени от образователните програми и тяхното съдържание ще бъде променено...
Тук крахът на договореното е чудовищен. Скопие не реализира нито един от поетите ангажименти за учебниците и учебните програми, оправдавайки се с Ковид кризата, с извънредните парламентарни избори в България, с международната обстановка...
Нека се вгледаме и в поетите и подписани в протокола задължения на Скопие за осигуряване на равни права на македонските българи, за защита от дискриминация и за опазване на културата и идентичността на българската общност в РС Македония. Под тези задължения стоят подписите на външните министри на България и РС Македония – Теодора Генчовска и Буяр Османи. Ето какви задължения поема македонската страна на 17 юли 2022 г.:
• Постигане на устойчиви резултати в превенцията и реакцията срещу прояви на език на омраза към българите в Република Северна Македония в публичното пространство в Република Северна Македония;
• Постигане на устойчиви резултати в превенцията, разследването и наказателното преследване при престъпления от омраза, прояви на език на омраза и на дискриминация срещу българите в Република Северна Македония;
• Предприемане на ефективни мерки за повишаване на осведомеността относно институционалните механизми по правата на човека и повишаване на доверието на българите в Република Северна Македония към тези механизми и национални институции;
• Постигане на устойчиви резултати за гарантиране на свободното упражняване на правата на българите в Република Северна Македония за свободно изразяване, опазване и развитие на идентичността и специфичните характеристики на тяхната общност, както и за свободно използване на символите на тяхната общност...
Македонската превенция се видя при зверските побоища над българи в Охрид и Скопие, както и при закриването на българските културни центрове в Охрид и Битоля.
В протокола от 17 юли 2022 г. се посочват мерките, които ще бъдат предприети от Скопие преди междуправителствената конференция за приключване на фазата на откриване на преговорите за членство на РС Македония в Европейския съюз. Една от тях днес звучи като тежко обвинение към премиера Мицкоски, претендиращ за „македонско малцинство“ в България. Ето какъв е македонският ангажимент:
„Правителството на Република Северна Македония, в съответствие с чл. 11 ал. 5 от Договора за приятелство, потвърждава ангажимента, че нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Северна Македония...“
Всъщност само този абзац от официален българо-македонски документ, подписан от външния министър Буяр Османи, е основание за денонсиране и на т.нар. френски план, приет от Народното събрание на 24 юни 2022 г., и на договора за приятелство от 1 август 2017 г.
И е странно, че президентът Радев и служебният премиер Главчев, по време на срещите си с Мицкоски в Брюксел и Лондон, продължават да го умоляват да изпълнява поети договорни задължения от неговия предшественик Зоран Заев.
Унизително е член на ЕС да моли кандидат-член да спазва подписани договори, след като Мицкоски през ден декларира отказ от тези договори, дори нахално иска да ги предоговорим в наша вреда.
Кулминацията на това безпрецедентно нахалство в международните отношения е предложеното на 18 юли т.г. от македонския външен министър Тимчо Муцунски. Той декларира, че РС Македония е готова да приеме „конституционни промени с отложено прилагане, за да има гаранции, че няма да има нови условия от България“.
Според Муцунски българите могат да бъдат вписани като етнос в македонската конституция, заедно с хърватите и черногорците, но този акт ще има отложено приложение. Тоест няма да е в сила, докато не се ратифицират протоколите за членството на Скопие в ЕС.
Първият македонски дипломат изрече и един правен абсурд - че легитимността на ЕС ще бъде нарушена, ако Скопие приеме конституционни промени, а след това България наложи ново вето. Това е абсурд, защото всеки член на ЕС може да наложи вето в хода на преговорния процес по своя преценка.
Муцунски пренебрегва и императивно изискването към държавите кандидатки: те първо трябва да преодолеят споровете със своите съседи и едва след това да поемат по европейската магистрала.
----------------------------------------
Единствената добра новина от Скопие дойде от американската посланичка Анджела Агелер. Визирайки македонския отказ от подписаните споразумения с Гърция и България, тя назидателно заяви пред премиера Мицкоски: „Споразуменията са сключени, няма предоговарянеза Европейския съюз нито на договора от Преспа, нито на договора с България...“
Не е ли време да говорим с този език на Скопие?
Вече трети месец Мицкоски публично ни се подиграва и пледира срещу България на всички международни форуми, в които участва.
Защо търпим това унижение, защо го молим да влезе в ЕС, вместо той да ни моли?
Автор: Велизар Енчев