Устойчивост и политика са две не особено съвместими понятия в българския контекст напоследък, но насред въртележката от избори, в която страната ни се намира в последните три години, определено изпъква една трайна тенденция. Замирише ли на нов вот и един олигарх, утвърдил се като лицето на задкулисието у нас, активира хората си да манипулират обществото с откровени лъжи срещу основния му враг.

Кой е олигархът едва ли има нужда да уточняваме. Иво Прокопиев - ръководителят на кръга „Капитал“, оплел държавата в гигантска мрежа от свои пионки в медиите, политиката и НПО сектора, стана ноторно известен с това, че вече над десетилетие дърпа иззад кулисите конците във властта чрез акуширани лично от него партийни формации.

Като ПП и ДБ например. А също и с безскрупулния си навик да използва изданията, които официално притежава, и останалите медии и журналисти, които на хартия може и да се водят „независими“, но на практика са част от контролирания от него „мейнстрийм“ (по собственото му определение), за манипулация на общественото мнение, лъскане на имидж на хората от обкръжението му и очернящи кампании срещу опонентите му.

А кой е врагът? Уточнението тук също едва ли е нужно. Председателят на ДПС Делян Пеевски, който се превърна в основна мишена на Прокопиев и кръга „Капитал“ заради демонстрираната от него вече в продължение на години решимост да освободи най-сетне и политиката, и медиите от порочните зависимости с олигарси като този.

Решимост, която получава подкрепа на всеки пореден вот под формата на доверие към Пеевски, гласувано от избирателите. И която Прокопиев упорито се пробва да подкопае с нови и нови лъжи и очернящи кампании.

Така в четвъртък, няколко часа след като наместниците му в политиката ПП-ДБ обявиха, че ще върнат втория мандат и стана пределно ясно, че вървим към нови избори, други наместници на олигарха, прикрити като „експерти“ от НПО сектора спретнаха поредната компроматна акция срещу Пеевски.

На заседание на временната парламентарна комисия за проверка на нерегламентирано влияние в Темида на „групите около Мартин Божанов-Нотариуса и бившия следовател Петьо Петров-Еврото“, цъфнаха Николай Стайков и Андрей Янкулов от „Антикорупционния фонд“. Уж, за да дадат нови факти около двете групи.

Такива така и не бяха представени. Вместо това Стайков и Янкулов пробутаха на комисията изтупани от праха стари инсинуации с една единствена цел – да внушат, че Делян Пеевски също упражнявал нерегламентирано влияние върху съдебната власт и да накарат членовете на звеното да го извикат на своеобразен разпит.

За целта, от килера на историята беше извадена старата сага с „Булгартабак“ от 2007 г. По думите на Стайков Мартин Божанов-Нотариуса бил свидетел по разследването, образувано заради твърденията на тогавашния шеф на предприятието Христо Лачев, че е бил изнудван, като „имал разговор с младия следовател Делян Славчев Пеевски, на който е присъствал и колегата им Петьо Петров“.

„Аз документ нямам, но ви давам публикация. Аз съм говорил и със свидетели по темата и си заставам зад думите, че още преди 16 години Петьо Петров-Еврото, заедно с тогавашния шеф на столичното следствие и със следовател Делян Пеевски са работили „извънкласно“ и са ходили да си говорят за шестцифрени суми с изпълнителния директор на „Булгартабак“, заяви Стайков.

Малко по-късно пък, пред медии, доукраси историята като посочи за година на случилото се 2008 г. и допълни: „Тогавашният следовател Петров, шефът на цялото следствие Ангел Александров и сегашният депутат Делян Пеевски, в качеството си на следователи са били на един разследван след това разговор за корупционно влияние върху „Булгартабак“.

Това са твърденията на Стайков.

А какви всъщност са фактите? Те нямат нищо общо с думите му.

За забравилите сагата с „Булгартабак“ ще припомним, че тя се разигра не през 2008 г., а през 2007 г., покрай корупционния скандал, станал известен като „Р.Овч“. Лачев, който беше шеф на държавното тогава предприятие „Булгартабак“ (контролирано към онзи момент от Министерството на икономиката и енергетиката), отправи обвиненията си, малко след като Ангел Александров разкри, че тогавашният икономически министър Румен Овчаров го е заплашвал с компромати и физическа саморазправа.

И поиска от Висшия съдебен съвет да бъде уволнена следователката Светлана Шарланджиева за изнасяне на информация по дело към смятан за близък на Овчаров собственик на консултантска фирма. Самата Шарланджиева пък се оказа приближена на заместничката на Овчаров в министерството – Корнелия Нинова.

Прокуратурата тогава стартира поредица от разследвания срещу всички, чиито имена бяха замесени в скандали. При тях обаче доказателства срещу Делян Пеевски не бяха открити, а твърденията срещу него се оказаха единствено контраудар от страна на лагера около Румен Овчаров.

За сметка на това бяха открити достатъчно данни, за да бъдат повдигнати по-късно обвинения срещу Шарланджиева за изнасяне на следствена тайна, а също и срещу Лачев – за укриване на данъци. Тук е моментът да подчертаем, че този четвъртък Стайков посочи като източници на информацията си не други, а именно Румен Овчаров и Корнелия Нинова.

Изброените дотук факти обаче далеч не са единствените, които опровергават внушенията, направени от него. Абсурдното е, че в годините, в които той твърди, че Делян Пеевски е бил част от съдебната система, всъщност той беше част от изпълнителната власт, заемайки поста на зам.-министър на бедствията и авариите. Т

ова показва дори най-бегла справка в биографията му, каквато Стайков със сигурност е направил. Което не му попречи да сипе лъжи, подменяйки истината и фактите с откровени манипулации и внушения.

Напълно в синхрон с пропагандата,

бълвана от медиите на Прокопиев и кръга му „Капитал“. Част от който впрочем е и самият той. Бивш дългогодишен кадър на флагмана на този кръг – едноименното издание „Капитал“, самият Стайков продължава и в момента да играе ролята на говорител на интересите на олигарха.

Но вече под прикритието на експерт към т.нар. „Антикорупционен фонд“, чиито разследвания винаги са в синхрон с интересите на Прокопиев да „отстреля“ един или друг свой опонент. Именно това спечели вече дългогодишната слава на АКФ като бухалка на кръга „Капитал“. Самият фонд впрочем е съставен все от кадри, свързани с Прокопиев.

Така например член на борда му е също дългогодишен кадър на „Капитал“ – Росен Босев. А друго лице на АКФ – присъствалият и на заседанието в четвъртък Андрей Янкулов, е лансиран от кръга „Капитал“ за кандидат за шеф на антикорупционната комисия, чието ръководство впрочем предстои да бъде избрано.

На този фон далеч не е изненадващо, че двамата се появиха именно по покана на членове на комисията от ПП-ДБ, а в хора им на заседанието се включи и бившият вътрешен министър и депутат от коалицията Бойко Рашков, удобно забравил скорошният скандал с негово участие, свързан с пачки, пудели и контрабандни босове.

Това са все факти, които колкото и Прокопиев и пионките му да се пробват да заметат под килима, подменяйки ги с лъжи, няма как да бъдат опровергани. Защото са чистата истина, показваща ясно как едни подставени наемници на олигархията викат по другите, че са крадци, за да може истинските обирджии да продължават да манипулират обществото. За да го крадат, докато го лъжат. 

Но тя истината рано или късно винаги си прокарва път. Ако не вярвате, вижте новините от САЩ, където развяваният миналата година именно от свързаните с кръга "Капитал" медии, политици и НПО-та като "антикорупционно знаме" у нас US сенатор Боб Менендес беше осъден от американски съд по 16 обвинения. В това число за вземане на подкупи.