Срещата на високо равнище на НАТО се открива на 9 юли и в нейните рамки, както се посочва, България ще предложи „посредничество в мирните преговори за Украйна“. Тази идея звучи не само неочаквано, но и нелепо, предвид сегашните отношения между Москва и София. Защо българското ръководство публично огласява подобни планове?
В навечерието на започващата на 9 юли среща на високо равнище на НАТО вниманието на целия свят беше насочено към неочакваната мирна мисия на Виктор Орбан, който беше първият сред лидерите на ЕС, посетил Москва от 2022 г. насам, а също така разговаря с ръководството на Украйна и Китай. На този фон остана незабелязана информацията, че друга членка на ЕС - България, се вижда в ролята на посредник.
Служебният министър-председател и министър на външните работи на България Димитър Главчев заяви, че на 9-11 юли на срещата на високо равнище на НАТО ще предложи да започнат преговори между Украйна и Русия с посредничеството на България. „Искрено вярвам, че трябва да се застъпим за мирни преговори с посредничеството на България. Какво по-добро от това? И това ще предложа, няма проблем с това“, каза той.
В един хор с Главчев вплетоха гласове и други водещи политици на балканската държава. Лидерът на партия ГЕРБ, който три пъти беше премиер, Бойко Борисов посочи, че България няма да допусне плащания в брой на Украйна и български военни няма да има на територията на Украйна.
Българският президент Румен Радев заяви, че не е съгласен със значителна финансова помощ за Украйна. Той като цяло отказа да ръководи българската делегация на срещата на НАТО, тъй като принципно не е съгласен с позицията на Вашингтон за Украйна.
Това звучи много странно. На първо място, отношенията между висшите лица на българската политика са традиционно сложни и пропити с неприязън: президентът и премиерът не са приятели и дори съюзници, Радев почти не понася Борисов, а и двамата са в обтегнати отношения с техническия премиер Главчев. И тогава изведнъж настъпи рядко срещано единодушие.
Още по-интересно е, че това единомислие се проявява в украинския въпрос и дори в опитите да изглеждат като миротворци. И това след множество примери за явно недружелюбно поведение на България спрямо Русия.
Да не навлизаме дълбоко в историята и да си спомним периода 1886-1896 г., когато изобщо няма дипломатически отношения между Русия и България, Първата световна война, когато руската и българската армия се срещат на бойното поле, и Втората световна война, където България е официален съюзник на нацистка Германия и преминава на страната на антихитлеристката коалиция едва през есента на 1944 г.
Но е напълно възможно да си спомним 2010-те години, когато България отказа да строи АЕЦ "Белене", въпреки че "Росатом" вече беше произвел комплект оборудване за нея, и отказа от "Южен поток". Именно България масово изгони руски дипломати след стартирането на СВО и първо тайно, чрез посредници, а след това явно достави на Украйна оръжия за милиарди долари.
През септември 2023 г. България прекрати сключения още през 2011 г. договор с “Лукойл” за концесията на нефтения терминал “Росенец” в Бургас. През октомври 2022 г. концесията беше удължена за 24 години, но София заяви, че Лукойл няма да плаща нищо. "Лукойл" може да настоява за правата си навсякъде, но не и в България, каза министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков.
Освен това българските власти продължават да предприемат враждебни действия срещу Русия и в момента. Само преди дни стана известно, че България, съвместно с Турция и Румъния, е активирала военноморска оперативна група за сдържане на руския Черноморски флот, пише американското издание “Дифенс Нюз”. Висши военноморски офицери от тези страни се срещнаха в Истанбул на 1 юли, за да стартират работната група.
И изведнъж - неочаквани изказвания за някакво „мироопазване” от България. Защо изведнъж? Изглежда, че зад предложението на министъра на външните работи (и технически премиер) Главчев няма нищо сериозно, както и зад изразената „миролюбива“ позиция на Борисов и Радев. Просто българските политици винаги си държат ушите отворени и следят отблизо глобалните условия.
Със сигурност те са останали силно впечатлени от две събития - катастрофалното участие на Байдън в предизборните дебати и неочакваната мисия на Орбан, която привлече вниманието на целия свят.
Тъй като е очевидно, че с идването на Тръмп в Белия дом украинският проект веднага ще бъде затворен и унищожен, българите решиха да се застраховат. Ако започнат истински мирни преговори, ще бъде възможно да си припомним техните “мирни предложения“.
А дейността на унгарския премиер със сигурност буди ревност у българското ръководство. В края на краищата буквално пред очите ни се очертават контурите на една „нова Европа“, чиито жандармеристи в близко бъдеще няма да могат да бъдат нито Киър Стармър, който дойде на власт и още не се е огледал, нито Макрон , който е затънал във вътрешни проблеми, и особено Шолц, който не се ползва дори с минимален авторитет в Германия.
ЕС навлиза в преходна фаза на безвремие, от което Орбан се възползва. Така че защо не опитаме да скочим в същия вагон, разсъждаваха в София. В крайна сметка България вече е прилагала същия този номер толкова много пъти в историята.
