БСП получи най-ниския си изборен резултат от 1990 година насам.
След падането на Берлинската стена, бившите комунистически партии от Източна Европа се реформираха като социалистически, социалдемократически, и имаха променливо участие в политиката. Някои постепенно залязоха, други отначало потънаха, после се възродиха и постигаха успехи на избори. В крайна сметка повечето се маргинализираха и изпаднаха от голямата политика.
Нещо подобно се случи и с БСП. За тези 35 години партията има трима премиери и участва в четири правителства. Има и двама президенти с по два мандата.
До такова дъно на избори, обаче досега не е слизала. Може би окончателно залязва подобно на други бивши компартии. За тяхно успокоение, първите антикомунистически партии у нас също се маргинализираха и залязоха. Някои още мърдат в т. нар. насипно дясно или като СДС – придатък на ГЕРБ за украса.
Основният проблем на БСП не се казва Корнелия Нинова, както се опитват да го посочват. Къде е алтернативната левица?
След оставката на Нинова изпълзяха стари динозаври като Румен Петков да се обединяват с БСП. Те иначе едва ли имат шанс. Неговата коалиция „Левицата“ с Паскалев, Таня Дончева и др. взе 15 хил. гласа на изборите. Има всички изгледи, че ако се обединят с БСП, няма да има събиране, а изваждане.
Другите леви – „Солидарна България“ с Ваня Григорова, Мая Манолова, Михаил Миков – имат 31 хил. гласа. Григорова беше със самочувствие на новия ляв водач на България, заради участите си на втори тур на кметските избори в София. Очакванията не се оправдаха. Левите у нас не излъчват адекватни послания, които да привлекат по-широк кръг избиратели.
Всичките им гласове на последните избори да събереш в обща левица с БСП, пак нямат 200 хиляди.
Потъването на партията столетница е дългогодишен процес, който върви не само вътре, а извън БСП. Във време, когато не е имало алтернативна политическа партия на ГЕРБ, гласовете против Борисов са се насочвали към БСП, понеже е била най-голяма и с най-голям шанс да победи ГЕРБ. Затова и Борисов обсаждаше и купуваше хора на БСП, като главен конкурент.
Но напоследък се появяваха и нови партии и обраха тези гласове против Борисов. Той си намери нов враг, тръгна да бори и да купува други, БСП изгуби значение.
Също така, БСП показа голяма ограниченост. От нея се чуваше основно подкрепа за Русия, представена като отказ от помощ за Украйна, защита на паметника на Съветската армия, ляв популизъм за безплатно това или онова, обърната предимно към пенсионерите. Една от главните причини за загубата на гласове е, че мнозинството хора не оправдават тази война на Путин и защитата на Русия отблъсква. Резултатите от изборите го показват. Проруските партии „Възраждане“, „Величие“, извънпарламентарни леви и др., плюс БСП, представляват общо около една четвърт от гласувалите. Това ще ограничи и възможностите на евентуална нова партия на президента Радев, който може единствено да привлече гласове от тях.
Виж тук гласовете за БСП на парламентарни избори 1990-2024 + историческа хроника.
