Проф. Михаил Константинов заяви, че 170 хиляди гласа ще бъдат купени и продадени на тези избори. Дългогодишният член на Централната избирателна комисия (ЦИК) напомни и за друг проблем пред изборите в неделя. Според проф. Константинов машините излизат от гаранция и могат да превърнат вота в нелегитимен, пише Сейф нюз бг.

- Проф. Константинов, има ли опасност за изборите в неделя?

- Някаква специфична опасност не виждам. Точно такива избори две в едно не сме правили. Но пък сме правили по-сложни избори две в едно, в които едната компонента са били местните избори. Ще има достатъчно работа за изборната администрация и на колегите от Информационно обслужване. Изборите са средно сложни и ако не стане специална издънка, не виждам опасност за изборния процес.

- Проф. Константинов, какви ще са рисковете пред работата с машините?

- Такива, каквито вече наблюдавахме. Тези машини излизат от гаранция и вече никой не отговаря за тях. Останалите дефекти, които показаха машините, са някакви разписки, от които нищо не може да се разчете.

При машинното гласуване човек не може да си повтори вота. Така е организирано то. И излиза, че там, където човек вижда, как гласът му не е отразен, когато компютърът печата глупости, процесът продължава. В момента избирателят нищо не може да направи.

И остава възможността евентуално да се разчита на флашките, които да покажат истината. Но там не е сигурно, защото от една страна има хартиен носител, от друга – електронен. Изобщо това е несериозна работа. Машинното гласуване е тотално премахнато в Европа, с изключение на околността на град Брюксел.

Така ще трябва да се справяме с това скъпо удоволствие. Който трябваше да вземе едни пари, за да ги купим – ги взе. Нека сега да гласуваме като европейци – със хартия.

- Проф. Константинов, какво ще се случи, ако повече машини започнат да печатат нечетливи разписки подобно на предишните избори? Няма ли да превърнат вота в нелегитимен?

- Да. Има такава опасност. Трябва да сме готови, че тези неприятни събития ще настъпват все повече и повече. Машините излизат от гаранция. Съвременната електроника и не само електроника се произвежда по такъв начин, че като излезе от гаранция, се разваля. Същото важи и за автомобилите. Като изтече гаранцията, те се счупват.

Така са направени. Преди карахме нашите автомобили по 30 години и по 600-700 хиляди километра. Сега караме по 200-1500 хиляди километра с новия автомобил и след това той е развалина. Човечеството трябва да се спре и да види, какви глупости прави. Електрониката е понякога с гаранция от три години, но най-често е с две годишна гаранция.

След това никой не отговаря за нея, в случая за машините. Те могат и да функционират, но могат и да не функционират. Това е абсолютно разхищение на ресурси. Вижте, с какви глупости се занимаваме. Вижте абсурда.

Занимаваме се с технология на гласуването, не със смисъла на гласуването. Тези избори са важни и вместо да говорим за истинските неща при това гласуване, говорим, как ще го правим. Подобни дискусии имаше преди няколко години в Ирландия. Там хората схванаха, какво се случва и изхвърлиха машините.

- МВР е получило общо 186 сигнала за купуване на гласове от началото на предизборната кампания. Образувани са 74 досъдебни производства, като най-много те са на територията на областите Бургас и София-град. Данните изнесе вътрешният министър Калин Стоянов. Много ли са или малко числата?

- Тези данни не отразяват пълния мащаб на купуване на гласове. Те отразяват тези, които са хванати, а за нехванатите – не знаем нищо. Има оценка, че когато се купуват гласове в България, те са между 5 хиляди и 200 хиляди гласа. На президентски избори никой не купува.

Най-много се купуват гласове на местни и след това на парламентарни избори. Около 170 хиляди гласа сега положително ще бъдат купени и продадени, без всяко съмнение. Ако искате да разберете, дали са купени и продадени гласовете, наблюдавайте, как върви процесът на гласуване в махалите. Ако махалите са индеферетни, хората даже не знаят, че има избори и си ходят спокойно по улиците, значи не е имало покупко-продажба.

Ако обаче има групи хора около училищата и чакат да кажат нещо на други групи хора и накрая се втурнат да гласуват, значи сделката е станала. Така се познава, има ли купени и продадени гласове.

- Проф. Константинов, защо търговията с гласове не може да бъде ограничена?

- Защото тя е желана и от двете стани. Хората, които си продават гласовете, са бедни или от малцинствата. Даже нека да кажем, повечето от тях са цигани. За тях тези пари са необходими, защото ще си покрият поне един-два дена от живота.

От другата стана са купуващите гласове, които обслужват желанието на конкретна политическа сила. Това е желанието и от двете страни. Едните искат да продават, а другите – да купуват. Това е взаимно изгоден бизнес.

- Проф. Константинов, никой не говори и за корпоративният вот. Защо?

- Корпоративният вот си върви. Там няма за какво да ги хванат. Там примерно местният началник на фабриката казва на служителите и работниците: „Благодетелят на фирмата ще бъде много разочарован, ако не гласуваме „правилно“. Дори има опасност той тази фабрика да я затвори. Само това ви казвам.

Вие си мислете как да гласувате“. Това са фактите. Всеки разбира, за какво се говори. Хората отиват да гласуват по собствено желание „правилно“.  Така ще могат да работят тази работа и съответно някъде ще им се опростят някои вересии. В областите с фабрики хората са бедни и пазаруват на вересия. От заплата до заплата. И ако нямат доходи буквално гладуват. Това е отвратително, но е факт. Няма какво да се лъжем.

- Кампанията върху какви важни теми се фокусира и кои пропусна?

- Тази кампания изобщо не я разбрах, точно каква е. Безспорно двете страни я изнесоха – ГЕРБ и ДПС. Останалите политически сили се фокусираха върху това, да се псуват една друга. Това е добре познато и от предишни години и не е само българско явление.

Ако видите, какво става при американските избори, там е още по-отвратителна предизборната кампания. В България наблюдаваме атаки срещу опонентите. Кой за какво се бори, е трудно да се каже, изключвайки клишетата за евроатлантизма например. А би трябвало да се нарича евроамериканизъм.

Защото отвъд Атлантическия океан се намират САЩ и Канада. Те са двете държави, покриващи понятието атлантически. Другото е Европа. И по-добре е да се казва евроамериканизъм, в което няма нищо лошо.

- Проф. Константинов, каква формула на бъдещия парламент очертават последните социологически проучвания и каква е вашата прогноза?

- ГЕРБ ще има от 75 до 80 депутати. Останалите три политически сили – „Възраждане“, ДПС и ПП-ДБ ще имат около 40. БСП около 25. И още някой ако влезе, ще има примерно 15 депутата.

ГЕРБ и ДПС примерно ще имат около 120 депутата и един-два повече или по-малко, ще се види. За тях обаче не е удобно да управляват в коалиция. Защото веднага ще бъде взривена т.н. жълтопаветна общност и да кажем 1000 души ще блокират софийските кръстовища. Това се оказа много ефикасна формула на политически тероризъм.

Защото с 1000 души блокирате града и България.  За да се избегне това, ще бъде поканен още един участник. Според мен коалицията ще е стандартна като ГЕРБ, ДПС и евентуално ИТН. Или ГЕРБ плюс ПП-ДБ, което не стига за управление, и трябва да се включи ДПС.

- Коя от малките партии и коалиции има шанс да прескочи четирите процента?

- Най-големи шансове, според мен, имат „Синя България“ и „Солидарна България“. Те са някъде около 2-4%, но статистическата грешка е около 2-3% и е трудно да се каже сега, минават или не четири процентната граница.

Очаквам една от тези две партии да влезе и в Парламента да станат 7 партии. До тук говорим само за парламентарните избори. За европейските бариерата е много по-висока. Тя е 5,88% или 1/17 и е много вероятно ИТН да не могат да прескочат бариерата. Така в Европарламента ще имаме само 5 партии – ГЕРБ, „Възраждане“, ДПС, ПП-ДБ, БСП и евентуално ИТН.

- Проф. Константинов, Европарламентът в какъв състав се очертава?

- Европарламентът се очертава със засилено присъствие на – да ги наречем – патриотечните формации. На тези, които не са ориентирани в евроатлатическа насоченост – в досегашното разбиране на тази дума.

Хората сега ще защитават националните си интереси в по-голяма степен, отколкото досега. Да се надяваме, че ще стане съюз на равни участници. Интересно е, какво ще стане и в ръководството на ЕК.

Там има силни настроения срещу сегашната председателка Урсула фон дер Лайен. Има сериозни шансове тя да не може да повтори мандата. Предстои да видим.