България е единствената страна в Европейския съюз, която не е получила втория транш по Плана за възстановяване в размер на милиарди евро. За доскорошния премиер Николай Денков проблемът не е в ръководеното от него правителство, пише "Труд".

Предходният кабинет с мандата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ забави драстично финализирането на преговорите по Плана на Брюксел.

България е кандидат за член на Еврозоната, но е сред водещите страни в Европейския съюз по високо ниво на инфлацията. За доскорошния финансов министър Асен Василев проблемът не е във финансовата политика, която е водил в последните три години, през които с малки изключения е бил финансист №1. 

България направи шеста поправка в Конституцията, от които две за последните по-малко от десет години. Всичките в глава Съдебна власт и въпреки това нивото на обществено доверие в правосъдната система остава ниско. За идеолога на последните две промени в основния закон – председателят на партия „Да, България“ Христо Иванов проблемът, не е в грешния фокус на реформите. 

Примерите могат да продължат. И все в тази посока. Има една обществена прослойка у нас, която не може да гради, нито да развива. Тя може да руши, да обслужва и да пречи на нормализацията на процесите в една демократична и правова държава, каквото България следва да бъде като страна член на Европейския съюз, вече 17 години.

Проблемът на тази прослойка е, че има себе си за елит, който ако не е във властта, ще е на улицата, за да иска да е във властта. И когато това се случи, те просто се провалят. Във всичко. Освен в едно – престъпното обогатяване, чрез разграждане на държавата. Така започнаха преди 30 години, така е и до днес.

Те нямат идеология, те имат нужда от враг, с когото да плашат хората и да се опитват да мотивират крайно ограничения кръг свои съмишленици. Универсалният враг на тази група е ДПС, а в последните 15-тина години и персонално – Делян Пеевски.

Разбира се, в моментите, в които са извън властта – другата мишена на пропагандния им апарат се явява и най-дълго управлявалия премиер в българския преход – лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов. 

За Денков, Василев, Иванов и техните партийни другари – Кирил Петков и Атанас Атанасов, само допреди три месеца Делян Пеевски, беше нов човек. Забравени бяха опорките по неговото сатанизиране, развивани от същите тези господа и спускани от всеизвестния им ментор – Иво Прокопиев.

Когато обаче Прокопиев разбра, че Пеевски няма да позволи на прокситата му да овладеят еднолично репресивния държавен апарат – неотменна цел №1 вече 30 години, то председателят на ДПС отново стана „токсичен“, „санкциониран“, „най-голямото зло“. За пореден път. 

Сатанизирането на Пеевски – версия 3.0

След 2013-та и 2020-та, сега за трети път Прокопиев опитва да използва схемата със сатанизирането на Пеевски, за да печели електорат. Този път обаче лидерът на ДПС е в далеч по-добра позиция.

Най-малкото, защото от една година е двигателят на политическия живот у нас. За ужас на Прокопиев и прокситата му, които с няколко изречения Делян Пеевски успява да разкрие пълната им несъстоятелност и особено невъзможността да управляват. 

Мнозина не приемат сравненията и метафорите, използвани от Пеевски, за когото Кирил Петков и Лена Бориславова са „малки, сладки пудели“, но всъщност това е може би най-точното им описание, давано досега.

Вероятно и заради това нападките им срещу Пеевски ескалират. Разговорът на лидера на ДПС обаче не е нито с Петков или Денков, нито с Иванов и т.н., а с Прокопиев. Точно и заради това, когато преди две седмици Делян Пеевски освети една среща в централата на ГЕРБ, на която лично е присъствал и Иво Прокопиев, думите на председателя на ДПС бяха заглушени в записа, публикуван в сайта „Дневник“. 

Добрият и злият

Стратезите на Прокопиев напоследък лансират към прокситата му и добре познатата теза „за добрия“ Борисов и „за злия“ Пеевски, с когото хем няма повече да има преговори, хем бил неформален лидер на ГЕРБ. Илюзия е да се смята, че Прокопиев гледа с добро око на Бойко Борисов.

Нищо подобно, за него е важна единствено електоралната тежест на ГЕРБ, която от години се правят опити да бъде претопена към инженеринговите политически проекти като „Реформаторски блок“, „Демократична България“, а последните години и „Продължаваме промяната“.

Прав е Пеевски, когато казва, че последното политическо ГМО – „ПП“ е приключило. Всъщност този проект никога не е бил планиран като нещо трайно и това ще се разбере още на изборите на 9-ти юни. Дотогава ще сме свидетели на това как „кученцата на Прокопиев“ лаят по Пеевски и скимтят около Борисов, както метафорично би се изразил председателя на ДПС. 

Реформа за репресии

За пореден път в отредената му роля е влязъл и Христо Иванов. През 2013-2014 г. той градеше имидж на гърба на Пеевски като протестиращ гражданин и „експерт“ по правосъдната реформа.

И успя, направи реформа, който доведе до абсурдната ситуация в момента – съдебният инспекторат да кара своя трети мандат, а Висшия съдебен съвет скоро да преполови своя втори последователен мандат. Защото такива бяха предложенията на Иванов за реформа на Конституцията преди десетина години. 

Всички помним как 2020-та Иванов акостира на Росенец като същински опълченец. И как успя, три години по-късно, да прокара втората си поправка в Конституцията, която даде дефект още на третия месец с формирането на настоящата служебна власт.

Надеждата е, че този път Конституционния съд ще поправи нефелните поправки на основния закон, свързани както със служебните правителства, но така също и с частта за съдебната власт. 

В пореден монолог, в поредната от двете дузини удобни медии, които кръгът около Прокопиев пряко или косвено контролира, уикендът Христо Иванов направи отчайващи признания за целта на иначе толкова силно прокламираната от него вече три петилетки съдебна реформа – завладяване на службите за сигурност, унищожаване на прокуратура и тоталното овладяване на съда.

Разбира се, направи го като нападна Пеевски, като изкриви декларираното от лидера на ДПС, че няма да позволи унищожаването на държавата през овладяване на институциите.

На всеки е ясно, че Прокопиев иска да овладее репресивния апарат, не за да го реформира, а за да го употребява за репресии и разправа с опонентите. И винаги е било така. Видя се и с разкритията за далаверите на хората на ПП-ДБ в митниците и по върховете на МВР.

Ухиленият бивш главен секретар на МВР Живко Коцев с часовник за 50 хиляди, за когото Петков гарантираше, Денков бранеше, Атанасов лансираше, а Лена Бориславова провиждаше в очите му „честен човечец“, е събирателния образ както на клиентелата, а така също и на класическия избирател на ПП-ДБ.

Заради това има все още хора, които вярват, че нямало нищо нередно и всичко било постановка. Така е, дори и да те хванат на местопрестъплението, ако си от кученцата на Прокопиев, то ти никога не си виновен, ти си жертва.

Истината, разбира се е друга, но за нея трудно обществото може да разбере, най-малкото, заради влиянието на Прокопиев и хората му около т.нар. „мейнстрийм“ – големите медии – телевизиите – БТВ, Нова и БНТ, водещите онлайн издания и БНР.

Убиец на репутация

Христо Иванов изглежда е получил и друга задача – освен да атакува Пеевски, по далеч по перфиден от Кирил Петков начин, председателят на малката партия „Да, България“ се връща и към старата си роля да прави внушения, целящи рушене на репутацията на всеки инакомислещ. Ето и един нагледен пример как се прави това:

Когато бяха протестите през 2013-2014 г., медиите на Прокопиев много ухажваха и лансираха професорът по конституционно право Георги Близнашки. Така той стана дори служебен премиер, назначен от семейния по това време приятел на Прокопиев - президентът Росен Плевнелиев. В момента, в който Близнашки се дистанцира от идеите на Иванов за промени в Конституцията, професорът бе низвергнат и буквално имиджа му сринат през медийния октопод. 

По подобен начин от седмица насам се действа спрямо евродепутатът Елена Йончева. Някогашната разследваща журналистка, публичен опонент на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, при това във времената, в които Христо Иванов бе министър в негово правителство, сега е обект на кампания, защото била приела поканата на Пеевски да се кандидатира за евродепутат от листата на ДПС.

Идентични „отровни стрелички“ пуска Христо Иванов и по адрес на Ваня Григорова, като интригантски подхвърля, че нямало да атакува Пеевски. 

Какво ли щеше да говори за Йончева или за Григорова Христо Иванов, ако двете успешни откъм политическо представителство дами споделяха неолибералните мантри за унищожаване на история и традиции, институции и държавност?! 

Като опитен „убиец на репутации“ Иванов не пропуска да нападне и енергийния министър в служебния кабинет – Владимир Малинов, който вече преговаря с турската страна заради договора с турската компания „Боташ“ за пренос на втечнен газ.

Но Христо Иванов и дума не обелва, че докато беше част от парламентарното мнозинство, брат му – Антон Иванов, съветваше министъра на енергетиката от ПП, чието име дори хората от енергийния бранш така и не запомниха. Така че да говори Христо Иванов за енергетика е меко казано нахално. 

Лицемерната арогантност на някогашния професионален протестър всъщност винаги е била негова отличителна черта. Пеевски правилно му свали маската като припомни как са обсъждали конституционната реформа на „мазно кафе“, на което Иванов и до днес не може да даде адекватен отговор.

Но тези дни от едно откровение на „депутата Христо“ от „Продължаваме промяната“, известен още като „Хазарта“, се разбра, че партийният лидер на „Да, България“ е послъгал в началото на годината. Тогава ПП-ДБ номинираха за конституционен съдия пенсионирания магистрат Борислав Белазелков.

Предложението дошло именно от Иванов, който се мотивира с професионалната биография и авторитет на Белазелков, чиято кандидатура била безапелационна, за разлика от тази на ГЕРБ.

Христо Петров сега признава, че всъщност номинацията на съдията Борислав Белазелков, който е бивш председател на политическото крило на „Да, България“ – Съюзът на съдиите в България, изобщо не е била приоритетна. Т

ъкмо обратното, до нея се е стигнало след отказ на друг юрист, който Иванов е лансирал. В публичното пространство от месеци се знаеше, че Прокопиев иска да прати в КС запознат с неговите дела адвокат. Последния обаче отказал и така се стигнало до компромисната номинация на Белазелков. 

Подобни примери за образа на Христо Иванов като двуликия Янус има още много. Това обаче далеч не е същественото. 

Идеология на разрухата

Какво всъщност предлага Прокопиев? Да, „грешката е вярна“, защото Христо Иванов не говори от свое име, а от името на собствениците на политическото ГМО, чието ръководство не желае да пусне, въпреки всичките му изборни провали. Иванов е просто гаулайтер на олигарсите, в чиито лимузини и офиси – влиза и излиза. А те нямат нито идеология, нито визия за развитието на страната.

Заради това и този път ще претърпят крах на изборите – защото не предлагат политики, не предлагат решения за хората, а единствено правят кампания на гърба на другите политици, чиито партии всъщност са направили така, че България да е част от модерния западен свят.

Защото, колкото и да се представя за американски възпитаник, Христо Иванов никога няма да избяга от комунистическите си корени, както и това не могат да направят менторите му и сподвижниците му.

За разлика от тях, партии като ДПС, СДС, дори и БСП и далеч по нови като ГЕРБ, винаги са следвали политика, която в крайна сметка е трасирала пътя към членството в НАТО и Европейския съюз. 

Българите не гласуват, защото всъщност „кученца“ като Иванов, Петков, Василев и компания, не са политическа алтернатива, те нямат идеология, нямат програми, нямат визия. И това най-добре се вижда в столицата, където от половин година властта е тяхна, но нищо от предизборните им обещания не се изпълняват.

Даже мнозина се чудят дали изобщо София има кмет или всичко е оставено на автопилот. Заради това са несгодите на България – липсата на плащания по Плана за възстановяване, поредно отлагане на присъединяването към Еврозоната, недоверието на хората в правосъдието. Просто защото кученцата на Прокопиев нито могат да управляват и реформират, те могат единствено да вредят и рушат.

И това става все по-ясно, колкото и да се опитват да заглушат реалността с джафкането си по адрес на Пеевски. Защото той не е просто пречка пред опитите им да превземат държавата, но и може би най-добре от всички политици осъзнава, че е време политическите вредители да бъдат изхвърлени на бунището на историята.

Добре е това да го разберат и всички онези кандидати за гласа на хората, за да може в България да се възстанови нормалността.