Защо приех номинацията на „Възраждане“?
Ще започна с благодарност към всички хора от десетките структури на партия „Възраждане“, които ме предложиха за участник в предстоящите избори за Европейски парламент. Признанието на толкова много хора е задължаващо. Това е не просто висока оценка за обществената ми дейност до този момент. Това е преди всичко призив за още по-активна работа в защита на българските национални интереси, в защита на свободата и на демокрацията, която през последните години е атакувана.
През вече немалкото на брой години, в които присъствам в общественото пространство, винаги съм защитавал свободата на личността и независимостта на държавата. За мен тези две неща не могат да бъдат разделени едно от друго. Няма как да бъдеш свободен в държава, която е подчинена на чужди центрове на власт. Директно казано, невъзможно е да си свободен в България, ако държавата ни е безгласен изпълнител на нарежданията, идващи от Брюксел или от Вашингтон. Точно заради това винаги съм защитавал две много ясни позиции. Първо, всички ние, гражданите на България да имаме правото да изразяваме свободно мнението си, без значение дали то се харесва или не на управляващите у нас и в чужбина. И, второ, винаги съм твърдял, че нашите национални интереси трябва да стоят над всичко останало и особено над онези изпразнени от съдържание евроатлантически ценности.
По време на дългогодишната ми работа в БНР и в други електронни медии, в стотиците статии, които съм публикувал в много списания, вестници, сайтове, в книгите, които съм написал, съм следвал една основна линия – да разширявам границите на свободата и на независимостта. Както на отделната личност, така и на нашата държава. Дълго време смятах, че това е достатъчно. Бях убеден, че силата на словото е толкова голяма, че е в състояние да променя реалността. И днес продължавам да вярвам в свободното слово. Само че от всичко, което става около нас, особено напоследък, се убедих, че вече думите не са достатъчни. Трябват и реални политически действия.
Има и още нещо много важно, което трябва да бъде казано, когато говорим за свободата на изразяване. През последните няколко години не само в България, в целия Евросъюз се вихри ужасяваща цензура. „Културата на отмяната“/cancel culture/, политическата коректност, русофобската истерия са на път окончателно да убият плурализма. За да се противопоставим успешно на усилията на цензорите, за да защитим множествеността на гледните точки и правото на всеки човек да говори свободно, а не да е длъжен да повтаря клишетата на управляващите, трябва да действаме със средствата на политиката. Медиите нямат възможността да се защитят сами срещу грубия натиск. Натискът от страна на евроатлантическите партии може да бъде победен, само когато срещу тях се изправят политически формации, защитаващи свободата.
Това е и основната причина, която ме накара да приема номинацията на партия „Възраждане“. Убеден съм, че участието в политиката ще ми даде много по-голяма възможност да защитавам както свободата на личността и медийната свобода, така и независимостта на България. Ама защо „Възраждане“, ще попита някой, защо не някоя друга формация? Поради факта, че „Възраждане“ днес е единствената партия, която има смелостта да отстоява свободата на България и в името на тази свобода да влиза в конфликти не само с тукашните си политически противници, но и с всевластните еврошефове. Ще ви напомня, че на конференцията на Европейската народна партия миналия месец Урсула фон дер Лайен спомена три партии, които според нея били заплаха. Между тях посочи и „Възраждане“. Да те посочи като опасност не друг, а председателят на Европейската комисия, за мен е най-голямото признание. Говорим за политик, който никога през живота си не е изрекъл и една оригинална мисъл, който винаги си е служил с набор от политически коректни фрази. Именно заради липсата на собствена мисъл Урсула фон дер Лайен беше сложена начело на ЕК. Нещо повече, освен евроклишета госпожата напоследък бълва и откровени глупости. Да споменем само „откритието“ ѝ, че руснаците били свършили резервните части за ракетите си и воювали с чипове от хладилници и перални. Трябва наистина да си опериран от всякаква способност за логично мислене, за да изречеш подобна глупотевина. Ясно е, че хора като Урсула винаги ще кажат на черното бяло и ще определят нещо, което е доста добро, като много лошо. Ето защо, когато председателката на ЕК заклейми „Възраждане“, тя всъщност направи най-добрата услуга на тази формация, защото показа, че пътя, по който върви партията, е правилният.
Разбира се, пътят на истината, пътят на защитата на свободата на България, е ужасно труден. Откакто „Възраждане“ започна да се превръща в значим фактор в политическия ни живот, тя стана обект на изключително мръсна клеветническа кампания. Чест прави както на партията, така и на нейния лидер Костадин Костадинов, че не се огънаха, че устояха на калния поток от клевети и лъжи, който се изсипваше, а и сега продължава да се изсипва върху тях от слугите на евроатлантическото статукво.
Безкрайно много уважавам хората, които имат смелостта да се изправят срещу статуквото – било то софийско, брюкселско или вашингтонско. Вярвам, че именно такива личности имат потенциала да върнат българската независимост. За мен е огромна чест, че бях поканен от тези хора, за да участвам в общите усилия за подкрепа на свободата в България. Това е битка, която може и трябва да бъде водена както в българския, така и в Европейския парламент. За щастие в Европейския съюз има много партии, които не са съгласни страните им да бъдат обикновени придатъци на брюкселската властова машина. Ако всички тези партии действат заедно, те биха могли да извършат една дълбока промяна в ЕС. В състояние са да превърнат този съюз от един подчинен на Вашингтон инструмент в самостоятелна и силна организация. Имаме нужда от Европейски съюз на свободните нации, а не от ЕС, ръководен от някаква кафкианска брюкселска машина.
Днес, всички ние, нормалните хора трябва да се посветим на една цел. Не бива да допускаме нашата Европа да бъде въвлечена в украинската месомелачка. Длъжни сме да бъдем на страната на мира, а не на войната. Всяко допълнително изпращане на пари, оръжия и, не дай Боже!, войски в подкрепа на режима на Зеленски, само удължава тази война и засилва риска от превръщането ѝ в световна.
Ето защо трябва да подкрепяме тези партии, които искат мир, а не тези, които настояват войната да продължи. В България именно „Възраждане“ е партията, която най-силно настоява за мир. ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС, изобщо всички евроатлантически формации продължават с лишените си от всякаква нормалност действия да бутат страната ни към участие във войната. Надеждата на „България“ за отстояване на мира се нарича „Възраждане“. Това е също една много важна причина да участвам в политическия живот на страната редом със съмишлениците си от тази формация.
