Бившият телевизионер и евродепутат - Николай Бареков, взе отношение по казуса с паметника на Альоша в родния му Пловдив. Под тепетата продължава сагата и дискусията дали статуята да бъде премахната, или да остане.

Бареков, който иначе от доста години живее в София, предпочитайки въздуха на столицата, сподели мнението си, напоено с доста носталгия, но според доста хора написаното от него е фалшиво.

"Израснах на пъпа на Пловдив в семейство на антикомунисти и "евроатлантици", от истинските. Вечерно време, като заспивах в аристократичната къща на прадядо ми Никола Пренчев - между църквите "Света Петка" и "Свети Лудвиг" на улица "Васил Хаджитанев", през нощния прозорец виждах светещото червено знаме да плющи над Партийния дом, покрива на Тримона с неговия огромен неонов надпис, осветеното Сахат тепе, греещия Альоша на Бунарджика и Античния театър.

Стаятата ми светеше в полунощ като ден от сиянията на града отвън. Всеки час чувах на този фон звуците от часовника на Католическата черква. Приказка от Андерсен.

Единственото нещо, което не се вписваше в този прекрасен ансамбъл беше червеното партийно знаме.

Знаете ли защо пловдивчани обичаме Альоша? Не само заради младостта ни и абитуренските изгреви, когато задължително завършвахме купона с неговото изкачване. Не.

Предполагам отговорът на всички от моето поколение ще бъде идентичен.

Обичам Альоша, защото баба ми, която не можеше да понася и мразеше комунистите, ми разказваше всяка вечер, че Альоша е руският войник освободил България и нас от турците и от тяхното Турското робство. Същото ми казваше и майка ми и дядо ми, само баща ми имаше малко по-особено мнение за Альоша, защото не обичаше да му стърчи над главата в Операта.

Но под Альоша беше най-добрият ресторант в Пловдив, в който мина младостта ми - Малкия Бунарджик на братовчед ни Божидар Данаилов.

Затова Пловдив обича Альоша - това е Руско-украинският войник, който ни освободи от турците през 1878 година и затова ни изглежда толкова голям, могъщ и добър.

Иначе отдалеч Альоша изглежда мъничък, ние си го представяхме само голям. Пловдив е град на 10 000 години. Преживял е родовообщинната епоха с траките и гърците, епохата на робовладелците с Римската империя и Византия, феодализма, Ренесанса, Просвещението, капитализъм, монархия, комунизъм и пак либерален фашизъм...

Ислямът, християнството и Античността...

Пловдив е преживял цялата човешка история и цялата кръв на човечеството е текла и тече във вените на този космоплитен и древен град с Римски стадион и величествен Античен театър. Нашият Стар град е най-красивият стар град в света заедно с колумбийската Картагена.

Пловдив е бил средище на четири империи - Македонската, Римската, Византийската и Османската. Империите ги няма. Пловдив стои и пази паметниците им и вечния спомен за тях. Альоша не е наш гост. Альоша е като нас, пловдивчанин, една майна от филибето с руско - украинска кръв, роден и израснал на пъпа - на Бунарджика.

Альоша иде от Изток, но крачи на Запад, а всъщност гледа пак на Изток и със свалена пушка, което издава самовглъбеност, примирение със смъртта и неизбежното, тъга по загубения мир, смирение и респект към подвига на падналите от двете страни на фронта и липса на агресия, глупаци.

Пловдив е град на Света. Град на кръстопътя между Изтока и Запада. Градът, който пази паметниците и историята си. Няма истински пловдивчанин, който иска да бута Альоша или някакъв друг паметник - турски, римски или древногръцки.

Сега вдигат шум десетина човека, чийто рода идват от околните села и още не са станали пловдивчани.

Спокойно, Пловдив превъзпитава всички селяни, стъпили някога в него. Просто отнема по няколко години. А за по-тъпите като Манол - понякога отнема цял един живот.

Снимката е на адвокат Кристиан Гьошев от неговия балкон", написа в профила си във Фейсбук Николай Бареков.