С този бюджет искаме България да се придвижи напред по доходи. Не трябва да поддържаме евтина работна ръка, заяви финансовият министър Асен Василев

Въпреки тежките критики Законъг за държавния бюджет за 2024 година бе приет на първо четене в бюджетната комисия.

"За" гласуваха 13 депутати, 6 бяха против, "въздържали се" нямаше.

Текстовете бяха подкрепени от ПП ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.

Партиите ще правят предложения за изменения в план-сметката преди второто четене.

От ГЕРБ-СДС определиха бюджета като "компромисен" като основната им критика беше свързана с размера на дефицита. В бюджета той е заложен на 3%. От ГЕРБ настояват да е по-нисък.

От ДПС обявиха, че напротив - подкрепят високия дефицит, ако се използва за инвестиции.

Остро срещу бюджета възразиха от "Възраждане", БСП за България и ИТН. Мотивите - недостатъчно развитата социална политика и високото ниво на дълг.

Проектът на бюджета за 2024 г. създава предпоставки за дисбаланси в икономиката, обяви по време на заседанието на бюджетната комисия в парламента управителят на БНБ Димитър Радев. Комисията разглежда държавния бюджет и бюджетите на здравната каса и общественото осигуряване.

По думите му, така заложения дефицит е прекалено голям. В най-добрия вариант той трябва да бъде в рамките на 1% през следващата година и нулев до три години, смята той.

“Не е реалистично да го постигнем, наясно съм. Това което е реалистично обаче, е че трябва да бъде заложен ясен тренд да се намали дефицитът в тригодишната прогноза - нещо, което ние не виждаме”, обясни Радев, цитиран от БНТ.

По думите му, именно заради прекалено високите разходи спрямо приходите в бюджета инфлацията има предпоставка да расте, вместо да намалява. Така се получава разминаване между провежданата политика от БНБ по отношение на парите и тази на министерството на финансите по отношение на бюджета.

Управителят на БНБ обърна внимание също, че заложеният фискален резерв не отговаря на нормативните изисквания. Минималният му размер остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това е ограничение само до размера на т.нар "Сребърен фонд". Трябва да има повече пари в него, посочи Радев.

Друга критика на Димитър Радев е, че няма необходимите буфери в бюджета за планираните разходи. Той препоръча 10-процентен буфер, който - ако не се реализират рисковете за задействането му, да бъде разходван през последното тримесечие на 2024 г. 

Все пак управителят на БНБ отбеляза и две положителни неща свързани с план-сметката. Първо, той е предложен и се очаква да бъде приет до края на годината, което ще нормализира бюджетната процедура и второ - има заложени ясни цели, но все още има недостатък по начина, по който те ще бъдат постигнати.

Любомир Дацов, председател на Фискалния съвет, посочи, че напълно споделя критиките и препоръките на БНБ. Нашата препоръка със списък с капиталови разходи е спазена, но искам да напомня, че тази практика съществуваше в периода 2007 - 2009 година. Необходимо е да има и резервен списък с проекти за инвестиции, защото в страната има проблем с усвояването на капиталовите разходи и се усвояват средно едва 30 - 36 процента от заложените. Политиката на бюджета е проциклична и няма как инфлацията да спадне през следващите години. Нашата инфлация спрямо тази на еврозоната е три пъти по-висока, предупреди Дацов.

Ако не искаме да вдигаме данъците, а ние не искаме, ние трябва да започнем да ги събираме, обяви Асен Василев в отговор на коментари от бизнеса, че някои мерки тормозят дейността му - като например декларирането на стоки с висок фискален риск. Василев напомни, че според повечето проучвания сивата икономика е с дял около 30%, или с други думи, всеки 1 лев на 3 лева не е обхванат от данъчната система. Обяви, че "ще заживеем в съвсем различен свят, когато тези проценти бъдат свити до 20 или 15. Анализира, че когато се взимат мерки и вече се вижда по-висока събираемост, е нормално да има съпротива, защото хора, които досега не са плащали данъци, сега ще трябва да го правят. Допълни, че все пак въпросът е по-голямата събираемост да става по най-безболезнен начин за бизнеса.

Националният омбудсман Диана Ковачева отчете, че се предвижда ръст на помощите за отглеждане на деца с увреждания до завършването на средно образование, но посочи, че все още няма изграден механизъм за автоматичното актуализиране на тези помощи.

Обърна внимание и на това, че данъчните облекчения върху доходите на хора с 50% и по-голяма инвалидност не са актуализирани от 2007 г., когато минималната заплата е била 220 лв.

В началото на заседанието министърът на финансите Асен Василев представи параметрите на бюджета за догодина и призова депутатите да разгледат много внимателно капиталовата програма. 

„Ще направя кратко представяне на рамките на бюджета, защото последните седмици се занимаваме много с него и всички параметри са обсъдени.“, заяви министърът на финансите Асен Василев, който участва в заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

"В бюджета е предвиден растеж на БВП до 3.2%. Предвидени са 10 млрд. лева за публични инвестиции, което е рекорд. Очакваме инфлацията догодина да продължи да се забавя. Бюджетът е разчетен при 3% касов дефицит, което напълно покрива Маастрихтските критерии и по-този начин се спазват всички условия за членството на България в Еврозоната", категоричен бе Василев.

"Капиталовите програми в предишните бюджети се използваха за буфер и не се инвестираха. Това доведе до едно значително изоставане на България от Румъния, а и от всички държави от ЕС в това отношение. Цялостното инвестиране на Капиталовите програми ще гарантира ръст на БВП и ръст на доходите на всеки един човек. В бюджета има сериозни средства за социални и демографски плащания. Увеличават се парите за отглеждане на деца с трайни увреждания. Ще се разкриват и нови социални услуги", разкри финансовият министър.

"Парите за здравеопазване се увеличават с над 1 млрд. лева тази година. Моята молба е, когато се разглежда бюджета на НЗОК в здравна комисия, да се види и разбере, че тези пари наистина ще доведат до по-добро здравеопазване. Увеличават се парите за извънболнична помощ, което ще доведе до превенция на по-тежките заболявания. Увеличават се и средствата за медицинска помощ в малките населени места", добави Асен Василев.

"Пенсионната политика следва Швейцарското правило. Предвижда се увеличение на пенсиите с 11% от 1 юли. Предвижда се и увеличение на вдовишките пенсии. За спорт в бюджета предвиждат повече средства във връзка с предстоящите олимпийски игри. В сектор "Култура" се предвиждат 50 млн. лева повече за сценичните изкуства, както и повече средства за читалищата", каза министър Василев.

"С този бюджет искаме България да се придвижи напред по доходи. Не трябва да поддържаме евтина работна ръка. Никоя държава не е станала богата с евтина работна ръка. Очакваме ръст на доходите с 11%, което е два пъти повече от ръста на инфлацията. Данъчната политика се запазва, с изключение на 15% данък за големите предприятия, които отчитат печалби над милиард и половина, като тук спазваме европейската директива", завърши изложението си Асен Василев