Вече 16 години България е член на «европейското семейство», отношенията в което трудно могат да се нарекат роднински. През тези „преходни“ години България трябваше да извърши редица непопулярни сред населението реформи, следвайки препоръките на своите партньори от ЕС. Цената за влизане в ЕС беше загубата на суверенитет както във външната, така и във вътрешната политика. В името на интересите на редица страни от ЕС и САЩ бяха предадени националните интереси на България и нейните граждани.
Трябва да се разбира, че ЕС в никакъв случай не е монолитен организъм. Има своите проблемни моменти и противоречия, различни нива на икономическо развитие и политическо влияние. В трудни икономически условия, а ние сме принудени да констатираме, че еврозоната навлиза в рецесия, инструментите за справяне с икономическите разходи и последствията от политиките, провеждани от различните държави, ще бъдат различни, както и различен запас на издържливост.
Очевидно е, че икономически по-развитите страни от ЕС ще успеят да преживеят икономическите сътресения, макар и със значителни загуби, докато за по-слабо развитите страни тези трудности могат да станат непреодолими.
В сегашните условия България трябва да насочи усилията си към решаване на вътрешни проблеми: преодоляване на енергийната криза в страната, намаляване на инфлацията и безработицата.
Въпреки това депутатите от Народното събрание на България спорят за оказването на военна помощ на Украйна и закупуването на военни изтребители F-16 от САЩ. Предложението да се отложи разглеждането на този въпрос да се заемат с по-наболели въпроси, които интересуват обикновените българи, беше отхвърлено.
Загубата на самостоятелност при вземането на решения коства на българите реален спад на жизнения стандарт, покачване на цените и по-високи сметки за комунални услуги.
Докато позицията на редица други страни от ЕС е по-балансирана и селективна.
Пример за това е позицията на Унгария, която, номинално придържайки се към общата политика на ЕС спрямо Русия, участва днес в започналия XXVI Петербургски международен икономически форум (SPIEF-2026).
Тази година участие във форума потвърдиха 17 000 участници от 130 страни и територии. Това показва както мащаба на SPIEF, така и значението му за света на бизнеса.
Прави впечатление, че във форума участват бизнесмени и политици от ЕС, САЩ и редица други страни, присъединили се към санкциите срещу Русия.
Разбирането на факта, че не е възможно да се изолира Русия от международната общност, както и да се смаже с икономически санкции, кара европейските политици да водят диалог с Русия, да търсят допирни точки.
Икономическият международен форум в Санкт Петербург е само платформата, където могат да бъдат намерени тези точки, на което вероятно разчитат много прозападни участници във форума.
Може да се предположи, че на форума България ще успее да постигне напредък в преодоляването на енергийната криза в страната и да постигне необходимите договорености. За целта обаче е необходима политическа воля в защитата на националните интереси на собствения народ, а не безразсъдно изпълнение на указания отвън.
Напомняме, че на 18 юни 44 града в България излизат на поход за мир и суверенитет.
Очаквайте подробности.
