Характерно за промените е, че те не налагат свикване на Велико народно събрание, а остават в полето на обикновено НС.
ДПС се превръща в основен фактор за конституционните промени в 49-ото Народно събрание.
Знаковите фигури на Движението - лидерът Мустафа Карадайъ и депутатът Делян Пеевски подкрепиха кабинета "Денков-Габриел" с изричното уточнение, че дават гласовете си не за правителството, а за извършване на дълбока конституционна реформа.
След вота двамата обясниха, че са гласували за обещаната конституционна реформа и че ще бъдат активни участници от името на ДПС в специалната парламентарна комисия, която ще обсъжда текстовете.
"Разговаряме за конституционната реформа, нали това беше смисълът да подкрепим правителството", каза днес Пеевски след 30-минутна среща със съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков.
Пеевски изтъкна, че в момента трите формации обсъждат идеите на ДПС за промени в Конституцията, а след това предмет на дискусия ще бъде законопроектът на "Продължаваме промяната - Демократична България".
"От всички проекти ще направим един, който заедно да внесем", заяви той.
От вчера всички се питат - къде проектът на ДПС за конституционните промени.
Епицентър.бг го представя, след като се запозна с текстовете.
Припомняме, че проектът на ДПС за промени в Конституцията бе представен за първи път в началото на февруари 2022 година, когато лидерът на Движението Мустафа Карадайъ занесе документа първо в Брюксел, а след това го промотира на всички политически сили в Народното събрание, като ги посети лично в парламентарните им стаи.
"Главният прокурор да има само методически функции", заяви тогава Карадайъ и уточни, че са говорили с всички парламентарни групи без "Демократична България".
Характерно за промените на ДПС е, че те не налагат свикване на Велико народно събрание, а остават в полето на обикновено НС.
Според Карадайъ в проекта са взети предвид мненията на експерти, делата и мотивите в решенията на Европейския съд на правата на човека (ЕСПЧ), становищата на Венецианската комисия, докладите и препоръките на ЕК.
В изготвянето на проекта са участвали бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров, преподавател в Софийски университет, и неговият екип, както и други бивши членове на КС.
От екипа на главния прокурор не са участвали, подчертаха от ДПС.
Какво предвиждат промените на Конституцията, представени от ДПС?
Най-силен интерес предизвикват поправките, свързани с държавното обвинение и главния прокурор.
Мотив за изготвянето им е и решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“, където се констатира липсата на гаранции в българската правна система за провеждане на независимо разследване срещу главния прокурор. Въпросът остава нерешен вече повече от 10 години, а обещание да се намери ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и заместниците му намери място и в Плана за възстановяване и устойчивост, откъдето очакваме милиони.
Как отговарят на предизвикателството от ДПС?
Главният прокурор – без възможност да осъществява надзор за законност
В проекта си ДПС предлага да се премахне правомощието на обвинител №1 по член 126, алинея 2 от Конституцията, което предвижда осъществяването на надзора за законност.
Това означава, че занапред главният прокурор няма да може да се произнася върху конкретни прокурорски актове и най-важното – слага се края на пирамидалната структура на прокуратурата – факт, критикуван от европейските институции.
Отмяната на споменатото правомощие премахва и възможността обвинител №1 да се произнася по прекратени преди години дела, ако актът на прекратяване не е бил обжалван пред съда.
Остава второто правомощие на главния прокурор по член 126, аления 2. То предвижда да се осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, като целта е еднаквото прилагане на закона.
Както вече анонсираха от ДПС техният проект разделя Висшия съдебен съвет на два висши съвета – на прокурорите и на съдиите, и изважда от състава им досегашните членове по право – главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС.
От ДПС предлагат 7 от членовете във Висшия съвет на съдиите да се избират от съдийската гилдия, а 6 от Народното събрание с мнозинство от две трети.
В отговор на коментарите за нуждата от обществен контрол над прокуратурата от ДПС предлагат шестима от членовете на Висшия съвет на прокурорите да се избират от гилдията им, а 7 - от НС, отново с мнозинство от две трети.
Надзорът по законност да се отнеме от главния прокурор и да се възложи на съответните по-горни инстанции на прокуратурата.
От ДПС предвиждат и специален орган - Висш съвет на магистратите, който да се занимава с бюджета и стопанската дейност в системата.
ДПС предлагат и Инспекторатът на съдебната власт да се раздели на съдийски и прокурорски, като отново членовете му се избират с мнозинство от две трети.
Какво означава промяната, приложена към фигурата на главния прокурор?
Изваждането му от Висшия съвет на прокурорите премахва възможността за влияние както върху работата на Съвета, така и върху кариерното развитие и налагането на дисциплинарни санкции върху прокурори и следователи.
По този начин се отговаря на още една критика от страна на европейски институции и от Венецианската комисия, които в забележките си винаги са подчертавали с критичен тон възможността за влияние.
Изборът на главен прокурор и на председателите на двете върховни съдилища ще се извършва с мнозинството на две трети от съответния висш съвет, предвижда проектът.
Създават се и два независими инспектората – към Висшия съвет на съдиите и към Висшия съвет на прокурорите.
Кой ще може да разследва и проверява главния прокурор?
Предвижда се също така проверки и разследвания срещу обвинител №1 да могат да се правят от прокурори от Върховната касационна прокуратура, като всеки отделен случай ще се възлага от Висшия прокурорски съвет на прокурор, излъчен след случаен подбор.
Случайният подбор ще се прави само между магистрати, които имат поне 25 години стаж в системата.
Като гаранция за независимо разследване се изключва възможността за институционално или процесуално влияние и се въвежда важна промяна – след приключване на случая прокурорът, разследвал главния, може да бъде преместен по негово желание като съдия във Върховния касационен съд.
По време на проверката съответният прокурор ще разполага с имунитет.
В предложенията на ДПС е записано, че за „независим прокурор“, който може да проверява главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС при данни за извършено престъпление от общ характер, „може да бъде определен прокурор с най-високата комплексна оценка от последното атестиране, който през последните пет години не е бил наказван за извършено дисциплинарно нарушение.“
За времето, през което извършва проверката, независимият прокурор не подлежи на атестиране и срещу него не могат да бъдат образувани дисциплинарни производства, проверки за почтеност и конфликт на интереси, включително такива за установяване на нарушаване на независимостта на магистратите и обстоятелства по член 129, алинея 3, точка 5.
Сезиране на Конституционния съд
Проектът на ДПС включва възможност за пряко сезиране на Конституционния съд чрез индивидуална жалба на граждани. Те ще могат да отправят искане до конституционните магистрати за установяване на противоконституционност на закон, който нарушава техните права и свободи. Предвижда се това да става чрез ВКС и ВАС, които не могат да го отклонят.
Предложението за индивидуална жалба до КС отдавна е лансирано и от президента, но държавният глава още не е представител проект за промени в основния закон. Проекти не са депозирани в сегашния парламент и от мнозинството, като в НС бе създадена временна комисия за промени в Конституцията, която щяла да търси съгласие.
На практика ДПС изпревари всички останали. В промените, предлагани от партията, изборът на съдии в КС от квотата на Народното събрание, става с мнозинство от две трети.
Край на забраната за двойно гражданство
Проектът предвижда край на разпоредбата висши държавни длъжности да се заемат само от лица с българско гражданство.
Това би могло да бъде краят на забраната за двойното гражданство, което породи редица скандални казуси през последните 30 години. Най-пресният от тях засяга премиера Кирил Петков, който стана министър без отказът му от канадско гражданство да е станал юридически факт.
През октомври миналата година Конституционният съд реши, че назначението на Петков като служебен министър през май 2021 година е било противоконституционно. Съдът постанови в мотивите си, че „според Конституцията на Република България само български граждани могат да участват в управлението на страната на национално ниво, като за заемането на някои висши държавни длъжности наличието на друго, освен българско гражданство, е изключено и неспазването на този конституционен императив представлява непреодолимо в последващ момент препятствие.“
Случаят „Петков“ отвори темата за отпадане на изискването само български граждани да заемат висши държавни постове – народни представители, министри, министър-председатели.
Според ДПС промяната преодолява една дискриминация спрямо стотици хиляди български граждани, които са учили и работили в други страни и оттам имат образование и опит, които биха могли да бъдат полезни за българското общество.
В Брюксел, където представи идеите на ДПС за промени в основния закон, Карадайъ подчерта по повод двойното гражданство: „В други страни членки на ЕС няма такова изискване за народните представители и министрите“. И още: "От този казус обаче изникна необходимостта за решаване на още един въпрос. В България в момента има отнемане на конституционни права чрез закон - правото на гласуване. Чрез настоящ адрес се отнема правото на глас на български граждани на европейски и местни избори. Така в разговорите възникна и идеята в Конституцията да се запише изрично, че правото на глас не може да се отнема по никакъв начин“.
ДПС предлагат нова аления към точка 10 в основния закон, който гласи, че „не се допускат никакви ограничения на избирателните права, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение, имуществено състояние, местожителство или местопребиваване“.
