Необходима е спешна промяна в Закона за съдебната власт /ЗСВ/, която е възможна без промяна на Конституцията. Това заяви на пресконференция на ПП Въэраждане адв. Румяна Ченалова, ръководител на екипа юристи изготвил проекта. Промените, които са необходими са свързани с независимостта до степен на недосегаемост на главния прокурор, независимо как се нарича той - Цацаров, Гешев или който й да е следващ, коментира Ченалова.
Този факт беше многократно коментиран и поставен като проблем, както от ЕК в годишните доклади и сега провежданият мониторинг, така и от Венецианската комисия. За съжаление въпросът остава нерешен, поради което ние направихме конкретни предложения.
"Всички знаем, че министърът на правосъдието от служебното правителство Янаки Стоилов внесе искане за освобождаване от длъжност на главния прокурор, което остана неразгледано, тъй като с мнозинство Висшият съдебен съвет /ВСС/ прие, че това предложение е недопустимо. Това стана възможно, защото Законът за съдебната власт не разграничава качествата на всеки от така наречените тримата така наречени „големи", т.е. председателите на върховните съдилища и главният прокурор. Те едновременно са членове по право на ВСС и административни ръководители.
Само че Законът за съдебната власт разписва подробно как се освобождават изборните членове на ВСС, не членовете по право, както и всички други административни ръководители. На места законът е неясен, има противоречия между определени норми, което изисква неговата промяна в следния смисъл - ние детайлизираме процедурата по освобождаване на всеки от тримата големи като предлагаме предложения за тяхното дисциплинарно освобождаване от длъжност за нарушения по чл. 129 ал. 3, т. 5 от Конституцията да могат да правят органите, които по силата на ЗСВ правят предложения за назначаването им - това са министърът на правосъдието, така и определени членове на ВСС от съответните колегии. Ние с това предложение уреждаме въпроса каква е процедурата - процедурата е същата каквато е разписана в ЗСВ за изборните членове на ВСС - а именно след внасяне на предложението, в рамките на 1 месец пленума на ВСС образува производството, разглежда материалите, изслушва съответните лицата и взима решения, с което може да откаже или да изготви предложение до президента за дисциплинарното им освобождаване, което подлежи на съдебен контрол.
Разгледани са и въпроси за временно отстраняване от длъжност, което е регулирано от закона само за редовите магистрати и останалите административни ръководители. Това е така, тъй като законът разписва, че решенията се взимат от съответните колегии. Този подход е неприложим по отношение на тримата големи и изборните членове на ВСС, поради което ние предлагаме такива промени.
Наред с това нашето предложение става задължително това тяхно временно отстраняване за предвидения срок за останалите магистрати - 3 месеца по съображение, че тяхното качество едновременно на членове по право и ръководители на съответните органи на съдебната власт, техните ежедневни контакти с лицата от ВСС, възможността за влияние, зависимости и други, създават сериозни съмнения какво ще бъде решението на пленума.
Или на практика нашето предложение се свежда до следното - посочени са определени лица, които могат да сезират Пленума на ВСС за извършени дисциплинарни нарушения от главния прокурор и председателите на върховни съдилища за нарушения по чл. 129 от Конституцията. В тридневен срок ВСС образува производство, като отстранява временно от длъжност главния прокурор или председателите на съдилищата до приключване на производството, като това отстраняване е задължително. Производството приключва рамките на 2 заседания на пленума, той се произнася с решение, то подлежи на съдебен контрол.
Второто предложение касае състава на ВСС - в пожелателен характер в закона за ЗСВ е посочено, че Народното събрание, когато избира 11 от членовете на ВСС съобразява техните професионални качества и избира между хабилитирани лица, лица, които имат съответни научни трудове и други. Ние смятаме е последните и не само последните спорове между членовете на ВСС, противоречивата им дисциплинарна практика, необходимостта от тълкувателна дейност на Върховния административен съд във връзка с неразбирането на ВСС на основни въпроси по административното производство и в частност дисциплинарното производство, налагат между членовете на ВСС да има задължително хабилитирани лица със специалност в областта на публично правните науки, както и лица, които задължително са минали поне 3 нива на съдебната власт от възможните четири - районно, окръжно, апелативно и върховно, а за административните магистрати Административен съд и ВАС, като предлагаме освен по едно хабилитирано лице за всяка от колегиите Народното събрание да избира и по две лица преминали през тези три нива на съдебната власт, едното от които е със специалност в областта на административното право и процес.
По този начин ще дадем възможност за включването на специалисти, които ще могат качествено да изпълняват една от основните функции на - това е административна дейност. ВСС е административен орган и като цяло неговата дейност има такъв характер.
Третото предложение касае НСлС, ние предлагаме отделянето й от прокуратурата. Към момента НСлС е изключително зависима от прокуратурата. Следствените отдели са на пряко подчинение и формирани към окръжните прокуратури. Всички следователи се назначават от съответните прокуратури, освобождаването им се извършва от прокурорската колегия на ВСС. Ние смятаме, че Наказателно процесуалният кодекс гарантира в достатъчна степен възможността прокуратурата да упражнява надзора за законност, който е една от основните й функции, защото работата на следователите по досъдебните производства е пряко подчинена на контрола на прокуратурата. Указанията и разпорежданията на прокурора са задължителни, актовете на следствените органи подлежат на обжалване пред съответния прокурор, респективно по-горестоящ прокурор. Така, че тази изключителна зависимост, в която са поставени следствените органи е в противоречие с идеята за самостоятелност на органите на съдебната власт, един от които са следствените органи, така както е разписано в Конституцията. Наред с това ние предлагаме и възможност за директора на НСлС в определени случаи да изпълнява длъжността прокурор по разследване срещу главния прокурор. Какви са тези случаи? Както знаем Конституционният съд се произнесе във връзка с питането за необходимостта от специален прокурор, който са извършва разследването срещу главния прокурор, като неговото виждане е , че всеки прокурор може да извършва такова разследване. На практика това е така, но в действителност не може да не бъде отчетена зависимостта - организационна, властова, с оглед на йерархичната структура на прокуратурата на всеки прокурор, който би дръзнал да образува досъдебно производство срещу главния прокурор, който й да е той.
Ето защо ние предлагаме следното: В случаите, когато сигнал досъдебно производство в материали, които се събират в хода на извършвани проверки, независимо дали от органите на МВР или който и да е орган на изпълнителната власт - НАП, също така от КПКОМПИ и други, копие от тези материали да бъдат изпращани на директора на НСлС, който е в правото си да прецени дали са налице достатъчно данни за извършвани от гл. прокурор престъпление от общ характер. В тези случаи той образува досъдебно производство, с факта на което си действие, придобива качеството на изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу главния прокурор. Едновременно след привличане на главния прокурор в това му качество, директорът на НСлС по силата на промените, които предлагаме, изпраща предложение до ВСС за временно отстраняване на главния прокурор и всеки от председателите на Върховните съдилища за срок от 3 месеца, който е максималният предвиден за всички магистрати в ЗСВ. В общи линии това са нашите предложения. Засягат три основни въпроса - недосегаемостта на главния прокурор, как може да бъде разследван той и от кого и как следва да се промени структурата на ВСС, така че да се осигури качествено административна работа, произнасяне и правораздаване.
"Всички говорят, че са необходими законови механизми, които да осигурят както едно по-добро правосъдие, така да осигурят и възможността за ограничаване безконтролността и безотговорността на фигурата на главния прокурор.", коментира проекта зам.председателя на ПП Възраждане адвокат Петър Петров.
"Всички го говорят с цел събиране на политически дивиденти, но никой не прави нищо конкретно по въпроса. Нито една от партиите, които са представени в този парламент, а и в предходния, не направи достатъчно, за да предложи подобни законодателни промени. Предходното Народно събрание от 74 внесени законопроекта, разгледа само 1, а именно Изборния кодекс. Това Народно събрание, настоящото, смятам че няма да успее и толкова да направи и трябваше да бъде оставено служебното правителство, в лицето на служебния министър на правосъдието Янаки Стоилов, да се опита да въздейства със законови механизми, според възможностите си, върху тази безконтролност и безотговорност, която има главният прокурор.", каза още Петров.
Не са една и две репресиите върху български граждани от страна на прокуратурата, особено по време на протестите от миналата година. Мисля, че всички сте чули, че около 1000 души са били разследвани и подслушвани, поискани от страна на прокуратурата, одобрени от Специализирания наказателен съд с основание повдигане на въстание, общо взето престъпления против държавата. Ние не можем да се съгласим с подобни действия на прокуратурата, още повече че доста членове и симпатизанти на „Възраждане" бяха репресирани, бяха им повдигани обвинения. Ние от „Възраждане" бихме искали главния прокурор да се занимава с престъпленията, извършени от управляващия режим вече повече от 30 г., а не да се занимава с неразследване на престъпленията, които са извършени върху българските граждани по време на протестите. И подопечната му прокуратурата да не се занимава с едни тоталитарни мерки за разследване на невинни български граждани, когато желаят да изразят своята позиции срещу наглата корумпираната власт. Именно поради това съобразно ролята, която ни отреди българският законодател на последните парламентарни избори, ние можем да направим единствено предложения, адресирани към 4-те партии, които се заявяват че се борят уж против статуквото в шоуто на парламента понастоящем, както и до представителите на служебното правителство, като се надяваме същите да бъдат разгледани и законодателна власт да се вразуми малко. Да не се занимава с пошли пазарлъци, а най-накрая хората, избрани от българските граждани и ги представляват, да започнат своята законодателна дейност.
Ние от „Възраждане" сме се нагърбили със задачата да покажем пътя към справедливостта и към такава уредба на магистратите, която да осигури едно наистина справедливо правосъдие в полза на българските граждани.
