Японската икономика бе толкова болна и в толкова дълъг период, че мнозина престанаха да търсят признаци за съживяване. Но при поглед отблизо те се виждат. Годините на масиран фискален и монетарен стимул, изглежда, са дали някакъв резултат. Безработицата е под 3%, най-ниското ниво от 23 г., и заплатите се покачват, поне за обикновените работници. Цените също пълзят нагоре, макар с много по-малко, отколкото е целта на Bank of Japan за 2% инфлация. За външни лица това може да не звучи впечатляващо. Но за страна, която почти 30 г. страда от рецесия и дефлация на приливи и отливи, това е перспектива за спасение. Последните 18 месеца на скромен растеж представляват най-продължителният подобен период от над 10 г.
Архитектът на това полусъживяване Шинцо Абе е премиер почти от 5 г. - близо до рекорда за периода след спукването на огромния балон с цените на активите през 1990 г. Миналата седмица той свика предсрочни избори за 22 октомври. Резултатът едва ли е под съмнение: би било смайващ обрат, ако Либералдемократическата партия на Абе (ЛДП), която сега има мнозинство от 2/3 заедно със съюзничката си „Комейто", не състави следващото правителство. Редица скандали обаче подкопаха авторитета на Абе и той може да е изправен пред по-голяма конкуренция, отколкото очаква. Политиката може да извади от релси плахото възстановяване, оставяйки отново в тресавището третата най-голяма икономика в света.
По време на мандата си Абе отлагаше ключови, но непопулярни реформи, чиято цел е да държат икономиката изправена, когато накрая бъде оттеглена фискалната и монетарната подкрепа. Той още обещава да промени неустойчивата пенсионна система, да открие за конкуренция защитени сектори, да улесни уволнението на служители и т.н. Имаше разумни причини за отлагане. Политически и икономически имаше смисъл да се чака, докато започне възстановяването, преди да се предпишат неприятни лекарства.
Лошите навици на Абе
Сега обаче политиката, изглежда, усложнява нерешителността на Абе. Той свика изборите над 1 г. преди редовните, вероятно с разбирането, че през следващите 14 месеца шансовете му едва ли ще се подобрят. Една от причините за загриженост е създаването на Партията на надеждата, водена от губернатора на Токио, неотдавна дезертиралата от ЛДП Юрико Койке. Новата партия ще замени базираната в Токио, която тя доведе до категорична победа над ЛДП в местните избори тази година. На практика тя поглъща партията, която сега е основна опозиция – демократите, като така ще обедини основните съперници на Абе.
Изборите могат да влошат нещата, ако подкопаят авторитета на Абе и като се има предвид ентусиазмът му за реформи. ЛДП вероятно най-малко ще загуби няколко места. Ако загубите са по-големи от очакваните, амбициозни членове на ЛДП могат да се опитат да го изместят като лидер на партията.
Но колкото и голямо да е мнозинството на ЛДП и независимо кой ще поеме властта, би било сериозна грешка да се остави наполовина свършено възстановяването на икономиката. Реформата ще става само по-трудна с времето. Държавният дълг е над 250% от БВП. Населението застарява, а работната ръка се топи – спирачки за растежа, които ще стават още по-сериозни.
Дрънкането на оръжие от Северна Корея може да е изместило вниманието на някои избиратели от икономиката към националната сигурност. Това увеличава силата на Абе: по отношение на Ким Чен-ун Япония се нуждае от силен лидер, който работи добре с трудния си съюзник – Америка на Доналд Тръмп. В дългосрочна перспектива обаче провалът с избягването на икономическия упадък ще постави също такава заплаха за сигурността на Япония. Икономическите болести траяха толкова дълго, че мнозина избиратели и политици биха могли да решат, че са свикнали с тях. Само че големите бюджетни дефицити и хлабавата монетарна политика могат само да скрият проблема. Междувременно се изплъзва възможността нещата да се поправят без много трусове.