Това каза историкът проф. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет за шуробаджанащината, провокиран от подадената, но неприета оставка на Делян Добрев. Според него пръв Захари Стоянов е формулирал този проблем, като измисля понятието „зетьо-шуро-баджанакизъм“, с който означава управлението в Източна Румелия.Палангурски е убеден, че обществото се противопоставя най-ефективно на шуробаджанащитата, когато е най-силна опозицията.

Професорът обясни пред БНР, че след изборите за местна власт ГЕРБ ще отговаря за всичко и това е преяждане с власт. "Когато преминеш Рубикона на многото власт, дадена от народа, всички видове проблеми – местни, локални, селски – вече стават национални. Съвсем логично, когато пък опозицията се окопити и стане по-силна, а не маргинална да започнат атаките по най-лекото направление… Хората знаят във всеки град, във всяко село тези връзки и те много бързо могат да станат политически проблем. И съвсем логично опозицията се възползва от това", допълни той.

Този извод е абсолютно валиден според историка винаги, когато имаме „подобен тип вземане на повече власт – когато тя се концентрира, започва обратен процес“. Актът на подадената оставка на народния представител, която не бе приета, на практика се обезсмисля, смята Палангурски. Според него изявления от типа: „Ако днес приемем оставката, следваме всички ние“ – са доказателство за разпада на политическата формация, която има повече власт – „самата тази политическа формация не усеща, че явно са започнали процеси на вътрешна деструкция".

Шуро-баджанашките връзки съществуват, но въпросът е доколко те обхващат публичното пространство, смята докторът на историческите науки. Неговият извод е, че явно е дошло това време и оттук нататък разяждането на властта е съвсем логично и естествено по дефиниция.

"Почти няма парламент, в който да не избухвал подобен скандал на случилото се около народния представител Делян Добрев, припомни анализаторът, като даде пример с четиримата синове на Славейков, с брата на Стефан Стамболов, както и с времето на тоталитарната система, където във властта са били цели фамилии. Проф. Палангурски заключи:"Това за мен е естествена структура на управление за онези общества, в които гражданското присъствие е повече фасадно, отколкото истинско. Няма какво да си кривим душата. На Балканите сме фасадна демокрация"