Ще плати ли българският данъкоплатец близо 190 млн. лв. под формата на партийни субсидии през следващите четири години? Отговор на този въпрос ще получим след около два месеца, когато ще станат ясни резултатите от предсрочните парламентарни избори.

Предварителните сметки обаче сочат именно към тази перспектива, показват изчисленията на Фрог. Консенсусът между двете най-големи социологически агенции в страната „Галъп” и „Алфа рисърч” е, че се очаква висока избирателна активност и във вота участие ще вземат около 4.3-4.5 млн. души. Вероятна причина за това е въвеждането на задължително гласуване, което за първи път ще се приложи по време на парламентарни избори.

Социологията на двете агенции се обединява около още един феномен – близо 95% от гласувалите ще го направят за партии, които ще преминат границата от 1% на вота. Припомняме, че именно тя им гарантира и държавни субсидии, равняващи се на 11 лв. за всеки получен глас.

Грубите сметки показват, че държавата ще трябва да плаща около 47 млн. лв. ежегодно на формациите, успели да преминат границата от 1%. За четиригодишен мандат на 44-ия парламент това означава, че сметката достига внушителните 188 млн. лв.

Сметката идва на фона на резултатите от националния референдум в края на миналата година относно размера на субсидията. Тогава 72% от участвалите във въопроса или 2 516 791 души гласуваха държавното дотиране да бъде намалено до 1 лв. за глас.