Що за комедия се разигра около най-висшия държавен пост! Изминаха пет месеца откакто Йоахим Гаук обяви, че няма да се кандидатира за втори президентски мандат, с което постави федералния канцлер и председател на Християн-демократическия съюз /ХДС/ Ангела Меркел пред трудна дилема. Меркел не случи с намирането на кандидати. С Хорст Кьолер и Кристиан Вулф през 2004 и 2010 г. тя се провали, а през 2012 г. Гаук и беше наложен от коалиционния партньор Свободна демократическа партия. Сега бавно и против нейната воля канцлерката трябваше да се върне към тази тема – и нейните най-лоши страхове се оправдаха. Въпреки че коалицията ХДС/ХСС има най-голямата група във Федералното събрание, което избира президентът, и имаше шанс да изпрати свой кандидат в двореца Белвю, привлекателна кандидатура така и не беше открита в консервативния лагер. Седмици и месеци отказите валяха като из ведро. В крайна сметка Ангела Меркел остана с празни ръце. Козовете на ГСДП Йоахим Гаук няма да се кандидатира за втори мандат. Йоахим Гаук няма да се кандидатира за втори мандат. Това беше подходящ момент за председателя на ГСДП Зигмар Габриел, за да извърши политическа маневра. Без никакво предупреждение той вкара в дискусията своя съпартиец – Франк-Валтер Щайнмайер. Това беше уникална възможност и сполучлив ход. Ако съществуваше описание на вакантната работа „Президентът на ФРГ", то министърът на външните работи би бил подходящ по всички критерии: разумен, опитен, дипломатичен и предразположен към хората. Наистина той не е роден оратор: неговата риторика се свежда до дипломатическа неопределеност. Но това, че още през август той ясно определи Доналд Тръмп като „проповедник на ненавистта" и отказа да го поздрави след изборите, ни позволява да се надяваме на по-голяма яснота в изказванията. Ангела Меркел също цени Щайнмайер и от човешка, и от политическа гледна точка, защото тези двама прагматици много си приличат. Дилемата на Меркел е в това, че Щайнмайер не е член на нейната партия. С оглед на предстоящите през септември 2017 г. парламентарни избори канцлерът не можеше да одобри кандидатурата на ГСДП. Тя до последно се съпротивляваше и дори открито заиграваше с премиера на провинция Баден-Вюртемберг и влиятелен политик от партията на „Зелените" Винфрид Кречман. Глас на разум или загуба на авторитет?
Но ХСС не искаше да допусне подобно нещо: тогава по-добре да е Щайнмайер! Най-малкото с неговата кандидатура могат да се спечелят точки пред народа: Щайнмайер както никой друг политик се ползва с любовта на германците. В крайна сметка Меркел, сблъсквайки се с противопоставянето от страна на ХСС и притисната до стената, не й остана нищо друго, освен да се предаде. Сега тя нарича Щайнмайер кандидат, подсказан от гласа на разума – и тази формулировка може да бъде интерпретирана по-различен начин. Защото това е разумно решение не само за лидера на ХДС: от рационална гледна точка, това беше единственият възможен път. В крайна сметка, тя просто не успя да намери друг кандидат. За Меркел това е удар по авторитета, а за ХДС и ХСС – свидетелство за остър кадрови дефицит. И как е възможно, че в техните редици няма никого, който би имал качествата на президент и който би се съгласил да заеме тази длъжност?
