Само това изявление (на говорителката на Външно в Москва – б.р.)е достатъчно за да придобием представа за степента на дегенерация, до която достигнаха международните отношения в епохата след 11 септември. На мястото на принципите, ценностите и поне номиналното равенство между суверенните държави-партньори, днес имаме една все по-арогантна игра на „велики сили", в която няма дори необходимост от приличие.

Великодържавната говорителка на Кремъл открито защитава и подкрепя руския кандидат за генсек на ООН – Бокова, иронично наричайки я „българския кандидат". Меркел се опитвала да лобира за другия „български кандидат" – изборът на ЕНП и на Берлин – Кристалина Георгиева в Ханджоу, но не успяла.

На този фон поведението на ветропоказател, демонстрирано от българското правителство може да предизвиква само съжаление и унижение. Бойко Борисов отстъпи пред натиска на Москва, упражнен от местния упълномощен в София – Първанов, номинирайки Бокова. Очевидно с ясното съзнание, че това е разделяща и поляризираща българското общество кандидатура, която трудно ще събере и консенсус за подкрепа в Съвета за сигурност.

Не е учудващо, че върху Кристалина Георгиева от години се излива помията на руската медийна пета колона в България. Нейната кандидатура би могла да бъде отработена от българското правителство като обект на обща подкрепа от страна на България и на други европейски страни и институции – т.е. да бъде лансирана като значима европейска кандидатура – независимо от наличието на конкуренция в лицето на Гутиереш, Лайчак и други.

10 години след членството си в ЕС си оставаме квази-държава – измекяр на Москва.