Все го питат Бойко ще се кандидатира ли за президент, а той – не, та не. Ама по неговия си начин – вярваш му на „не“-то от цялата си душа, ама те налазват едни съмнения за една още по-хубава вяра. Иначе то си е ясно като бял ден – властта е в премиера, не в президента. Но пък първи по ранг е президентът, а сега и сам Бойко му вдигна цената – бият ли ни на изборите, бием се веднага на парламентарни.

Да го ядосат ли чака още, да разхлади ли малко към септември, ама накрая ще снизходи благодатното откровение – аз ще съм. Пък и кой, ако не Той заслужава повече в отбора? Току-виж освен червен генерал се самоиздигнал и шоу чалгар, и работата отишла на изуй тура на втори тур. Коя ще е тая Цецка или Цецко, дето ще го спечелят? Или пак ще се рискува с някой росен технократ, който, щом отиде в Бялата къща, ще му се скове нахилената физиономия и ще лейне гласец на четец на детски приказки. Не става тая с експертите – хуманитар по' бива за президент. А ако си плюем на куртоазията – човек от народа си е баш в десетката.

А и в тоя побъркал се свят, както го опознава зарад всички ни Бойко, кой, ако не той може да удари най-мъжки по масата? И на ония в Брюксел, и на тия в Букурещ, Белград, Скопие, Атина, Анкара. Не, пред Анкара и с пръст няма да тропне. Остави, че генералите са им повече от майорите ни, но просто Реджеп Тайип хич не е любвеобилен като Жан-Клод.

Той хубаво ще го спечели Бойко вота, ако не от раз, от втория. Ама коя Цецка или Цецко ще поемат партията? Добре, за премиер ще тури някой Тома верни и толкова. Без мощната му харизматична гърбина кабинетът бързо ще се спихне като този на напълно независимия Орешарски. А току-виж попитали и Конституционния съд дали президентът не дърпа конците на тая уж парламентарно само зависима изпълнителна власт. Но може и изобщо да не се стигне до най-независимите у нас мъдреци. Щото и последната мижитурка, обзаведе ли се с премиерска власт, все ще вирне носле да се еманципира. И Бойко ще се насади на Желюви яйца – да воюва с отрочетата си.. От всичко това обаче има един ювелирен изход – малко президент и после пак задълго премиер. Кимон Георгиев и ген. Акън Йозтюрк направо ще си прехапят пръстите от яд.

Ето как ще се случи: През септември, за когато е насрочил часа на откровението, Бойко обявява кандидатурата си за президент и оставя Томислав за и.д. премиер. Печели изборите ако не на 6-и, на 13 ноември и подава оставка като премиер.

И какво се случва? Патриотите започват да се разхождат по главата на Томислав или който и да е Бойковият наместник. Реформаторите окончателно са изперкали по всичките си перки и във всички посоки. Корнелия е истерясала в парламента и кълне властта със страшна сила в името на малкия човек. Международното положение става все по-кофти по определение. А ние нали искаме да сме остров на стабилността, не да потъваме като ингилизите. Така че – избори му е майката. И кой друг може да ги спечели, освен Той?

Затова подава си Той оставката като държавен глава и напролет – парламентарно преброяване. А президент по конституция остава вицето. Чак до края, почти цял мандат. Сам-самичък или сам-саминка, без ново вице. Таман така се опразва постът на най-високоплатения държавен пенсионер с охрана и резиденция.

Затова не се вторачвайте в кандидата за президент – гледайте вицето. А Бойко хубаво да му прегледа носа има ли данни да се навири. И не гледайте на тоя сценарий само като на виц. Както казва виден наш политолог – политически вицове у нас вече няма, понеже политиката ни отдавна е виц.