Представянето на приоритетите на Ирина Бокова пред ООН е професионално, смята Любомир Кючуков., бивш зам.-министър на външните работи. Акцент бяха мирът, толерантността и междукултурният диалог, борбата с екстремизма, превенция на конфликтите – т.е. всичко това, което са проблемите на съвременния свят, като се започне от действията на Ислямска държава, през ксенофобията, радикализма, тероризма. В представянето на Бокова също така се наблюдаваше ясна проследимост от гледна тока на предишния дебат. Очевидна беше и една сериозна заявка за реформа на системата. Самата форма на дебат не предполагаше анализиране на акцентите, а само тяхното формулиране и Бокова се справи професионално с тях. Независимо от всичко тези дебати позволиха отсяване на реалните кандидати и открояване на фаворитите. Смятам, че на този етап може да се говори за фаворити в лицето на Ирина Бокова, на Хелън Кларк, на Антониу Гутериш, може би донякъде на Данило Тюрк. Всъщност това са хората, които познават системата, работили са в системата на ООН. И не по-маловажно – които системата познава. На практика с този дебат приключи иновативният, публичният дебат в избора на генерален секретар на ООН.
В процедурата на реален избор ролята на държавата е ключова. От тук нататък вече гласуват държави. Между другото цялата международна субектност на следвоенния свят – нейната институционална и правна рамка, се изграждат на националните държави. Ще гласуват 193 държави, членки на ООН по предложение на 15-членния Съвет за сигурност, който трябва да излъчи една кандидатура. А за да излъчи една кандидатура, трябва да няма вето от петте постоянни членки на Съвета за сигурност. Т.е. вече говорим с цифри. На 21 юли започва първото неофициално, анонимно гласуване в Съвета за сигурност като на всяка една от 15-те държави членки се дава възможност да гласува с три опции – „окуражаване”, „обезкуражаване” и „неутрално отношение” към съответния кандидат. След това страните, които са издигнали кандидатури, биват запознавани с резултатите и се очаква тези, които са получили сериозен брой обезкуражителни гласове, постепенно да отпадат. В последващите турове вече ще има и разделение в гласуването – запазвайки анонимността, петте страни постоянни членки вече ще имат цветни бюлетини. Там, където гласуването е обезкуражаващо, това вече ще бъде сигнал за възможно вето. В крайна сметка трябва да бъде излъчен от Съвета за сигурност един кандидат, който да има минимум девет гласа, при това без вето – за него да са гласували страните постоянни членки.
