Губим 237 242 399 евро от европейските фондове, предназначени за България в програмния период 2007 – 2013 г. Рекапитулацията е към края на май т.г. и беше предоставена на „Икономист” от кабинета на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев. Средствата са „освободени автоматично“ от Брюксел заради невъзможност да ги усвоим. Така към момента сме загубили 2,5% от общия бюджет на европрограмите за този период, изчислиха от кабинета на Дончев.

Окончателните финансови показатели за това, колко средства в крайна сметка е успяла да усвои България от предназначените за страната ни над 9 млрд. евро за 2007 – 2013 г., ще са ясни в началото на 2017 г. До средата на тази продължават да се приемат искания за плащания от бенефициенти по проекти от стария програмен период, уточниха експертите на вицепремиера. Исканията първо се разглеждат от българските управляващи органи и ако по тях няма проблеми, се изплащат от националния бюджет. После сметката се представя на Брюксел за възстановяване.

Политическо жонглиране

Дебатът колко пари точно сме изгубили, беше подновен преди повече от седмица от лидера на БСП Корнелия Нинова. На 14 юни тя обяви съществуването на писмо на Европейската комисия  до Министерството на земеделието и храните. Трактовката на Нинова беше, че според писмото над 1 млрд. лева (от програмния период 2007 – 2013) няма да бъдат възстановени от Програмата за развитие на селските райони и ще се наложи покриването им с нов заем. „Край на мита на тях им ги спират, на нас ни ги пускат“, отсече Нинова.

Времето за „удара” срещу управляващите не беше избрано случайно – ден по-късно, на 15 юни, в България пристигна еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу за участие във форум за постиженията на европейската политика по сближаване. Според депутати от левицата писмото е стигнало до Нинова чрез председателя на ПЕС Сергей Станишев, който й обещал пълно съдействие за вдигане на рейтинга на БСП чрез сериозна опозиционност.

Управляващото мнозинство от ГЕРБ мигом отвърна на удара – няма как тези пари да са спрени, защото те вече са възстановени от Брюксел на българския бюджет, категорична бе земеделската министърка Десислава Танева. От трибуната на парламента тя размаха две фактури за плащания с юнска дата, които Брюксел е извършил по селската програма, като доказателство, че няма проблеми.

Истината е посредата

Всъщност и двете спорещи казаха само част от истината. Да, има писмо от Главна дирекция „Земеделие“ на ЕК, изпратено на 29 април т.г. В него се посочва, че независимият одитор, който трябва да проверява как се разплащат европарите за земеделие от октомври 2014 г. до декември 2015 г., всъщност е избран от българските власти едва на 1 декември 2015-а. Затова ЕК посочва, че на този етап не може да се довери на неговата работа и съответно на контрола по изплатените през въпросния период 1,1 млрд. лева. В писмото се казва в прав текст: „Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ обмисля изключването от европейско финансиране на сума, чийто размер ще бъде определен на база допълнителна работа от страна на одитиращата компания". От Брюксел посочват, че очакват българските власти на среща на 12 октомври т.г. от 9 до 13 часа, за да чуят отговорите на Министерството на земеделието и храните. Така че, да, Брюксел обмисля да спре част от тези пари заради слабости и късното избиране на одитор, но все още не е предприел тази стъпка. Дори и да я направи на 12 октомври, България може да поиска помирителна процедура, в хода на която да стопи глобата на ЕК, както е ставало досега със санкции именно по селската програма. И не, не е вярно, че цялата сума от 1,1 млрд. лв. няма да бъде възстановена.

Манипулативно е и твърдението на управляващите, че европарите не са спрени, защото вече са възстановени от ЕК на българския бюджет. Да, почти цялата сума от 1,1 млрд. лева действително е изплатена от Комисията. Само че Брюксел може да ни наложи глоба или т.нар. „финансова корекция“ по новата Програма за развитие на селските райони (2014 – 2020 г.) заради грехове от старата програма. Рискът е повече от голям, защото в същото това писмо ЕК посочва, че заради късното избиране на одитора не е осъществен надежден контрол на субсидиите на фермерите, прилагащи схеми, щадящи околната среда – по „НАТУРА 2000” или други агроекологични плащания.

Един и същи проблем за трети път

Встрани от политическия сблъсък остана най-важното – вече е средата на 2016 година, а отново няма избран одитор за европарите в земеделието. Отново никой не следи как фонд „Земеделие“ разплаща субсидиите за ниви или средствата за инвестиционни проекти, предоставяни ни от Брюксел.

Не е трудно да предположим какво ще последва, след като това ще е трета поредна година с проблем заради липсата на сертифициращ орган.

Още през 2014 г. тогавашният шеф на фонд „Земеделие“ Мирослав Николов в писмо до премиера Пламен Орешарски заяви, че заради липсата на сертифициращ орган са заплашени всички плащания за същата година -  около 1,6 млрд. лв. Сега ЕК констатира същото за плащанията през 2015 година.

Оправданието на земеделското министерство за закъснелия избор досега звучеше така – ние пускаме обществени поръчки за одитор, избираме го, но конкурентите обжалват и стопират процедурата. Дяволът обаче е в детайлите – защо Комисията за защита на конкуренцията уважаваше аргументите на бизнеса? Защото се съгласяваше с оспорващите, че агрочиновниците не са заложили равноправни изисквания в процедурите. За тази година обаче министерството на Десислава Танева не може да се оправдава с обществените поръчки. Именно за да ги избегне, твърдейки, че са пречка, още на 4 януари т.г. на сайта на министерството се появи проект за създаване на нова агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“. С други думи се реши вместо одитори да има постоянни чиновници, които да извършват тази дейност. До Министерския съвет проектът стигна едва на 13 април тази година, т.е. „узрява“ четири месеца. Два месеца по-късно, в края на юни, все още няма създадена агенция. А оправданията със законовите срокове изобщо не могат да бъдат валидни, когато се рискуват милиарди.

Окончателни глоби

Финансовите корекции, които вече са факт и с които бе орязана Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., са за 26 024 796 евро. Обявленията за налагането им са публикувани в Официалния вестник на Европейската комисия. Най-голямата от тях е за над 19 млн. евро, за нередности в периода 2010 – 2012 г. по двете общински мерки на програмата и по мярка 511 „Техническа помощ“ (средствата за медии). При медийните проекти най-шумен бе скандалът за 50-те хиляди лева за поддържане на фейсбук и туитър на Програмата за развитие на селските райони, спечелени от бившата пиарка на Българската агенция за безопасност на храните Кристина Спасова. Санкциите по общинските проекти бяха за проблеми с обществените поръчки.

4,5 млн. евро е окончателната глоба по проектите на млади фермери. Коронният номер при тях бяха измамите с калифорнийските червеи, отглеждани, за да произвеждат тор за градини и оранжерии. Животните се поставяха в огромни ями и когато служителите на фонд „Земеделие“ идваха на инспекции, със сигурност не можеха да преброят дали са купени 1000, 3000 или 10 000 червея. В новата Програма за развитие на селските райони фонд „Земеделие“ се отказа да субсидира проекти на млади фермери за зайци и пъдпъдъци, защото животните са без ушни марки и не може да се проследява дали едни и същи не се местят от ферма във ферма за целите на инспекциите.

Дребна глоба от 1,6 млн. евро има и по мярката за подпомагане на полупазарни стопанства в период на преструктуриране.Това са оборите с по 1 - 2 крави, които с евросубсидия се опитват да подобрят своя сграден фонд и качеството на хигиената при производството на мляко. Глоба от 316 000 евро е наложена и по най-атрактивната мярка, „Създаване на земеделски стопанства“, по която се купува земеделска техника.

324,5 млн. лева не са усвоени в срок

Европари горят не само заради злоупотреби и слаб контрол, но и заради туткането на чиновници и фермери. Всяка европейска програма се прилага 7 години, като годишните й бюджети трябва да се разплатят в следващите 2 или 3 години. Каквото остане неизползвано, ЕК си го прибира. По тази причина за седемте години по Програмата за развитие на селските райони (2007 – 2013) страната загуби 324,5 млн. лева.

Първо, в края на 2011 г. изгоряха 38 889 475 евро. Година по-късно последва нова загуба от 51 099 532 евро. В края на 2013 г. се простихме с още 740 825 евро, а в края на 2014 г. казахме сбогом на 50 млн. евро. Превърнати в левове и заедно със загубените в края на 2015 г. 24,5 млн. лева, общата загуба стигна 324,5 млн. лв.

Тези пари бяха изгубени, първо, защото програмата стартира година по-късно, през 2008-а, заради забавеното й изработване и одобрение. Характерно за начинаещите последваха грешки – фонд „Земеделие“ пусна наведнъж кандидатстването по всички мерки на програмата и само за месеци бе затлачен с подадени над 10 000 проекти. Едва в края на 2009 г. бяха назначени нови 250 човека, които да одобряват проектите. Същата година се оказа, че редица общини са започнали ВиК проекти, но не са включили задължителните към тях пречиствателни станции. Месеци лутане отне само решаването на този казус.

Загубата на над 50 млн. евро в края на 2012 година стана факт, защото България не знаеше как да усвоява средствата за агроекология. Брюксел обаче бе непоколебим – 25% от средствата по програмата трябва да се изхарчат за дейности, щадящи природата. Едва на следващата година бяха измислени схемите за сеитбообръщение и за хранене на дивите гъски.

Така, ако изключим реалната заплаха за нови санкции заради късно избрания Сертифициращ орган през 2015 г., равносметката към момента от неусвоените средства и финансовите корекции е, че сме загубили 6,2% от бюджета на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., който е за 6,25 млрд. лв.