Първото експериментално електронно дистанционно гласуване ще проведе след началото на януари 2018 г. Такова решение взе Народното събрание (НС) късно вечерта в сряда по време на приемането на Изборния кодекс .
Предложението беше прието със 118 "за", 6 "против" от БСП и 3 "въздържал се".
Решението бе взето въпреки заявките на ГЕРБ от началото на седмицата, че експериментално електронно гласуване може да се случи още на президентския вот тази есен. Както коалиционните им партньори от Реформаторския блок, така и вицепремиерът с ресор държавна администрация Румяна Бъчварова, обаче възразиха, че няма техническа възможност толкова рано да се проведе електронно гласуване, а и няма работещ електронен идентификатор.
Според приетите текстове дистанционното гласуване ще се провежда на три последователни вота, включително референдуми, в един изборен район, който ще се определя от Централната избирателна комисия (ЦИК) чрез жребий.
До 1 януари 2018 г. ЦИК провежда три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати.
Избирателите, които искат да гласуват дистанционно, ще се регистрират на сайт и ще посочват електронен адрес за контакт. Всеки избирател, гласувал експериментално дистанционно, може да гласува на същите избори с хартиена бюлетина или машинно, което означава, че електронният му вот ще стане невалиден.
Резултатите от пробното електронно гласуване няма да се зачитат при крайните резултати. Ако след трите експериментални провеждания на електронно гласуване няма проблеми, Народното събрание ще трябва да го въведе.
"С промените оставаме достатъчно време да се продуха системата, за да не може да бъде компрометирана. Гарантира се тайната на вота. Предотвратява се влияние над вота", каза депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев.
Филип Попов от БСП заяви, че това е "скъпоструваща електронна игра". Според него се взимат пари от майките с децата, за които няма пари - "от тях ще си правите скъпоструваща електронна игра". "Защо го правите? За да докажете, че има сигурност в електронното дистанционно гласуване. Такава сигурност не съществува. Флашките или картите ще бъдат събрани, техните подписи или каквито искате процедури ще бъдат събрани от техните велможи и работодатели, от които са зависими. От своя страна те са зависими от администрацията, която вие сега управлявате. Няма компютърен специалист, че до рамото на избирателя няма кой да стои да му каже как да гласува."
Председателят на парламента Цецка Цачева (ГЕРБ) му отговори. "Това действие по изменение на Изборния кодекс основно се прави заради въвеждането на електронното дистанционно гласуване по решение от национален референдум", каза тя и добави, че “всички се притесняваме от начина, по който ще се изгради системата за електронно гласуване“. "Колеги, всяка новост естествено предизвиква притеснения. Ако не са били хората от пещерите, които да си покажат ръцете извън пещерата, където вали, гърми и падат дървета, къде сега щеше да бъде човечеството", коментира Цачева.
Освен приетото електронно гласуване, парламентът реши и населените места с над 400 души ще могат да избират пряко кмет на местни избори. Досега прагът беше 100 души и бе въведен от Изборния кодекс “Манолова“.
Предложението на ГЕРБ беше прието с 71 гласа "за", 47 "против" и 2 "въздържал се".
Срещу промяната се обявиха от БСП, Реформаторския блок и Патриотичния фронт.
"Така ограничихме над 1000 села, а населението на селата постоянно намалява", заяви депутатът от Патриотичния фронт Славчо Атанасов.
Янаки Стоилов от БСП поиска да не се вдига толкова много прага, а да се приеме предложението на БСП, което е за увеличение до 200 души. "Направете го 1000, 2000 - оставете хората без права в малките населени места", каза лидерът на БСП Михаил Миков и добави, че ако от мнозинството бързат за някакъв банкет, от опозицията дискутират въпроса къде е разумната граница.
Като мярка срещу изборния туризъм пък НС прие кметовете и областни управителите да могат да проверяват една година назад адресната регистрация на избиратели.
В четвъртък пък парламентът ще гласува най-спорните текстове от поправките в Изборния кодекс. На поредно заседание депутатите ще обсъдят броя на секциите в чужбина, както и дали референдумите да бъдат произвеждани разделно от избори, или заедно.
Това са и последните два текста, които Народното събрание трябва да одобри, за да приключи с разглеждането на кодекса.
Първоначално по искане на Патриотичния фронт бе решено българите зад граница да гласуват само в дипломатически и консулски представителства. Текстът предизвика протести и затова управляващите решиха да го ревизират с норма в преходните и заключителните разпоредби на кодекса.
