Много колеги се чудят защо Севделина Арнаудова глупешки потенцира злополучната среща на Борисов с българската общност в Лондон, привличайки допълнително внимание към нея. Много ясно – защото е лично отговорна за този гръмък пиар провал на премиера и се мъчи да се оправдае.
Но едва ли ще успее. Допусната беше "груба политическа грешка", престъпна небрежност, от която не може да не последват „оргизводи". Че речта на Арнаудова беше и не особено грамотна – не ми направи особено впечатление.
Отзвукът от срещата в социалните медии бе огромен. Гледах видеозаписа, докато ме хванаха нервите и спрях. Дожаля ми за посланик Константин Димитров, някогашен колега от шестия етаж на МВнР, с когото съм се засичал по работа и по-късно в Ню Йорк. Свестен човек и професионалист дипломат, макар партийно оцветен. Не е било негова работа да филтрира участниците в срещата, да иска предварително въпросите им към премиера в писмен вид, да осигурни клакьори да прекъсват всяко неправилно гъкване със скандирания „винаги верни". Срещите в посолствата са отворени за всички желаещи. Лондон е голям, хора има всякакви. Все пак Косьо би могъл да се слага на началника си Борисов малко по-сдържано, без да страда достойнството му. Има български посланици, които го умеят.
Логично е, че българите, живеещи в „цивилизованите" страни, трябва да сме по начало нетърпими към нашенските политически типичности, олицетворявани от ГЕРБ и Борисов. Аз лично съм абсолютно нетърпим. Живея в САЩ от 21 години и много пъти съм си представял картинно какво би станало, ако в американските медии изтечеше запис за Обама като този на Борисов за Мишо Бирата, „прокурорския" разговор или пък „двете каки".
Но българите в чужбина съвсем не са по начало нетърпими. Казват, преди година и половина над 52% от гласовете в Лондон били за ГЕРБ. Не много, но някои българи в чужбина взеха участие и в дирижирания от „Икономедия" пълзящ преврат срещу кабинета Орешарски и връщането на Борисов на власт. Навсякъде на Запад е така – мнозинството сънародници, доскоро поне, приемаха като евангелие опашатата лъжа, че демокрацията и пазарната икономика са равни на СДС или каквото синкаво идва след него, включително сбирщината ГЕРБ.
Много интелигентни и морални сънародници в чужбина се примиряваха с факта, че „европейска" България е бантустан, дето вождът командори независимата съдебна власт с есемеси. И сега обръщането на палачинката за много нашенци на Запад сигурно има по-силна връзка с преориентацията на ДСБ и „Икономедия" в последните седмици, отколкото би било прилично.
И на тази иначе забележителна среща чувахме, почти през цялото време, добре познатото мазно и угодническо хихикане. Не бих се учудил, ако и някои от задалите въпроси на премиера след срещата са отишли да му се отъркат. У нас достойнството е остро дефицитна стока. Затова Арнаудова е разчитала, че всичко ще е окей.
Но не беше окей, защото все пак имаше нещо ново. Първо, в самите западни страни, и то особено англоезичните. В Англия – с победата на Джереми Корбин в надпреварата за лидерството на лейбъристите, в Америка с неочаквания възход на Бърни Сандърс, в Канада – с Джъстин Трюдо, в Австралия – с Малкълм Търнбул... Тъпоумното рецитиране на неоконсервативния катехизис и широкото затваряне на очите пред безобразията на рецитиращите не са вече на мода.
Второ, главоломните промени в Близкия изток, дето сирийската армия изглежда постигна решителния обрат, в Турция се води ожесточена гражданска война с танкове и оръдия и става все по-вероятно свалянето на Ердоган с военен преврат. Маневрата на ГЕРБ да отклони вниманието от скандала във ВСС с кьорфишека за „съжителството" се оказа изключително контрапродуктивна в навечерието на решението на мнозинството в НС за защитата на страната от чужди държави от НАТО. Докато дойдат да ни защитават, тези чужди държави може сами да имат нужда от защита.
Трето, в самата България. Народното възмущение от ГЕРБ и лично от Борисов, макар засега изпускащо парата си главно във фейсбук, а не на площада, расте експоненциално, а нещата в икономиката вървят все надолу. Омразата на народа към управляващите е огромна и Борисов добре го съзнава – показва го паниката му от всеки незначителен уличен протест. Да вземем ултрабезхаберната намеса на Главна прокуратура във врачанския случай, дето възникна опасност от безредици. Наистина – властта се търкаля на улицата! Колосален е и страхът на премиера от вредоносния за него пример на Румъния: затова реагира така панически на въпроса „кога ще ги стигнем". Всички знаем, няма по-подходящ начин да ги стигнем от ареста на самия него.
Сякаш пелена падна от очите на много колеги, които довчера величаеха „харизмата" и „гениалното" комуникаторство на Борисов, и за които той едно време „забиваше в стил 'Лед Зепелин'", и го видяха в истинската му прискръбна, залезна светлина. Черноземна простащина – в жестовете, интонациите на гласа, в несигурното обръщане от „ти" на „вие" – която личи от пръв поглед от самолет и заради която не бих го пуснал да прекрачи прага ми и като доставчик на пица. Още лятото на 2009 г. преживявах какъв космически срам ще е този екземпляр да ни „представя" в Европа и по света – всекидневно парещо унижение за всеки чувствителен българин.
Пълна некомпетентност по всеки управленски въпрос – това е човек, който всеки хитрец ласкател може да води за носа в специалните материи. България е напълно беззащитна. Борисов не можа да отговори на нито един конкретен въпрос, макар да се мъчеше. Някои явно не разбираше. Като слаб ученик всеки път повтаряше ни в клин, ни в ръкав за еврофондовете. Пълна неспособност и за кохерентна мисъл, спазваща закона за изключеното трето. Абсолютна липса на достойнство и способност да го щади у другите.
Гузността му – лондонската среща е само бегъл намек как ще изглежда Борисов утре на подсъдимата скамейка. Това е човек, който лесно ще „пропее" и ще накисне страшно много народ. Мога да си обясня наивността на Орешарски и Станишев с назначаването на Пеевски начело на ДАНС. Да бяха устискали два-три дни до ареста на Борисов, нещата можеха да се развият съвсем различно. А после и Пеевски можеше да бъде свален с народен протест и прибран при Борисов. Мога да си обясня и бързането на „протестиращите" през юни 2013 г. да предотвратят това крайно нежелателно за тях развитие.
Не мога обаче още да си обясня наивността на тези, включително леви, хора умни и опитни, че и на почтена възраст, които излязоха на улицата в първите дни от добри подбуди, а реално да спасят Борисов от възмездие и да тласнат България в нова самоубийствена низходяща спирала. Не мога да си обясня защо децата, и от моето семейство, които тогава излязоха да протестират, сега кротуват.
Сега всеки зрящ човек вижда, че нищожество като Борисов не можеше да просъществува нито ден в голямата политика, ако не беше изкуствено поддържаната около него – от едрия компрадорски бизнес, медиите, политтехнолозите, сметкаджиите политици, от ЕНП, Брюксел и Вашингтон – стерилна атмосфера, в която не може да вирее бацилът на разума и достойството.
Отново и отново възниква и въпросът каквa порода хора могат да работят години наред под прякото „ръководство" на Борисов, запазвайки самоуважение и душевно равновесие? Наблюдавах внимателно по време на срещата министър Митов – човек добре запознат с американската политическа система, с Демократическата партия, но явно опериран в детството си от жлезата на достойнството. Трябва да е протеже на Хилари.
И все пак не е възможно всичките тези образовани, честолюбиви хора, а ето и Кунева, човек от сой, която толкова пъти вече бе тъпкана от Борисов, и която миналата седмица отново изпита публично унижения, от които нормален човек би се обесил или поне поболял за месеци, та не е възможно и те да не псуват кърваво премиера на ум. Затова и той не бива да чака пощада и застъпничество от тях утре – щом започне нашенското племенно действо „ритай падналия".
Това е последното, което дава сила на Борисов да се стиска за дръжките на трона – за него няма друго бъдеще освен публично разтерзаване и, ако има късмет, дългогодишен затвор.
Много пъти съм си казвал в тежки мигове на отчаяние от безпросветната ни политическа нищета, че тогава ние, които последователно и безкомпромисно отказахме и отказваме да приемем феномена „Борисов" – и имитациите му – като реалност в българската политика, ще бъдем едни от малкото хора, които ще се застъпим от хуманни подбуди за съхранението на физическата цялост на гражданина Борисов и за съденето и затварянето му по възможно най-законосъобразен начин.
източник: glasove.com
