Администрацията на президента Обама в продължение на няколко години е поддържала секретни контакти с елементи на сирийския режим в неуспешен опит да ограничи насилието и да накара президента Башар ал Асад да се откаже от властта, твърдят американски и арабски официални лица. Статията се базира на интервюта с дузина източници, включително сегашни и бивши американски и арабски правителствени служители и дипломати.

Отначало САЩ търсели пукнатини в режима, които биха могли да използват, за да насърчат военен преврат, но не намерили много такива.

За разлика от тайните комуникации на Белия дом с Иран обаче, сирийският опит така и не набрал скорост и контактите били ограничени. За повечето от тях не е било съобщавано досега. Според американски представители контактите с режима били спорадични и фокусирани върху конкретни въпроси.

На моменти висши служители разговаряли директно помежду си или изпращали послания чрез посредници, като главните съюзници на Асад - Русия и Иран. Асад се опитвал в различни моменти да установи контакт с администрацията, за да заяви, че САЩ трябва да се обединят с него в борба против тероризма.

През 2011 година, когато режимът започва репресии срещу протести и военнослужещи дезертират, агенти на американските разузнавателни служби идентифицирали офицери от алауитското малцинство на Асад, които потенциално биха могли да оглавят смяна на режима, разказват бивши американски и сегашни европейски официални лица.

Политиката на Белия дом през 2011 година била да се стигне до преход в Сирия, като се открият пукнатини в режима и се предложат стимули на хората да изоставят Асад. Но спойката на режима устояла и репресиите продължили. През август 2011 г. Обама публично призова Асад да се оттегли.

Основното послание на неговата администрация никога не се отклонила от американската линия, че Асад трябва незабавно да се оттегли, но вместо да го убедят да се махне, тайните контакти може би са подхранили усещането му за легитимност и безнаказаност, пишат авторките на статията - Нур Малас и Карол Лий. Това е спомогнало за подклаждането на сегашните разпри между световните сили за бъдещето на сирийския лидер при евентуално уреждане на конфлекта и спъвало усилията за консолидиране на международната борба срещу “Ислямска държава”.

“Контактите бяха по конкретни въпрси, не като при Куба или Иран, където смятахме, че чрез тайни двустранни преговори ще решим проблема по същество”, разказва един от източниците. “Например в даден момент казвахме: Бихте могли да създадете по-добра атмосфера за прекратяване на огъня, ако спрете да пускате варелни бомби”.

През цялото време на конфликта двата основни елемента от стратегията на администрацията за Сирия - политически и военен натиск над режима на Асад, често удряли на камък, което налагало постоянна смяна на тактиката.
“Този режим е много гъвкав политически. Много са хитри, винаги опипват почвата, търсейки слаби места”, казва Робърт Форд, бивш американски посланик в Дамаск.

Към лятото на 2012 година стратегията на Белия дом да режисира смяна на режима вече се е провалила и САЩ започват да подкрепят бунтовниците, но това усилие набирало скорост много бавно.
“Русия удвои подкрепата си, Иран също, и американските усилия на практика нямаха ефект”, заяви бивш служител на администрацията.

През лятото на 2012 година администрацията отправила предупреждения чрез руски и ирански представители към Асад да не изполва химическо оръжие. Американски представители разговаряли със сирийските си колеги и директно. Зместник-държавният секретар Уилям Бърнс, който се пенсионира година след това, се свързал поне два пъти по телефона със сирийския външен министър Уалид ал Муалем, за да предаде предупрежденията. Въпреки това атаките със зарин през август 2013 година убиват 1400 души според оценките и макар че Обама заплаши с военна акция в отговор, вместо това той сключи сделка с режима за ликвидиране на химическия арсенал.

През следващите две години Вашингтон преориентира посланията си съм Дамаск, фокусирайки се върху ограничаване (сдържане) на конфлика. Има и още една причина да се поддържат отворени каналите за комуникация - петима америански граждани остават в плен като заложници или в неизвестност в Сирия. Помощник-държавният секретар Ан Патерсън е разговаряла със сирийския заместник-външен министър Файсал Мекдад поне два пъти за съдбата им.

По-късно администрацията на Обама се връща отново към дипломацията, за да накара сирийското правителство да седне на масата за преговори В центъра на това усилие е бизнесменът от провинция Хомс и доверено лице на Асад - Халед Ахмад, който служел като главен емисар на сирийския лидер през последните години в контактите със западни представители, включително американски дипломати.

Асад търсеше начини да разговаря с Белия дом, казва Джошуа Ландис, експерт по Сирия и професор в Униерситета на Оклахома. Ахмад бил неговият говорител.

В края на 2013 година бившият посланик в Дамаск Форд, тогава специален пратеник на администрацията за Сирия, се срещнал с Ахмад в Женева преди планираните мирни преговори. Там Форд казал на Ахмад, че САЩ все още търсят политически преход след режима на Асад. Ахмад контрирал, че САЩ и Западът трябва да помогнат на сирийското правителство да се бори с тероризма.
Възходът на “Ислямска държава” през 2013 година заварил администрацията неподготвена, а Асад открил в него по-добър шанс да се позиционира като партньор в борба срещу терора, поглъщащ региона и преливащ на Запад.

През 2014 година, когато САЩ разшириха обсега въздушните удари срещу екстремистите в Ирак и Сирия, служители на Държавния департамент се свързвали по телефона с колегите си в сирийското външно министерство, за да гарантират, че Дамаск няма да закача американските самолети в сирийското небе, твърдят американски официални лица.

Днес, когато Вашингтон иска да предупреди Дамаск, че разполага сирийски бойци, обучени в САЩ, за да воюват срещу Ислямска държава, така че да не бъдат сбъркани с бунтовници, Саманта Пауър, постоянният представител на САЩ в ООН, праща свой заместник да говори със сирийския посланик Башар Джаафари. Белият дом твърди, че тези уведомления не са колаборация с режима, но Асад ги използва за своя изгода.

“Режимът беше ре-легитимиран”, твърд Ибрахим Хамиди, сирийски журналист, който до 2013 година ръководи бюрото в Дамаск на големия панарабски вестник “Ал Хаят”. “Всяка комуникация със САЩ, дори подготовката за нея, им дава преимущество”, казва той.

Тази пролет бивш служител на Белия дом Стив Саймън се срещнал с Асад в Дамаск по време на визита, инициирана и уредена от Ахмад. Саймън, който напуска Белия дом през 2014 година, се срещнал с Ахмад поне два пъти преди пътуването до Дамаск, което той представил пред бивши колеги и други лица като индивидуална инициатива, предприета не от името на правителството, твърдят няколко души, запознати с въпроса. Той уведомил бившите си колеги в Белия дом и служители в Държавния департамент за плановете си да се срещне със сирийския лидер. Той разговарял с бивши колеги от Съвета за национална сигурност, сред които старши директорът Робърт Мали, преди и след срещата с Асад.

На срещата Саймън очертал стъпките, които режимът би могъл незабавно да предприеме, за да генерира добра воля сред международната общност - да спре бомбардировките с варели с експлозиви, да воюва повече с “Ислямска държава”, вместо с антиправителствените бунтовници, и да сътрудничи на усилията на ООН за уреждане на местни примирия.

Асад отвърнал с познати клишета, фокусирайки се върху борбата си с тероризма, и показал известна благосклонност към прекратявания на огъня при условията на правителството.

През следващите месеци в Белия дом се разгорял дебат дали да се удвои американската съпротива срещу Асад или да се даде приоритет на борбата с “Ислямска държава за сметка на мисията за сваляне на режима.

БТА