„Решението да се свали руския военен самолет Су-24 дискредитира турския президент Реджеп Ердоган в очите на съюзниците от НАТО”, се посочва в материал, публикуван в онлайн изданието на CNN. „Не са надеждни партньори тези,  които не са в състояние да запазят хладнокръвието, което позволи на Северноатлантическия пакт да просъществува до края на Студената война“, подчертава CNN.

Заради действията на Анкара по унищожаването на руския самолет, Западът трябва да преосмисли дали да позволи на Турция да се превърне във водеща регионална сила, каквато е мечтата на Ердоган – да трансформира Турция в нова Османска империя, съветват анализатори.

Ердоган никога не е крил плановете за възстановяване на турското влияние върху мюсюлманския свят от бившата Османска империя. За тази цел Ердоган обезсили основните опозиционни телевизии и вестници, проведе масова чистка в армията, която е гаранция за светския характер на държавата. Активно търси и лостове за влияние върху всички бивши територии от халифата, с акцент върху мюсюлманските страни от Близкия Изток и Северна Африка, където е голямата съблазън – липсващите на Турция природни ресурси. Други бивши османски владения са разглеждани като подстъп към различни цели.

През 2011 г., когато гражданската война в Сирия е в разгара си, тогавашният министър-председател Ердоган определи ситуацията като „вътрешнополитически въпрос“ за Турция, прекъсна приятелските отношения с Башар ал-Асад, превръщайки се в негов  яростен противник.

През есента на същата година  Ердоган посети Египет, където избухна  революция за сваляне на авторитарния  режим на Хосни Мубарак, подпомогната от организацията с терористичен уклон „Мюсюлманско братство“.  В Кайро хиляди поддръжници на египетската революция посрещнаха Ердоган като лидер на целия мюсюлмански свят.

Още в началото на 1990 г. Турция намекна за имперските си амбиции с проекта “ Велик Туран“, наречен още  „Поясът Туран“.

Веднага след разпадането на СССР, тогавашният турски премиер Тургут Йозал заговори за: „Велик Туркестан от Средиземно море до Великата китайска стена.“ Според Йозал, начело на новия съюз трябва да стои Турция, а под неин патронаж – редица страни с тюркско население: Азербайджан, републики от Централна Азия, както и някои  автономни региони, в това число и Крим.

 В проекта „Велик Туран” фигурира и част от Югоизточна България.

Имперските  му стремежи са внасяли периодично тих смут сред лидерите от Европа, като най-сериозният сблъсък в отношенията Анкара – Брюксел бе през 2013 г.  Тогава турското правителство нареди силова саморазправа с гражданските протести в Истанбул, но в очите на Европейската общност Ердоган  изглеждаше само като авторитарен лидер, който едва ли ще отиде по-далеч от абсолютния диктат в собствената си държава.

Инцидентът със Су-24М дава повод за по-задълбочен прочит на външната политика на Турция.

Вярно е, че  Анкара официално предупреди Кремъл, че при повторно навлизане на руски самолети във въздушното й пространство, ще бъде употребена сила. След като заканата бе изпълнена, но самолетът падна на  Сирийска територия, остана съмнението – дали самолетът е навлязъл в небето над Турция, или само се е доближил. Вместо приетия регламент, принуждаване на  чуждия самолет да кацне на турско летище, той е обстрелян.  От Анкара  изтекоха различни оправдания:

самолетът не се е подчинил на нареждания,

действано е в името на националната сигурност,

службите не са разпознали, че самолетът е руски.    

Последното обяснение породи нови въпроси: ако самолетът не беше руски, и след като не е разпознат, може да се допусне, че за пръв път навлиза в чужд въздушен периметър.

Това бе потвърдено и днес, когато Ердоган заяви, че участта на СУ-24 ще сподели всеки чужд самолет, нарушил териториалното въздушно пространство на Турция.

Със свалянето на самолета Турция обтегна не само двустранните си отношения с Русия, но и единството на антитерористичната коалиция срещу Ислямска държава. И това няма да бъде забравено – нито от Русия, нито от неповлияните от САЩ европейски държави.

Отломките на взривения самолет затрупаха имперските планове на Ердоган, смятат някои анализатори.

Турция имаше шанс за водеща регионална сила, когато във външнополитическата й доктрина, разработена от бившия външен министър и настоящ премиер Ахмет Давутоглу, доминираше концепцията за „нулеви проблеми със съседите“. В нея приоритет е укрепване на партньорства с всички съседни страни; нормализиране на отношенията с такава проблематични от гледна точка на Анкара държави като Гърция и Армения.

Точно през този период е отбелязано стопляне и на руско-турските отношения, подписани са важни енергийни договори. Турция развива изгодно за себе си търговско сътрудничество със съседните арабски страни – Либия, Иран, Египет. Приходите на Анкара от тези контракти възлизат на милиарди долари, което тласна страната рязко напред. Икономическият подем градира самочувствието на властите в Турция, но доведе и до възраждане на идеите на неосманизма.

В края на 2009 г., Давутоглу открито заявява: „Наричат ни неосоманци – да, сред нас има неосоманци; ние сме принудени да се справяме със съседните страни, готови сме дори да стигнем до Африка“.

Тази политика доведе в крайна сметка до активното участие на Анкара в подкрепа на „Арабската пролет“, въпреки очевидния парадокс – диктатор да се бори срещу режима на други диктатори. Ердоган се опита да създаде конфедерация в пределите на бившата Османската империя, а получи гражданска война с кюрдите, конфликт на сирийската граница. Ако грешните външнополитически ходове не бъдат занулени, Турция е потенциално застрашена от загубване на териториалната си цялост.

Американския проект „Независим Кюрдистан“ предвижда автономия за кюрдите в Сирия, както това се случи в Ирак. Ако кюрдският проблем в Сирия се реши с автономия, на дневен ред идва Турция. Турските кюрди отдавна се борят за независимост и не биха пропуснали да поискат същия шанс за себе си.

Но днес Ердоган е в желязната хватка на единствения човек, който можеше да се застъпи за териториалната цялост на Турция – Путин.

Путин вече предупреди, че възнамерява да прекъсне всички военни контакти с Турция, и ще се концентрира в цели, които представляват потенциална за Русия  заплаха. Ако Путин изпълни заканите си, Турция, от ключов за Запада играч, може да се превърне в тежест, в непредсказуем детонатор на нови конфликтни ситуации.

Играта на нерви тепърва започва, но е по-вероятно Ердоган да излезе извън контрол, отколкото Путин.  Очаква се руското разузнаване приоритетно да се насочи към изваждане на  неопровержими доказателства за протекцията на Турция върху Ислямска държава.

Съединените щати по правило не залагат само на един „кон” в „състезанията”, умеят да ги сменят в движение по безболезен за себе си начин. Винаги имат резервен план, по който работят превантивно и отрано. Затова не може да се възприема като случайно съвпадение, че Иран бе изваден от международната изолация, въпреки че американците от десетилетия държат Близкия изток в състояние на неопределеност по отношение на собствената си позиция към Техеран. Ако двете ислямски държави се поставят на една везна, изпъква голямото предимство на Иран пред Турция за интересите на Вашингтон.

Турция не е богата на подземни ресурси,  може да предложи на Запада туристически гъдели, като природни феномени и християнското византийско наследство, море и чист въздух.  Но Иран е страна с огромни енергийни ресурси, нарежда на трето място в света по запаси от петролни залежи, и на второ по газови. Турция е важна за НАТО от гледна точка на военните бази, създадени специално заради СССР и бившия Източен блок. Но след ненужната конфронтация с Москва, и ако тази серия от грешни ходове продължи, Турция ще се превърне във враг на своите.

Според западни медии, свалянето на руския самолет е кулминацията в серията от грешни и зле маскирани ходове на Турция за постигане на собствените паносмански цели под прикритието на идеята за асоцииране към ЕС.

С активната си подкрепа за Арабската пролет”, Турция успя да извоюва репутация /макар и крехка/ на единствената ислямска държава с демократични устои и  желание за интеграция в европейската общност. След много усилия, и възползвайки се от бежанската криза, Ердоган успя да изкопчи от ЕС и три милиарда долара за решаване на проблема. Но Западът остана силно подозрителен към благородните му намерения за създаване на свободна зона в Северна Сирия, която е била част от Османския халифат.

Въпреки неодобрението на Запада към някои действия на Путин, в момента Русия е партньор в унищожаването на терористичната организация ИД. И нито една държава от антиислямисткия фронт не би си помислила да свали руски военен самолет, дори да е нарушил на километри въздушното й пространство. Само страни, подкрепящи ИД, имат интерес руски самолет да не завърши мисията си.

Въпросът, който вълнува целият сват днес е: свалянето на руския самолет съгласувано ли е с Вашингтон, като част от сложен стратегически план за системни провокации към Русия, или е самостоятелна необмислена реакция на Анкара, заради възпрепятстване на търговията с петрол от ИД? Дали този инцидент ще бъде началото на края на Турция като основен фактор във взривоопасния регион.

Руският генерал-лейтенант Евгений Бужинский е убеден, че Турция ще остане член на НАТО и ще запази добрите си взаимоотношения с Белия дом.

Докато Турция е съюзник на  Вашингтон срещу Асад, всичко друго е без значение, смята Бужинский.  Той  е убеден, че и ЕС ще продължава да възприема Турция като свой надежден съюзник. Колкото до плановете за възраждане на Османската империя, Бужинский смята, че Ердоган все още не е изгубил всички шансове да го реализира.

А дали терористите от Ислямска държава са съпорта към тази цел, предстои да разберем.

http://bultimes.com/
източник: Между редовете.сом