Франция не е единствената страна в Европа, в която е в сила извънредно положение. Всички четири основни електропровода, които осигуряват ток на двата милиона жители на Крим, бяха взривени в събота вечерта. Изглежда, че атаката е дело на украински активисти, тъй като в социалните мрежи се въртят снимки на синьо-жълтия национален флаг, прикрепен към взривените пилони. Докато руските власти работят като луди, за да възстановят електричеството на полуострова, който си присвоиха миналата година, случаят беше полезно напомняне за скоростта, с която международните интереси се променят тези дни. Само преди месеци нашите лидери предупреждаваха, с право, че лъжливият Владимир Путин е най-голямата заплаха за сигурността в Европа. Той напълно умишлено разпокъса една страна, която търсеше демокрация, като анексира една част от територията й, а после подбуди бунтове в други нейни региони. По-рано тази година, Дейвид Камерън предупреди света да не се колебае в твърдото отношение към Русия, освен ако поведението на Путин не се промени. Преди пет месеца Барак Обама се питаше дали руският президент съсипва икономиката на страната си и поддържа изолацията й „в преследване на сбърканото желание да върне славните дни на Съветската империя. И дали разбира, че величието на Русия не е въпрос на нарушаването на териториалната цялост и суверенитета на други страни." Сега Обама и други западни лидери се струпват около Путин, за да договорят унищожението на сегашния си враг, отговорен за ужасните атентати в Париж. Руският президент надхитри своите опоненти. Неговото поведение не се промени. Вместо това, той струпа военни сили в Сирия, за да защити съюзника си Башар Асад и единствената руска военна база извън бившия Съветски съюз. Неговата инвазия в Украйна беше продиктувана, като всичко което прави, от решителността му да запази властта и огромното си богатство. Докато той продължава да бъде вероятно по-голяма заплаха за западната стабилност от „Ислямска държава" и върши мръсната работа на Асад, като бомбардира други бунтовнически групи, внезапно западната реторика омекна. Причината е промяна в посоката на краткосрочната външна политика. Джихадистите заслужават да бъдат изтрити от лицето на Земята. Джихадистите заслужават да бъдат изтрити от лицето на Земята. / БГНЕС Сега най-важно е разрушаването на „Ислямска държава", като ефирът е пълен с претенциозни алюзии с общата борба срещу фашизма. Това зловещо много прилича на яростните настроения след 11 септември, които доведоха до нескопосаната, опръскана с кръв инвазия на Афганистан. Докато поощряваният Путин продължава да търси създаването „голям алианс" срещу ИД, британският премиер, който с право водеше курсът за санкции срещу Русия, сега се готви да поиска ново гласуване, което да подкрепи интервенция срещу ислямистите в Сирия. А само преди 2 години Дейвид Камерън искаше да бомбардираме силите на Асад, като заявяваше, че нашата сигурност е заплашена от оставането му на власт и използването на химически оръжия от режима. При всичкото пеняване около дебата за интервенцията, освен като политическо прикритие, британските самолети ще имат незначителен ефект в кампанията срещу „Ислямска държава" в Сирия. В Ирак представителите на отслабналите ни военно-въздушни сили стоят зад едва 5% от бомбардировките. Удари на коалицията помогнаха на кюрдските милиции, които водят сухопътни битки с ислямските фанатици. От друга страна, в Сирия не изглежда да имаме ясна представа кой искаме да победи, като изключим неясните приказки за дипломатически решения и демокрация в страната, разкъсана от гражданска война. А въздушните удари предизвикват „косвени щети" – смразяващ модерен евфемизъм за убийството на невинни хора. Отново барабаните на войната зазвучаха, без изгледи за дългосрочни решения, и въпреки катастрофалния рекорд на 12 поредни години западни намеси. Дори най-добрата от тях, френската инвазия в Мали преди 2 години, която срещна безспорното одобрение на местните, не успя да се справи с ислямистката заплаха. Кървавото напомняне за това дойде отново миналия петък. Тя не поправи и политическите провали, които инициираха проблемите. Била ли е някога западната външна политика в подобен ребус? Само си помислете за отношенията ни със Саудитска Арабия и как спокойно продаваме оръжия на феодален режим, който поробва жени, обезглавява хора за вещерство, завладява съседите си и използва петролните си залежи, за да разпространява радикален ислям по света. Като пък погледнем вкъщи, помислете за всичките мръсни пари, изпрани от счетоводители, брокери на недвижими имоти и адвокати в Лондон. Религиозните екстремисти използват недоволството в обществото, което се подхранва от корупцията в много държави. Това със сигурност е валидно в Нигерия, където Боко Харам избиха повече хора от „Ислямска държава" миналата година. В Сирия нямаме ясна представа кой искаме да победи. В Сирия нямаме ясна представа кой искаме да победи. / БГНЕС Джихадистите заслужават да бъдат изтрити от лицето на Земята, но изпепеляването им няма да реши въпросите, които доведоха до възхода им. Можем да унищожим „Ислямска държава", така както сторихме с "Ал Кайда" в Афганистан, но подобни групи ще се появяват отново под друга форма. Екстремистите са подхранвани от бедността; недостатъчното образование; отчуждението на малцинствените групи; религиозното сектантство, породено от репресията; чертаенето на колониални граници, които не отговарят на действителността; и нескопосани военни намеси. През това време израстват поколения наред, за които конфликтът е нещо нормално, и сред които етническите, политическите и религиозните разделения се влошават. Повече от всякога ни е нужен фокус във външната политика, а той продължава горчиво да липсва в безкрайните разговори за война. /БГНЕС